Не споменах на Уошингтън, че аз самият се канех да ходя до ФБР. Знаех, че трябва да се добера дотам пръв, Бутнах чинията си настрана, изгледах го и поклатих глава. Историята се заплиташе все повече и повече.
— Какво мислиш за случая? За какво всъщност става дума?
— Съществуват няколко възможности — каза Уошингтън. — При първата става дума само за един човек, някой, който убива човек, после ликвидира и ченгето, ръководещо разследването.
Кимнах. Дотук всичко беше в съзвучие с мислите ми.
— Втората е, че първите убийства не са свързани по между си и нашият извършител просто идва в града, изчаква за някой случай, който му допада или види по телевизията, й тръгва подир детектива, разследващ случая.
— Да.
— А третата е, че имаме двама убийци. И в двата града единият извършва първото убийство, после идва вторият и отстранява й ченгето. От трите тази ми е най-неприятна. Предизвиква прекалено много въпроси. Познават ли се един друг? Заедно ли работят? Нещата вече се усложняват страшно много.
— Трябва да се познават един друг. Как иначе вторият би могъл да знае къде е бил първият?
— Точно така. Така че ще се съсредоточим върху първите две възможности. Още не сме решили дали тук да дойдат хора от Денвър, а ние да пратим хора там, но трябва да разгледаме най-подробно случаите с момчето и с онова момиче от колежа. Да потърсим всяка възможна връзка и открием ли такава, да ни послужи като отправна точка.
Кимнах. Мислех си за първата възможност. Един човек, една личност да е автор на всичко това.
— Ако извършителят е само един, кой тогава е бил истинската цел? — запитах аз повече себе си, отколкото Уошингтън. — Дали е била първата жертва или полицаят?
Уошингтън свъси вежди.
— Може би имаме човек, който убива ченгета. Това е истинската му цел, нали така? Така че използва първото убийство — Сматърс, Лофтън — за да примами действителната си цел. Ченгето.
Огледах се. Думите му предизвикаха ледени тръпки по гърба ми, макар че тази възможност бе минала през ума ми още докато бях в самолета.
— Умно, нали? — произнесе Уошингтън.
— Да. Наистина.
— И знаеш ли защо? Защото ако това е случаят, тогава трябва да има и други. Всеки път, когато наглед някой полицай се самоубие, разследването е много бързо и гледа да приключи делото колкото е възможно по-бързо и без сензации. Никое управление не желае такава слава. Така че потулват набързо случая и това е. Значи такива случаи трябва да има още. Ако е вярна първата възможност, тогава убиецът не е започнал с Брукс и приключил с брат ти. Има още. Залагам всичко на това.
Той отмести чинията си. Беше приключил.
Половин час по-късно ме остави пред входа на „Хайът“. Вятърът откъм езерото беше пронизващ. Не исках стоим отпред, но Уошингтън ми каза, че няма да се а до стаята ми. Даде ми една служебна картичка.
— Написал съм си домашния номер и номера на повикващото ми устройство. Обади ми се.
— Непременно.
— Тогава довиждане, Джак. — Той ми протегна ръка и аз я поех. — И благодаря ти, човече.
— За какво?
— Че ги накара да повярват. Длъжник съм ти. И Джон Пружината също.
13.
Гладън остана втренчен няколко секунди в яркия син екран, преди да започне. Това беше упражнение, с помощта на което обикновено се освобождаваше от напрежението и гнева. Този път обаче не му се удаде. Гневът направо го бе завладял.
Тръсна глава и положи компютъра в скута си. Изчисти екрана и започна да мести курсора от прозорец в прозорец, докато накрая го спря върху „Терминал“. Натисна ЕМТЕК и избра нужната му програма. Натисна бутона А и зачака да чуе острите звуци на компютъра, които издаваше, докато осъществяваше връзката. Всеки път беше като раждане. Ужасяващият писък на новороденото. След като връзката вече беше установена, на екрана се появи познатият поздрав.
ДОБРЕ ДОШЛИ В КЛУБА РТL
След няколко секунди се появи и кодиран команден ред, очакващ първата парола на Гладън. Той въведе символите, изчака да ги приемат, после въведе и втората парола, когато получи достъп до командния ред. След малко паролата му беше одобрена и на екрана се появи предупредителното съобщение.
ХВАЛИТЕ ИМЯ ГОСПОДНЕ!
#############################################
ПРАВИЛА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТЯ
1. ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ИСТИНСКИ ИМЕНА.
2. НИКОГА НЕ ДАВАЙТЕ СИСТЕМНИТЕ НОМЕРА НА
ПОЗНАТИ.
3. НИКОГА НЕ СЕ СЪГЛАСЯВАЙТЕ ДА СЕ СРЕЩАТЕ
С ДРУГ ПОТРЕБИТЕЛ.
4. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ ДРУГИТЕ ПОТРЕБИТЕЛИ МО
ГАТ ДА БЪДАТ ЧУЖДИ ТЕЛА.
5. СИСТЕМНИЯТ ОПЕРАТОР СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО
ДА ИЗТРИЕ ОТ МРЕЖАТА ВСЕКИ ПОТРЕБИТЕЛ.
6. ТАБЛАТА ЗА СЪОБЩЕНИЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗ
ПОЛЗВАТ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА КАКВИТО И ДА
БИЛИ НЕЗАКОННИ ДЕЙСТВИЯ — ТОВА Е ЗАБРА
НЕНО!
7. МРЕЖАТА НА РТЬ НЕ НОСИ НИКАКВА ОТГОВОР
НОСТ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОИТО И ДА БИЛО
СЪОБЩЕНИЯ.
8. НАТИСНЕТЕ КОЙТО И ДА Е БУТОН, ЗА ДА ПРО
ДЪЛЖИТЕ.
Гладън натисна бутона ЕМТЕК и компютърът го извести че има лично съобщение, което чака да го прочете, натисна нужните клавиши и съобщението от систем-оператор изпълни горната половина на екрана на лаптопа.
#############################################
БЛАГОДАРЯ ЗА ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е НАРЕД И СЪЖАЛЯВАМ МНОГО, ЧЕ СТЕ ПОСТРАДАЛИ. ПРИ НАС ВСИЧКО Е НАРЕД. АКО ЧЕТЕТЕ ТОВА СЪОБЩЕНИЕ, ЗНАЧИ ВЕЧЕ СТЕ НА СВОБОДА И ГОТОВ. БРАВО! КЪСМЕТ И ПОДДЪРЖАЙТЕ ВРЪЗКА СЪС СЕБЕ СИ И ОСТАНАЛИТЕ. (ХЕ, ХЕ) РТЬ
Гладън набра едно К и натисна ENTER, след което на екрана се появи маската за отговори. Той изпрати съобщение към подателя на първото съобщение.
НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ ЗА МЕН. ВСИЧКО Е НАРЕД. ИСКРЕНО ВАШИЯТ Е НА СВОБОДА И ГОТОВ РТL
След това се придвижи в главната директория на бюлетина за съобщенията. Накрая екранът се изпълни с директорията на таблата за съобщенията. Всяко табло съдържаше списъка на активните съобщения, които
