— Искаш да кажеш, че Поета е… правил секс с тях?
— Възможно е. Но за да бъда откровена с теб, ще ти кажа, че го подозирахме още от самото начало. Серийните убийци… Джак, почти при всеки случай става дума за сексуално задоволяване. При тях нещата са свързани винаги с налагането на власт и контрол, а това е част от сексуалното задоволяване.
— Не би имало време.
— Какво искаш да кажеш?
— При брат ми. Пазачът е бил там. Не би могло да има… — Внезапно замълчах, проумявайки, че не е имало време само след това. — Господи… О, Господи!
Извърнах се и се втренчих в синьото небе. Единствената следа от несъвършенство по него бяха двете далечни следи близнаци от двигателите на реактивен самолет.
— Не разбирам. Защо постъпва така този…
— Може никога да не го узнаем, Джак. — Тя положи ръка върху рамото ми. — Тези хора, които преследваме, понякога просто няма обяснение. Това е най-трудното при тях, когато става дума за мотивацията, обяснени-ето на силите, които ги движат и подтикват да вършат такива неща. Ние си имаме поговорка за тях. Казваме, тези хора идват от луната. Понякога това е единствения начин да го обясним, когато нямаме верните отговори. Да се опитваш да проумееш какво ги движи все едно да се мъчиш да събереш счупено огледало. Поведението на някои човешки същества е невъзможно да се обясни, така че ние просто казваме, че те не са хора. Казваме, че идват от луната. А на тази луна, откъдето е дошъл нашият Поет, тези инстинкти, които той следва, са нормални и естествени. И той ги следва, създавайки сцени, които му доставят удовлетворение. Нашата работа е да направим карта на луната на Поета и тогава ще сме в състояние да го открием и да го върнем обратно там.
Можах само да кимна. Думите й не ми носеха успокоение. Всичко, което съзнавах в момента, беше, че ако ми се удадеше случай, щях да върна Поета на неговата луна. Исках да го направя със собствените си ръце.
— Хайде — обади се тя. — Опитай се да го забравиш поне за малко. Нека да отидем да ти изберем няколко нови дрешки. Не е хубаво да караме всички тия репортери да си мислят, че си един от нас.
Тя се усмихна и аз й отвърнах със слаба усмивка, като се оставих да ме поведе към търговския комплекс.
В шест и половина отново се събрахме в залата за конференции на оперативния отдел. Бакъс беше там, опитвайки се да изработи логистиката по телефона, заедно с Томпсън, Матушак, Майз и трима агенти, на които не бях представен. Оставих торбата с дрехите под масата за конференции. Вътре имаше две нови ризи, чифт панталони и бельо и чорапи. Веднага изпитах огромно желание да се преоблека, защото непознатите агенти оглеждаха мен и ризата ми с инициалите на ФБР с мрачни изражения, които идваха да ми подскажат какво светотатство съм извършил с опита си да се представя за агент на бюрото. Бакъс нареди да му се обадят, когато свършат работа, и затвори.
— Така — каза той. — Веднага щом приключат с инсталирането на телефоните, започваме съвещание в пълей състав. А междувременно нека да поговорим за [???]
— От утре искам да започнем пълно разследване на убийството на детектива и момчето. Бих искал… О, извинете. Рейчъл, Джак, това е Винс Пуул, специален агент от финикс. Той ще ни осигури онова, от което се нуждаем.
Пуул, който повече от всеки друг в залата, имаше вид ла човек вътре в занаята от най-малко четвърт век, само ни кимна. Бакъс не си направи труда да представи останалите мъже.
— Срещата ни с местните агенти е утре точно в девет — каза той.
— Мисля, че лесно ще ги разкараме — заяви Пуул.
— Не бъдете груби с тях. Тези момчета са познавали Орсулак най-отблизо. Ще ни бъдат добри източници на информация. Мисля, че трябва да ги запознаем с нещата, но под строг контрол.
— Няма проблеми.
