унищожил бележката, която открил в джоба на мъртвия детектив, и промени разположението на някои вещи и предмети по сцената на престъплението, за да накара разследването да повярва, че Маккафърти е бил убит от някой проникнал с взлом, добрал се до оръжието на детектива преди него. Полицията твърди…“ Да продължавам ли, Джак?
— Да, моля те.
— „Полицията твърди, че Бледсоу дори отишъл толко-ва далеч, че изстрелял един допълнителен изстрел в тялото на Маккафърти, пронизвайки го в бедрото. След това наредил на Сюзън да позвъни на 911 и напуснал апартамента, имитирайки изненада, когато по-късно му било съобщено за смъртта на партньора му. При извършването на деянието очевидно Маккафърти е стрелял веднъж в дода на дома си, преди да захапе дулото и да натисне спусъка. Следователите твърдят, че Бледсоу е направил опит да представи трагедията на партньора си като насилствена смърт, защото Сюзън Маккафърти е щяла да получи по-големи застраховки за смърт, здраве и пенсия, ако бъдело доказано, че съпругът й не е посегнал сам на живота си. Все пак замисленото било разкрито, след като подозрителните следователи разпитвали продължително Сюзън Маккафърти в деня, когато починал съпругът й. Накрая тя признала дори и факта, че през цялото време наблюдавала какво прави Бледсоу.“ Не чета ли прекалено бързо? Водиш ли си бележки?
— Не, всичко е наред. Давай.
— Добре. „Бледсоу отхвърлил всички отправени му обвинения за каквито и да било промени в сцената на престъплението и отказал да даде показания от своя страна по време на изслушването пред съвета на правата. Детективът Джери Либлинг, приятел на Бледсоу и представител на защитата по време на изслушването, твърди, че той е извършил онова, което всеки лоялен партньор би направил за мъртвия си другар: «Всичко, което е сторил, се е свеждало до това да помогне на вдовицата на другаря си.» Управлението обаче отиде твърде далеч. Бледсоу се е опитал да стори добро и сега си загуби работата, кариерата, средството си за препитаване, До какви изводи стигат сега колегите и шефовете му? Негови колеги детективи, с които се свързахме в понеделник, изразиха подобни чувства. Шефовете обаче твърдят, че към Бледсоу са се отнесли снизходително. Цитира се решението на управлението да не повдига срещу него или Сюзън Маккафърти обвинения за криминални деяния. Маккафърти и Бледсоу са били партньори в продължение на седем години ц са разкрили някои от най-заплетените убийства в града за това време. Едно от тези убийства според някои изтоц, ници има връзка със смъртта на Маккафърти. Полицията твърди, че депресията му, в която изпаднал порадц неразкритото убийство на Поли Амхърст, преподавателка първа степен, която била отвлечена от студентското градче в частното училище Хопкинс, подложена на сексуално насилие и осакатяване и накрая удушена, го довела до мисълта да посегне на живота си. Маккафърти имал също проблеми и с алкохола. «Така че сега полицейското управление загуби не един, а двама чудесни следователи — заяви Либлинг след изслушването в понеделник. — Те никога няма да открият двама души, толкова добри в екип като Бледсоу и Маккафърти. Ръководството на полицейското управление направи днес най-голямата си грешка досега.»“ Това е, Джак.
— Добре. Аз, хм, ще те помоля да ми го изпратиш в пощенската кутия на компютъра ми. Взел съм си лаптопа.
— Добре. А за другите репортажи?
— Можеш ли да се върнеш на заглавията? Има ли сред тях още някои за смъртта на Маккафърти или се отнасят за други случаи?
Отне й половин минута да прехвърли заглавията.
— По всичко изглежда, че всички се отнасят за други случаи. Има още няколко за преподавателката, Няма нищо друго за самоубийството. Да ти кажа ли, причината материалът да не изскочи при проучването ми в понеделник е, че думата „самоубийство“ не фигурира никъде в текста. Това беше ключовата дума, по която направих проучването.
Вече го бях разбрал. Помолих я да изпрати в пощенската кутия на компютъра ми репортажите за учителката, благодарих й и затворих.
Обадих се до главното детективско бюро в балтиморс кото полицейско управление и помолих да ме свържатс Джери Либлинг.
