онзи, който го е направил, се е опитал да хипнотизира Шон. Искат да огледат ръцете му, за да видят дали има следи от убождания с игла, нали разбираш? Това е тест, с кой то някой може да е искал да провери дали Шон наистина е бил хипнотизирай.
Последва нова пауза.
— Има и още нещо — продължих аз. — Тогава Шон имаше ли настинка? Нали разбираш, в оня ден, когато се случи.
— Да — колебливо отвърна тя. — Той беше болен и му казах да не излиза него ден. И аз не се чувствах добре и му казах да си остане у дома с мен. Джак, ти знаеш ли?
— Какво да знам?
— Трябва да ми е прилошало, защото съм била бременна. Разбрах го в сряда.
Това ме свари съвсем неподготвен. Поколебах се.
— О, Райли — възкликнах най-сетне. — Но това е чудесно! Съобщи ли вече на родителите?
— Да, знаят го. Много са щастливи. Това е истинско чудо, защото не знаех и ние всъщност никога не сме се опитвали да имаме дете.
— Това е прекрасна новина.
Не знаех как да се върна към началото на разговора ни. Накрая събрах сили.
— Трябва да тръгвам, Райли. Какво да им кажа?
На излизане от асансьора заварих Рейчъл във фоайето. Беше взела компютъра си и пътната си чанта.
— Да не се изнасяте? — запитах объркано аз.
— Това са правилата на ФБР. На път ли си, никога не оставяй багажа си в стаята, защото не знаеш часа на самолета. Ако днес ни изстрелят някъде другаде, няма да имам време да се върна и да си събера багажа.
Кимнах. Беше прекалено късно да се връщам в стаята и да събирам багажа си, а и без това нямах кой знае какво.
— Обади ли й се?
— Да. Разреши. Каза ми, че същия ден е бил настинал. Сиропът за кашлица бил негов. И разбрах защо Шон е бил убит в колата си, а не у дома му, както останалите.
— Защо?
— Съпругата му Райли си била у дома, защото и тя не била добре. Брат ми сигурно е направил всичко възможно, за да не закара онзи мръсник в къщата си. Не и когато жена му си е била там.
Кимнах тъжно при последната и най-смела постъпка На брат ми.
— Мисля, че си прав, Джак. Всичко пасва. Знаеш ли, че нещата имат развитие. Боб току-що ми се обади от оперативната служба. Отлага съвещанието с местните. Имаме факс от Поета.
27.
Настроението в залата за конференции беше определе, но мрачно. Участваха само агентите от Куантико. Бакъс, Томпсън, Торсън и един агент на име Картър, който бе присъствал на първото съвещание още в Куантико. Забелязах, че Рейчъл и Торсън си размениха презрителни погледи при влизането ни. Съсредоточих вниманието си върху Бакъс. Той сякаш бе потънал в размисъл. Беще отворил лаптопа си на масата пред себе си, но не гледаше към екрана му. Изглеждаше съвсем свеж в новия си сив костюм. Щом ме видя, на устните му се появи иронична усмивка.
— Джак, вече разбираш защо бяхме толкова загрижени да не се вдигне шум около тази история. Пет секунди видеорепортаж и престъпникът захапа уловката; той знае, че вече сме по петите му.
Кимнах.
— Не мисля, че той трябва да присъства тук — обади се Торсън.
— Сделката си е сделка, Гордън. Той няма нищо общо с репортажа по Си Ен Ен.
— И въпреки това не мисля, че…
— Достатъчно, Гордън — намеси се Рейчъл. — Не сме се събрали тук, за да съобщаваш какво мислиш.
— Добре, нека прекратим разправиите и да се съсредоточим върху проблема — прекъсна ги Бакъс. — Направил съм копия.
Отвори една папка и раздаде копия от факса на присъстващите. Този път вече не бях пренебрегнат. Всички замълчаха за известно време.
Уважаеми Боб Бакъс, федерален агент
Здравейте, сър. Хванах новините и ви зърнах във Финикс, тарикатче такова. Няма да коментирам номерата на тъпите репортери, че не те познавали. Нали аз те познавам, Боб! Добре познавам мутричката ти. Търчиш по следите ми, а аз с въжделение очаквам пристигането ти. Но внимавай много, приятелче Боби! Не толкова близо! В края на краищата нека съдбата на бедния Орсулак и другите ти бъде за урок. Днес го за-ровихо нац-сетне в земята, хубава работа свърших. Но едн° такова парче от ФБР с твоето положение, това наистина ще бъде страхотен трофей, хе, хе!
Не се тревожи, Боб. Ти си в безопасност. Вече съм си набелязал следващия обект. Направил съм своя избор и съм го хванал на прицела си още докато четеш моитедуми.
Да не си се сгушил в момента с хорицата си? Чудейки се какво ли движи опонента ви? Ужасна мистерия, нали щака? Боцка като игла пръстчето, предполагам. Предлагам ти една следа. (Нали за това са приятелите?) АЗ съм гнилата ябълка от пая на моя Бест Пал, така ли е? Когато чуеш отговора, Боб, повтаряй си го непрекъснато. Тогава може би и ще го проумееш. Но аз не се тревожа за теб. Ти си професионалист и съм сигурен, че си достоен за предизвикателството, Разчитам на теб.
„Живях аз сам във свят от стон“, Боб, а начинанието ми току-що започва да набира скорост. А, Боб? Нека победи по-достойният.
Не мога да си подпиша кореспонденцията, защото още не си ми дал име. Какво е то, Боб? Ще дебна да те зърна по телевизията и ще чакам да чуя името си. А дотогава съм принуден да се подписвам накратко: Високи, ниски, пречуках ги всички!
И внимателно на завоите!
Прочетох два пъти факса и всеки път по гърба ми полазиха тръпки. Вече знаех какво имаха предвид хората от ФБР за Луната. Писмото беше вопъл на човек от някаква друга планета. Не от нашата.
— Някой има ли съмнение относно автентичността му? — запита Бакъс.
— Има няколко доказателства за автентичността му — каза Рейчъл. — Следата от убождане с игла. Цитатът от По. А какво ще кажете за споменаването на Бест Пал? Флорида информирана ли е вече за това?
— Да. Следата с Вест Пал очевидно ще е най-важната. Засега зарязват всичко останало и се заемат с нея.
— Какво казва Брас?
— Че това очевидно подкрепя теорията за връзката Между отделните случаи. Споменават се и двете поредици, с детективите и другата. Двамата с Брад имат право.
Престъпникът е един. Сега работи с убийствата във Флорида като нашия модел. Всичко, което следва, е просто повторение на първоначалната поредица от престъпления, Той просто повтаря ритуала.
— С други думи, открием ли защо е убил Белтран, ще разберем защо е убил и останалите.
— Точно така. Брас и Брад цяла сутрин разговаряха с Флорида. Надяваме се не след дълго да получим някакви отговори и да изградим хипотезата си.
Всички се замислиха над това.
— Тук ли оставаме? — запита Рейчъл.
— Мисля, че тук е най-добре — отвърна Бакъс. — Отговорите може и да са във Флорида, но там няма