— Този случай може да се окаже най-големият ни шанс. Съвсем нов е. Можем да се надяваме, че престъпникът е допуснал грешка, която може да открием за периода между смъртта на момчето и детектива. Бих искал да проверим…
Телефонът на масата иззвъня и Бакъс вдигна слушалката.
— Да. Какво? Задръж така.
Натисна един бутон върху телефона и окачи слушалката.
— Брас, там ли си?
— Тук съм, шефе.
— Добре, нека да направим проверка по списъка и да видим кой е налице. Тампа?
Агенти от шестте града обявяваха присъствието си по високоговорителя.
— Добре. Нека минем без всякакви формалности. Хай-Де сега да направим едно събеседване по ред на номерата. Брас, искам да завърша с теб. Също и Флорида. Ти ли си, Тед?
— Да, сър, заедно със Стив сме тук. Едва сме започнали и се надявам утре вече мрежата ни да се понапълни. Обаче вече се забелязват някои противоречия, които според мен си заслужават да се отбележат.
— Давай.
— Така, това е първата, или поне се предполага, че е била първата спирка на Поета. Клифърд Белтран. Вторият инцидент — в Балтимор — е станал приблизително десет месеца по-късно. Това е най-дългият, който ни е известен до този момент. Това ни навежда на мисълта, че първото убийство не е било случайно.
— Мислиш ли, че Поета е познавал Белтран? — запита Рейчъл.
— Възможно е. В момента все пак за нас това е едно предположение, върху което работим. Има обаче още няколко неща, които също заслужават обстойно разглеждане. Първо, това е единственото убийство с двуцевка. Днес проверихме протокола от аутопсията и снимките изобщо не спадаха към художествените. Пълно размазване с двете цеви. Всички познаваме символичната патология на такива случаи.
— Пълно унищожение — произнесе Бакъс. — Предполага познаване или познанство с жертвата.
— Точно така. След това имаме самото оръжие. Съгласно докладите, това е бил един стар „Смит & Уесън“, който Белтран държал в един килер, скрит на най-горния рафт. Тази информация според докладите се приписва на сестра му. Той никога не е бил женен и живял вбащината си къща. Ние самите не сме разговаряли със сестра му. Работата е там, че ако това е било самоубийство, тогава всичко е наред, той отива в килера и хваща пушката. Сега обаче ние се появяваме и твърдим, че това не е било самоубийство.
— Как е разбрал Поета, че пушката е била на най-горния рафт? — запита Рейчъл.
— Вярно бе… Как е разбрал?
— Браво, Тед, Стив — каза Бакъс. — Отлично. Ощенещо?
— Последното е доста странно. Там ли е журналистът?
Всички в залата обърнаха очи към мен.
— Да — отвърна Бакъс. — Но още нищо не се записва. Можеш да кажеш всичко. Нали, Джак?
Кимнах, но след момент се досетих, че агентите по другите градове едва ли щяха да видят съгласието ми.
— Точно така — произнесох аз. — В момента не записваме нищо.
— Добре, тогава да продължим. В момента това са повече догадки и не знаем дали изобщо има връзка, но разполагаме със следния факт. При аутопсията на първата жертва, момчето Гейбриъл Ортис, на базата на изследването на аналните жлези и мускули следователят заключи, че то продължително време е било жертва на сексуал-йи извращения. Ако убиецът му е бил и неговият насилник за известен период от време, тогава това влиза в противоречие с хипотезата ни за случайния подбор и избор ца жертвите. Така че това ни изглежда с много малка стенен на вероятност. Все пак, ако погледнем на нещата от гледната точка на Белтран преди три години, който не е разполагал с нашата информация, нещо тук не пасва. Той се е занимавал само с този случай, без дя шае нищо за останалите, които са ни известни днес. Ако е получил доклада от аутопсията със заключението, че дълго време момчето е било жертва на сексуални извращения, разумно е да се предполага, че веднага би хукнал по следите на насилника като заподозрян номер едно.
