— Да, те непрекъснато се навъртат наоколо, особено след като…
Той не довърши.
— Когато те какво?
— Ами някой взе, че изтърси по полицейската радиочестота, че чакаме хора от ФБР тук.
Рейчъл само простена и Грейсън кимна, сякаш го очакваше.
— Вижте, това трябва да се пази в абсолютна тайна — поясни тя. — Ако някой изрече само думичка от това което ви съобщихме до този момент, можем да махнем на сбогом на Поета. Никога няма да заловим този, който е направил това.
Тя кимна към трупа и няколко от ченгетата се извърнаха да се уверят, че е все още на мястото си. Погребалният агент току-що бе влязъл в стаята и повдигаше закачалката с последния костюм на Орсулак. Гледаше към събралите се детективи, в очакване да си тръгнат, за да остане сам с тялото.
— Тръгваме си, Джордж — каза Грейсън, — можеш да започваш.
— Кажете на медиите, че интересът на ФБР към случая е чисто рутинен и че вие продължавате разследването на предполагаемото убийство. Но се дръжте така, сякаш не сте сигурни в нищо.
Докато се връщахме към служебните коли на паркинга, млада жена с изрусена косати приближи с микрофон в ръка и запита:
— Какво търси днес ФБР тук?
Тя отмести микрофона и го поднесе към мен. Отворих уста, но нищо не излезе от нея. Нямах представа защо се беше спряла на мен, но после се досетих, че беше заради ризата с инициалите. Трите букви ФБР върху джоба ми очевидно я бяха уверили, че разговаря с представител на бюрото.
— Аз ще отговоря на въпроса ви — намеси се бързо Бакъс. — Дойдохме по молба на полицейското управление във Финикс, за да направим рутинен оглед на трупа и да изслушаме подробности по случая. По наше мнение ангажиментът ни свършва дотук и всички по-нататъшни въпроси трябва да бъдат отправяни към полицията. Нямаме повече коментари, благодаря ви.
— Но вие сте убедени, че детектив Орсулак е станал жертва на мръсна игра? — продължи да упорства репортерката.
— Съжалявам — отвърна Бакъс. — Както вече ви казах, отправяйте по-нататъшните си въпроси към полицията на Финикс.
— А вашето име е?
— Предпочитам да не намесвам името си, благодаря ви.
Той се шмугна покрай нея и се вмъкна в една от колите. Последвах Уолинг в другата. След няколко минути бяхме вече далеч и пътувахме към Финикс.
— Не си ли разтревожен? — запита ме тя.
— За какво?
— За правата ти върху историята?
— Тя си е моя. Надявам се тази журналистка да е като повечето телевизионни репортери.
— А те какви са?
— Без източници и без мозък в главите си. Ако е от тях, значи всичко е наред.
Оперативният отдел се помещаваше в сградата на федералния съд на Вашингтон Стрийт, само на няколко пресечки от полицейското управление, където щяхме да се срещнем с местните хора на следващия ден. Докато следвахме Майз и Матушак по лъснатия коридор до една зала за конференции, усетих нетърпението на Рейчъл и си помислих, че знам каква е причината. След като бе пътувала с мен, тя не бе успяла да чуе доклада, изнесен от Томпсън в другата кола на Бакъс за това, което бе научил при огледа на тялото.
Залата за конференции беше по-малка от онази, която бяхме използвали в Куантико. Когато влязохме вътре, заварихме Бакъс и Томпсън вече седнали на масата и Бакъс вече говореше по телефона. Той закри микрофона с ръка и каза:
— Момчета, трябва да поговоря насаме с хората си за Няколко минути. Бихте могли да ни окажете ценна помощ, като ни снабдите с няколко коли, ако можете. Също така се нуждаем от няколко резервации. Май ще са шест стаи, както изглежда.
Матушак и Майз бяха придобили вида на хора, току що получили заповед за понижение. Кимнаха мрачно и излязоха. Не знаех точно къде съм, дали съм сред поканените, или трябва да последвам двамата детективи, след като в действителност не бях от хората на Бакъс.
— Джак, Рейчъл, настанете се — каза Бакъс. — Нека да завърша и ще накарам Джим да ви въведе в нещата.
Заехме места и се заслушахме в телефонния разговор, Ставаше ясно, че той изслушва съобщения и им отговаря. Не всичко личеше да има връзка с разследването на Поета.
— Добре, какво става с Гордън и Картър? — запита той, след като съобщенията приключиха. — Слушайте, има три неща. Обадете се в Денвър и ги накарайте да проверяват доказателствата по случая Макавой. Кажете им да проверят вътрешността на ръкавиците за кръв. Открият ли следи от кръв, кажете им да започнат процедурата за ексхумация… Точно така. Има ли някакъв проблем, веднага ми се обадете. Също така им предайте да проверят дали полицията е проверила в устата на жертвата за следи от изгорели барутни газове и дали са изпратили всичко в Куантико. Това се отнася за всички случаи. Третото нещо е, че от този момент нататък Джеймс Томпсън ще бъде завеждащ лабораторията. Трябва да се определи субстанцията по възможно най-бързия начин. Също и в Денвър, ако се наложи. Какво още? Когато конференцията свърши, да поговоря с Брас? Добре, ще поговорим.
Той затвори и ни изгледа. Исках да запитам какво има предвид с ексхумацията, но Рейчъл ме изпревари.
— Шест стаи? Да не идва и Гордън?
— Двамата с Картър пристигат тук.
— Боб, защо? Ти знаеш…
— Трябват ни, Рейчъл. Стигнали сме до критичната точка при разследването и нещата вече потръгват. В най-лошия случай сме десет дни зад престъпника. Трябва да направим оглед на повече тела, за да съберем допълнителна информация, необходима за следващите ни ходове. Мисля, че е ясно. А сега, Джак, какво искаш да кажеш?
— Тази ексхумация, за която говореше…
— Ще поговорим за нея след няколко минути и всичко ще се изясни. Джеймс, кажи им какво откри по тялото.
Томпсън измъкна от джоба си полароидните снимки й ги пръсна по масата пред нас.
— Това е на лявата длан и показалеца. Двете снимки вляво бяха направени едно към едно. Другите две са с десетократно увеличение.
— Убождания — каза Рейчъл.
— Точно така.
Видях ги едва когато го произнесе. Разпознах дребните пробождания по кожата, три на дланта, два на върха на показалеца.
— Какво е това?
— Изглеждат просто като убождания от игла — каза Томпсън. — Но няма никакви следи от зарастване на раничките. Те са били получени малко преди смъртта, а може би и след това.
— Следи от какво?
— Джак, опитваме се да открием начините, посредством които това би могло да бъде извършено — каза Бакъс. — Как е възможно опитни, корави ченгета да те бъдат обезвредени до такава степен? Става дума за това как е успял да ги контролира. Това е един от ключовете към разкриването на убийствата.
Посочих фотографиите.
— И какво разбирате от всичко това?
— Това плюс още няколко неща могат да докажат, че са били подложени на хипноза.
— Ти твърдиш, че този престъпник е хипнотизирал брат ми и другите така, че те сами да напъхат дулото в устата си и да дръпнат спусъка?
— Не, не мисля, че е било толкова просто. Не трябва да забравяш, че е много трудно чрез хипнотично внушение да се преодолее инстинктът за самосъхранение. Повечето експерти твърдят, че е абсолютно
