и генетичната чистота, се оказала неприложима тъкмо спрямо онези, които трябвало да елиминира…
Десетилетие след десетилетие специалистите търсели ново вещество, което да може да ограничава размножаването на третата група. Това продължило дотогава, докогато броят на хората от първата и третата група се изравнил, а втората група изчезнала по естествен път. Опростено казано, настъпило разделяне на населението. Същевременно светът се изправил на ръба на демографската пропаст — Налагало се да се вземат радикални мерки.
И тогава начинът бил открит. Е, не точно такъв начин, какъвто търсели, но все пак — резултатен. Той не бил предложен за обсъждане. Напротив, запазили го в пълна тайна. С него били запознати само една малобройна група учени и лицата, отговарящи за демографската политика. И тази група осъществила новия проект за регулиране на броя на населението. Трудно е да се каже дали той е бил добър и хуманен. Във всеки случай е бил единственият, който са можели да приложат, за да получат положителни резултати. На Луната били изградени тайно самозадоволяващи се селища за няколко десетки хиляди души. От първата генетична група били селекционирани определени хора — преди всичко най-високо квалифицираните учени и техните семейства, а също всички други, които знаели нещичко за новата програма (в техен интерес било да пазят тайна).
Набързо и скритом тези хора се прехвърлили на Луната. Преди да напуснат Земята, последните от тях разпръснали в атмосферата и водата новооткритото вещество. То не ограничавало репродуктивните способности на третата генетична група. Обаче предизвиквало у всички, които са го приели, наследствена склонност към оплождане на деца предимно от мъжки пол. Броят на раждащите се момичета бил едва около един процент от общия брой на новородените. Освен това бегълците отнесли със себе си тайната на активатора и по този начин първата група повече не можела да се размножава. И така избраниците се укрили в своя спасителен Ноев ковчег, изпращайки потоп за останалите. Трябва да се признае, че този потоп не протекъл като стихиен катаклизъм. Никому не било отнето правото на живот — дори напротив: на Земята останали действуващи устройства за доставяне на храна, построени да работят дълги години автоматично; устройства за медицинска помощ; за всички били осигурени климатизирани жилищни помещения; било премахнато всичко, което можело да застрашава човешкия живот — оръжия, взривни вещества, дори средствата за индивидуален транспорт като потенциално опасни за човешкия живот при липса на достатъчен контрол над движението… Бегълците възнамерявали спокойно да изчакат, докато населението на Земята достигне до своя свършек.
Странни са законите на демографското развитие! Проследих го с помощта на компютър по един прост математически модел. Съдбата на хората, останали по онова време на Земята, била предопределена. В течение на първите осемдесет години изчезнала първата генетична група. А третата група? През първите четиридесет години настъпило неголямо, но забележимо количествено нарастване. През следващите четиридесет години — намаляване, също не особено рязко. Следващият четвърт век редуцирал тази група наполовина… Днес, в средата на шестото двадесетилетие от началото на операцията, на Земята са останали само десет-петнадесет на сто от първоначалния брой на хората от третата група, най-вече — старци от мъжки пол… След още петнадесетина години, когато си отидат най-старите, ще останат само броени възрастни и стари мъже, немного млади момчета и… сигурно нито една жена…
Всичко, което ти изложих, следва от неумолимите закони на демографията… Ето, космако. Виж резултата, който отпечата компютърът, на който моделирах този процес при много опростени начални условия. А тук има много интересни криви, отразяващи смъртта на човешката цивилизация…
Моят събеседник ми показа няколко графики.
— Както виждаш, днес на Земята не сме останали много — продължи той. — След четиридесет години, а може би и още по-рано няма да остане никой… Тогава, съгласно тяхната програма, тук ще се завърнат лунаците.
