Той му връчи една папка и Томпсън отстъпи назад до плота, където я отвори и започна да прелиства документите.
— И така, господа, казах ви всичко, което ни е известно до този момент — заяви Вакъс. Сега бих искал да чуя какво беше особеното при този случай, което ви накара да се въздържите да го обявите за самоубийство.
— Е, не мисля, че се съмнявах много в самоубийство, то, поне докато чух историята ви — каза Грейсън. Сега вече си мисля, че този педерастки Поет, ще ме извините, агент Уолинг, — е човекът, който ни трябва. Така или иначе, ние повдигнахме въпроса и после решихме да продължим, вече класифицирали го като убийство, по три причини. Първо, когато открихме Бил, косата му беше сресала не така, както я сресваше той. В продължение на двайсет години всеки ден идваше на работа сресан наляво. Намерихме го мъртъв и сресан надясно, Наистина, това беше малка подробност, но събрана с другите две, работата вече ставаше дебела. После дойде редът и на съдебната медицина. Накарахме съдебния лекар да вземе проби от устата му за остатъци от барутните газове, така че да бъдем сигурни, дали дулото е било в устата му, или е било държано няколко сантиметра пред нея. Открихме следите от барутните газове също така и от някаква оръжейна смазка и една трета субстанция която не успяхме да определим точно каква е.
— Какво можете да ми кажете за субстанцията? — запита Томпсън.
— Екстракт от някаква животинска мазнина. Съдържа и някакъв силикон. Има го в доклада на съдебномедицинското лице, в папката ви е.
Стори ми се, че зърнах Томпсън и Бакъс да се споглеждат — те го знаеха.
— Известно ли ви е? — запита Грейсън, очевидно делови л погледите им.
Не мога да ви кажа точно какво е — отвърна Томпсън. — Ще получа специфичния му състав от доклада й ще накарам лабораторията в Куантико да го провери чрез компютъра. Ще ви съобщя веднага щом разбера.
— А каква беше третата причина? — запита Бакъс. Третата причина се казва Джим Бийм, старият партньор на Орсулак. Вече е пенсионер.
— Така ли се казва, Джим Бийм7? — запита Уолинг.
— Да, Бийм. Обади ми се от Тусон, след като разбрал за Бил, и ме попита дали сме открили куршума. Казах му, че сме го изчегъртали от стената зад главата му. После ме попита дали е златен.
— Златен ли? — изненада се. Бакъс. — От истинско злато?
— Да. Златен куршум. Казах му, че си е оловен, също като останалите в барабана му. И като другия, дето го изчегъртахме от пода. Решихме, че изстрелът в пода е бил първият, за кураж. Но той ми каза, че това не е самоубийство, а убийство.
— А как го е разбрал?
— Двамата с Орсулак се познават твърде отдавна и той сподели, че понякога Орсулак… по дяволите, едва ли има ченге, на което да не му е минавала тази мисъл някога през главата.
— Да се самоубие — подсказа Уолинг.
— Точно. Джим ми каза, че навремето Орсулак му по казал този златен куршум, с който се сдобил кой знае откъде, може би някаква поръчка по каталог или нещо от този род. И казал на Бийм: „Това ми е златният парашут. Когато съвсем ми причернее, той ще ме спаси.“ Така че според партньора му, щом не е използвал златния куршум, значи не е било самоубийство.
— Намерихте ли го този златен куршум? — запита Уолинг.
— Да, намерихме го. Веднага след разговора с Бийм. Беше в чекмеджето, точно до леглото му. Сякаш си го е държал под ръка, ако му се наложи.
— И това ви убеди окончателно.
— Взети заедно, трите неща ясно говореха за убийство. Но както ви казах, не бях убеден в нищо до момента, в който влязохте тук и ми разказахте историята си. Сега вече такъв съм го надървил на тоя Поет… ще ме прощавате за думите, агент Уолинг.
— Няма нищо. Всички сме му надървени. Имаше ли предсмъртна бележка?
— Да, и точно тя вече почти ни убеди, че става дума за убийство. Имаше, и проклет да съм, ако не е с почерка на Бил.
Уолинг кимна с изражение, което подсказваше, че това не е изненада за нея.
— Какво пишеше в нея?
— Нямаше кой знае какъв смисъл. Беше нещо като стихове. Пишеше… я почакайте. Агент Томас, дайте ми за малко папката, ако обичате.
— Томпсън — обади се Томпсън, докато му я подаваше.
— Прощавайте.
Грейсън прелисти няколко страници, докато намери това, което търсеше. Прочете го на глас:
— „Там планини високо издигат мощен стан, готови пак да рухнат сред някой океан.“ Това е.
Уолинг и Бакъс се обърнаха към мен. Отворих книгата и започнах да разлиствам поемите.
— Спомням си стиха, но не знам точно от коя поема е.
Стигнах до поемите, от които беше използвал цитати до този момент Поета, и бързо зачетох. Открих го в „Страната на сънищата“, поемата, използвана два пъти до този момент, включително и в бележката, оставена върху стъклото на колата на брат ми.
— Намерих я.
Придържах книгата така, че Рейчъл да може да прочете поемата. Останалите се стълпиха около нея.
— Кучи син! — изръмжа Грейсън.
— Можете ли да ни обясните как по ваше мнение се е случило? — запита го тя.
— Разбира се. Теорията ни е, че извършителят, койтои да е той, е влязъл и е изненадал Бил, докато е спял. Със собствения му револвер. Накарал го е да стане и да се облече. Тогава Бил си е сресал косата по различен начин. Предполагам, че не е знаел какво ще се случи, или пък може би да е разбрал. Но така или иначе, той ни оставя малка следа, Оттам мръсникът го отвежда във всекидневната, нарежда му да седне на стола и го принуждава да напише това върху лист, откъснат от собствения му бележник, който държи в джоба на сакото си. После го застрелва. В устата. Слага револвера в ръката на Бил и изстрелва куршум в пода и ето ви остатъците от изгорелите барутни газове по ръката му. После се измъква и три дни хал хабер си нямаме какво се е случило на клетия Бил.
Грейсън се извърна към тялото, видя, че още не бяха започнали да го приготвят, и погледна часовника си.
— Хей, къде е човекът? — запита. — Някой да отиде и да му каже, че сме свършили. Нали приключихте?
— Да — отвърна Томпсън.
— Вече трябва да го приготвяме.
— Детектив Грейсън — обади се Уолинг, — имаше ли някакъв по-особен случай, над който да е работил напоследък детектив Орсулак?
— Да, имаше едно дело. Случаят с малкия Хоакин. Осемгодишно момче, което бяха отвлекли миналия месец. Всичко, което намериха от него, беше главата му.
След споменаването на случая и неговата бруталност настъпи мълчание в залата, където приготвяха мъртвите за последния им път. До този момент изпитвах съмнение, че смъртта на Орсулак имаше връзка с останалите, но след като чух за жестокото убийство на момчето, изпитах непоколебима увереност и гняв, който вече бе станал толкова познат на гърчещите ми се вътрешности.
— Предполагам, че всички ще ходите на погребението? — запита Бакъс.
— Така е.
— Можем ли тогава да се срещнем по-късно? Бихме искали да видим и докладите за момчето Хоакин.
Разбраха се това да стане в девет часа сутринта в неделя в полицейското управление на Финикс. Грейсън очевидно чувстваше, че ако беше на своя почва, тогава би Могъл да претендира и той да вземе някакво участие. Аз обаче имах усещането, че хората от ФБР щяха просто да го прегазят и подминат като улична котка.
— И още нещо — намеси се Уолинг. — Видях отвън един телевизионен фургон.
