— А той не го е направил, така ли?
— Не. Ръководил е екип от трима детективи и ги е насочил да разследват само парка, където момчето е било отвлечено след училище. Получих тази информация съвсем неофициално от единия от детективите в екипа, Той каза, че е предложил основно да проучат обкръжението на момчето, но Белтран отхвърлил идеята му. А сега добрите неща. Източникът ми при шерифа ми каза, че Белтран специално поискал това разследване. Той се е стремял към него. И тъй като той толкова настоявал да поеме случая, оказало се, че Белтран познавал детето посредством местната програма за социални грижи, наречена Вест Пале8, която събирала деца, останали без бащи, с възрастни мъже. Нещо като програма „По-голям брат“. Велтран е бил ченге, така че не е имал никакви проблеми да получи разрешение.
— Мислиш, че може би той е бил Насилникът на момчето? — запита Бакъс.
— Възможно е. Мисля, че източникът ми намекваше за това, но не го каза направо, Всички по случая мъртви. Материалите са прехвърлени в архив. Никой да изнесе това в пресата. Не и когато един от участниците е техен човек, а на шерифа му предстоят избори.
Видях Бакъс да кима.
— Това се очакваше.
Няколко секунди в залата бе много тихо.
— Стив, Тед, това е много интересно — каза Бакъс. — Но как се вписва то във всичко открито до този момент? Дали не е само някакъв любопитен факт, или има и още нещо?
— Ние самите не сме много сигурни. Но ако приемем, че Белтран е бил сексуален престъпник, най- малкото педофил, и като добавим факта, че е бил застрелян с двуцевката си, за която някой е знаел, че се намира на най-горния рафт в шкафа, понеже го познавал, имаме случай, който според мен трябва да изследваме основно.
— Съгласен съм. Кажете ни какво още знае източникът ви за Белтран и Бест Пале?
— Той ни съобщи, че Белтран е бил ангажиран дълго време по програмата Бест Пале. Предполагаме, че е бил с много момчета.
— И точно върху това ще наблегнете, нали така?
— Сутринта се захващаме здраво за работа. Тази нощ не можем да направим нищо.
Бакъс кимна, потърка замислено брадичката си, после попита:
— Брас? Какво мислиш за всичко това? Как ще се свърже това с психопатологията?
— Във всички случаи децата са като червена нишка. Също и ченгетата от отделите по разследване на убийствата. Само дето все още нямаме сигурни данни какви са мотивите на нашия човек. Мисля, че това е нещо, което трябва да разнищим основно.
— Тед, Стив, имате ли нужда от още хора? — запита Бакъс.
— Мисля, че си имаме достатъчно. Разполагаме с всеки от оперативния отдел: всички искат да вземат участие. Така че ако ни потрябва подкрепление, ще си го вземем от тук.
— Чудесно. Между другото, разговаряхте ли с майката на момчето за взаимоотношенията на сина й с Белтран.
— Още се опитваме да открием къде живее тя сега, също така и сестра му. Нали разбирате, изминали са три години. Надяваме се обаче да ги открием утре сутринта след работата ни в Бест Пале.
— Добре. Как е в Балтимор? Шийла?
— Да, сър. Прекарахме по-голямата част от деня, като разпитвахме местните детективи. Разговаряхме с Бледсоу. Това, което той е предложил по случая с Поли Амхърст още в началото, е било да търсят сексуален престъпник. Амхърст е била учителка. Бледсоу твърди, че двамата с Маккафърти винаги са смятали, че тя може да се е сблъскала с някой психопат на територията на училището, била е отвлечена, удушена и после нарязана, за да се прикрият действителните подбуди на престъплението.
— Но защо смятате, че това е бил сексуалният престъпник? — запита Рейчъл. — Не е ли възможно да се е натъкнала на някакъв крадец, разпределяне на наркотици, нещо от този род?
— Поли Амхърст е била дежурна трета смяна в деня, когато е изчезнала. Местните детективи са разпитали всяко дете, което е било на двора. Събрали са твърде противоречиви показания, но няколко деца си спомнят за някакъв мъж до оградата. Имал права руса коса и очила. Бял мъж. Изглежда, Брад не беше много далеч от истината с описанието на Родерик Ъшър. Те също така казаха, че този мъж носел фотокамера. Това е май всичко.