— Дори и да се върнат… — рекох колебливо — дали ще е добре именно те да положат началото на новото човечество? След всичко, което са направили, техните морални характеристики ми се виждат твърде съмнителни…
— Космако, не ги съди прибързано! Въпросът може да се разгледа и от друга гледна точка. Та нали те са оставили на хората, осъдени да умрат бездетни, цялата цивилизация, всичко, което са създали тук, на Земята. Защото, както вече ти казах, те са съставлявали интелектуалният елит на човечеството! Не са причинили никому непосредствено зло. Предотвратили са ада на пренаселването. Осигурили са на всички храна, жилище, енергия, дрехи, развлечения — в границите на възможностите на тяхната цивилизация! Не са предизвикали ничия преждевременна смърт, а само са попречили на размножаването. Ако не бяха направили това, светът би издъхнал от пренаселване. А те самите? Нали нито един от онези на Луната не е живял по-дълго, отколкото тези на Земята! Днешните лунаци са техни потомци. Защо тогава онези, които са изоставили доброволно удобствата на своите земни жилища в земните градове и също тъй доброволно са се напъхали в лунните подземия, за да съхранят там генетично чистата част от населението, да не заслужават да бъдат наречени герои? Размисли върху това, космако, преди да ги осъдиш!
— Ти май ги защищаваш?…
— Аз съм просто обективен. Ако бяха останали, можеха да си поживеят удобно чак до смъртта си; без да се тревожат за съдбата на човечеството…
— Опасявам се — казах аз, — че тяхната жертва е била безсмислена. Там видях явни прояви на дегенериране, преди всичко — морално. Дори потомците на гениите, отглеждани в онези условия, престават да бъдат нормални хора. Те няма да се завърнат тук. Някои вече го разбират, дори са убедени, че е така.
— Може би… Не ги познавам, аз съм срещал само двама или трима лунаци, изпратени оттам. Действително не правеха много добро впечатление, но аз си мислех, че те са измежду измета на тамошното общество.
— Изметът ли? Те са най-добрите сред тях, прекалено добри, за да ги държат там…
— Значи, трябва да се простим с надеждата, че някога Земята ще бъде отново заселена… — промърмори Марк.
— Не разбирам още нещо — върнах се аз към темата. — Защо те не са оставили на Земята секрета на въпросния активатор? Нали ако бяха дали възможност на първата група да се размножава…
— …само биха продължили безсмисленото й съществуване… Маскулинизацията щеше да обхване в еднаква степен и двете групи и краят пак щеше да бъде същият. Според мен тази им постъпка е била продиктувана и от допълнително съображение: останали сами, дегенератите от „третата група“ ще изчезнат по-бързо. Няма да си съперничат количествено с никого, а освен това, понеже никой по-умен от тях няма да ги държи изкъсо, ще се бият помежду си, ще съсипват техниката, на която дължат съществуването си — с една дума, ще режат клона, на който седят… Така ще ускорят завръщането на лунаците…
— …които обаче определено няма да се завърнат тук. Нима действително няма никакво спасение на Земята?
— Има един шанс, наистина — нищожен, но има. В края на двадесет и първия век, както вече ти казах, група заселници напуснали Земята и заминали за една от планетите на Тау Цета. Започнали там всичко от начало… Възможно е… вече да не съществуват. Но ако са преживели и са изградили основите на цивилизацията, може би някога ще се завърнат… Само че тогава тук няма да има нито лунаци, нито от тези тукашните…
— …нито доценти — вмъкнах.
— Доценти и без това няма — каза Марк с иронична усмивка. — Така били наричани хората от първата генетична група, след като лунаците напуснали Земята. Отлетели почти само професори. За доцентите, макар и хабилитирани, на Луната нямало място. Оттам идва шеговитото — от времето, когато хората все още са се шегували — название на всички останали от първата група. После в устата на онези от третата група то получило пренебрежително звучене, нещо като „умник“ или както някога са употребявали пренебрежително определението „философ“. Днес „доцентите“ вече са измрели, а думата е останала като оскърбление, което гнипелите и згредите с удоволствие употребяват…
— А вие? Вие какви сте?
— Ние сме с доста по-различно потекло — обясни ми Марк. — Щом е станало въпрос, мен и петимата ми колеги отдавна не трябваше да ни има… Произхождаме от първата генетична група. Когато лунаците отлетяха, бяхме деца. После следвахме, докато все още имаше висши учебни заведения. Знаехме каква ще