— Либлинг на телефона.
— Детектив Либлинг, казвам се Джак Макавой и ще ви бъда особено благодарен, ако ми помогнете. Опитвам се да се свържа с Дан Бледсоу, В каква връзка го търсите?
— На тази тема ще разговарям само с него.
— Съжалявам, не мога да ви помогна, а и другият ми телефон звъни.
— Вижте, знам какво се е опитал да направи за Макафърти. Искам да му кажа нещо, което мисля, че ще му е от помощ, Само това мога да ви съобщя. Но ако не ми помогнете, тогава пропускате шанса да помогнете и на него. Ще ви оставя номера си. Защо не му се обадите и не му го дадете? Нека той да реши.
Последва продължителна тишина; в един момент се запитах дали не е затворил.
— Ало?
— Да, слушам ви. Вижте, ако Дан пожелае да разговаря с вас, той ще го направи. Обадете му се. Има го в телефонния указател.
— Как, в телефонния указател?
— Точно така. А сега ме извинете, имам работа.
И той затвори. Почувствах се ужасно глупаво. Никога не бих се сетил за указателя, защото не познавах ченге, Което би си оставило името там, Отново набрах номера на телефонните услуги в Балтимор и дадох името на бившия Детектив.
— В списъка ми не фигурира Даниел Бледсоу — каза операторката — Имам застрахователна компания „Бледсоу“ и частна детективска агенция „Бледсоу“.
— Добре, дайте ми и двата и адресите им, моля.
— Всъщност те фигурират отделно и с отделни номера, но са на един и същ адрес във Фелс Пойнт.
Тя ми даде информацията и аз най-напред се обадих на частния детектив.
— Частна детективска агенция „Бледсоу“ — обади се глас.
— Добър ден, мога ли да говоря с Дан?
— Съжалявам, но не е възможно.
— Отсъства ли?
— Не. Той е тук в момента, Провери за съобщенияпреди десетина минути. Не знам обаче за колко дълго Не знам програмата му.
Фелс Пойнт представлява късче земя на изток от вътрешния залив на Балтимор. Туристическите магазини ц хотели отстъпват място на далеч по-забавни кръчми и магазини, а след това идват и старите тухлени фабрики ц Малката Италия. На някои улици асфалтът е износен до такава степен, че отдолу се подава старият паваж и кога то вятърът духа право в градчето, довява със себе си влажния мирис на морето или ароматите на захарната фабрика, кацнала точно срещу входа на залива. И двете фирми на Бледсоу се намираха в едноетажно тухлено здание, разположено на Карълайн и Флийт.
Минаваше един. На вратата на малкия му офис имаше пластмасов часовник с подвижни стрелки и думите „ЩЕ СЕ ВЪРНА В“. Часовникът сочеше един. Огледах се нао коло, но не видях някой да спринтира към офиса и реших да го изчакам, след като така и така съм дошъл.
Отскочих до пазара на Флийт, купих си кутия кола и се върнах до колата. Входът на офиса се виждаше добре от шофьорската седалка. Минаха около двайсетина минути, когато зърнах мъж с гарвановочерна коса, шкем бенце, присъщо на средната възраст, приведен и ле; накуцващ да се приближава. Той отключи вратата и влезе. Извадих калъфа с компютъра си и се запътих към него.
Мястото, където се помещаваше агенцията на Бледсоу, ми напомняше доста на лекарски кабинет, макар и да не можех да проумея какво би правил в този работнически квартал. Имаше малко антре с плъзгаща се стъклена врта и плот, зад който навремето сигурно е седяла дежурна сестра. Прозорецът, стъкло с покритие като врата на баня беше затворен. Когато отваряше само преди секунди вратата, дочух зумер, но никой не отговори. Стоях така вестно време, оглеждайки се наоколо. В помещението имаше стар диван и малка масичка. Нямаше място нищо друго. На масичката бяха разхвърлени списания, като най-новите бяха отпреди шест месеца. Тъкмо се канех да извикам „Здравейте“ или да почукам на вратата към светая светих, когато чух казанчето на тоалетна от плъзгащата се врата. Зад стъклото се мярна нечий силует и вратата от лявата