— Добре, Шийла, нещо друго?
— Единственото физическо доказателство, намерено по тялото, е бил кичур коса. Изрусена. Естествен цвят червеникаво-кестенява. Това е засега. Утре сутринта отново имаме среща с Бледсоу.
— Добре. Сега Чикаго.
В останалите доклади нямаше нещо съществено по отношение идентифицирането или добавянето на нещо ново към натрупващата се информация за Поета. Агентите проучваха основно местността, която местните детективи вече бяха изпотъпкали, и не откриваха нищо ново. Дори и докладът от Денвър не съдържаше почти нищо ново, Накрая на доклада си обаче агентът на телефона каза, че Изследването на ръкавиците, носени от брат ми, е показало наличието на малко петънце кръв върху вълнената подплата на дясната ръкавица. Агентът запита дали още имам желание да се обадя на Райли и да я помоля да разреши ексхумация. Не отговорих, още бях като зашеметен от представите си за последните мигове на брат ми, извикани от информацията за прилагането на хипноза. След като повториха въпроса си, аз им отговорих, че се обадя сутринта.
След кратък размисъл агентът приключи доклади със съобщението, че бил изпратил пробите за изгорели барутни газове от устната кухина на брат ми в лабора рията в Куантико.
— В Денвър са поработили основно, шефе, и не мися, че ще открием нещо повече от тях.
— А именно? — запита Бакъс, избягвайки внимател погледа ми.
— Само следи от изгорели барутни газове. Нищо повече.
Не знам какво изпитах, когато чух тези думи. Предполагам, че е имало и облекчение, но това не беше докателство за случилото се с брат ми. Шон пак си беше мъртъв, а аз все още бях обзет от мисли какви ли са били последните мигове от живота му. Опитах се да се освободя от тях и да се съсредоточа върху хода на конференцията. Бакъс бе помолил Брас да ни информира за всички новопостъпили данни за жертвата, а аз вече бях изтървал по-голямата част от доклада й.
— Така че ние се абстрахираме от всякаква корелация — тъкмо казваше тя. — Освен възможностите, споменати по-рано във Флорида, аз твърдя, че те се подбират случайно. Те не са се познавали един друг, никога не са работили заедно и пътищата на тези детективи никога не са се пресичали. Открихме, че четирима от тях са при съствали на финансиран от бюрото семинар по проблеми те с разследването на убийствата, организиран в Куантико преди четири години, но другите двама не са го посетили, а ние не знаем дали останалите четирима въобще са се запознавали или разговаряли помежду си на семинара. Това не се отнася за Орсулак във Финикс. До този момент не сме имали свободно време да проследим биографията му.
Така че ако няма корелация, ние трябва да приемем, че те са били забелязани от престъпника просто защото са захапвали въдицата, така ли? — запита Рейчъл.
— Според мен е било така.
— Значи той започва да дебне внимателно жертвата си едва след убийството на примамката.
— Правилно. Всички онези случаи с примамките шумно са били огласявани в местните медии. Той може да е виждал всеки един от детективите по телевизията или пък снимките им в местните вестници.
— Няма никакво физическо привличане.
— Не. Той просто убива всеки, поел разследването на случая. Не можем да твърдим със сигурност, дали специално тази или повече от жертвите му са били по-привлекателни за него, или са отговаряли на фантазиите му. Това винаги може да се случи.
— Какви фантазии? — намесих се аз, стараейки се да не изтърва нишката.
— Джак, ти ли си? Не знаем какви са фантазиите му, Джак. Там е работата. Мъчим се да стигнем до нея от тази посока, от която трябва. Не знаем какви фантазии мотивират убиеца, а това, с което разполагаме, са само догадки. Може и никога да не разберем какво движи света му. Той идва от Луната, Джак. Единственият начин някога да узнаем със сигурност, е, ако един ден той реши да ни разкаже.
