развитие. Тук сме най-близо до него.
— Той твърди, че вече е набелязал следващата си цел — обадих се аз. — Как мислиш, дали това е следващото ченге?
— Точно това мисля — отвърна мрачно Бакъс. — Така че нямаме никакво време. Докато седим тук и си говорим, той вече си е набелязал следващия детектив някъде. И не открием ли къде е мястото, скоро ще имаме още един труп.
Той стовари юмрука си върху масата.
— Трябва да обърнем нещата, момчета, длъжни сме да направим нещо. Трябва да открием тази персона, преди да е станало прекалено късно!
Произнесе го с ярост. Той насочваше войниците си. Беше изисквал от тях и по-рано да бъдат добри. А сега имаше нужда от върховното им напрежение.
— Боб — обади се Рейчъл, — във факса се споменава, че погребението на Орсулак е днес. Кога е пристигнал този факс и откъде е бил подаден?
— Гордън има информацията.
Торсън си прочисти гърлото и заговори, без да гледа към Рейчъл или мен.
— Пристигнал е по линията за факсови съобщения в Куантико, предназначена за академичен бизнес. Излишно е да споменавам, че подателят е използвал маскиращаопция за идентификацията си. Там няма нищо. Пристигнал е в 3 и 38 тази сутрин. Това е източно време. Накарах Хейзълтън да проследи последователността. Сигнал отфаксмашина пристига на номера на централата в Куантико, операторката разпознава характерния му писък й превключва повикването към телеграфната зала. Тя не може да определи откъде или кой го изпраща, защото е имало само сигнал от факс. Така че тя е предположила, че е за академичната секция и го е превключила към техния факс, където е престоял в кошчето до тази сутрин, когато накрая са го забелязали и са го донесли в центъра.
— Имаме късмет, че все пак изобщо са го забелязали — добави Бакъс.
— Точно така — каза Торсън. — Така или иначе, Хейзълтън е занесъл оригинала в лабораторията, където са открили нещичко. Тяхното предположение е, че това не е било предаване от факс до факс. Сигналът е бил излъчен от вграден факс.
— Компютър — вмъкнах аз.
— С факс-модем. И тъй като ние знаем, че този тип обича екскурзиите, едва ли мъкне на гърба си някакъв Мак. Предполагаме, че има лаптоп с вграден факс-модем. Най-вероятно клетъчен модем. Това би му осигурило най-голяма свобода на действие.
Всички обмисляха чутата информация. Не бях сигурен в значимостта на този факт. На мен ми се струваше, че по-голямата част от информацията, събрана по време на разследването, беше безполезна, докато не пипнеха престъпника. Но дотогава едва ли Щеше да има някаква особена полза от нея.
— Добре, значи той разполага с компютър последна дума на техниката — обобщи накрая Рейчъл. — Готови ли сме да посрещнем следващото му съобщение по факса?
— Ще имаме готовност да проследим всякакво обаждане до номера на централата — каза Торсън. — В най-добрия случай можем да се доберем до първоначалната клетка. Най-много.
— Какво означава това? — запитах аз.
Тъй като Торсън явно не желаеше да отговаря на мой въпрос, Рейчъл се намеси.
— Това означава, че ако той използва клетъчен модем, Можем да проследим прекия номер или мястото. Ще открием града и първоначалната клетка, откъдето е дошло Повикването. В най-добрия случай това би ограничило търсенето до около сто хиляди души.
— Но пък ще имаме града — произнесе Бакъс. — Ще можем да отидем при местните и да потърсим дела, който биха могли да бъдат използвани като примамка. Това може да е само убийство, извършено последната седмица. Точно след Орсулак. Погледна към Торсън.
— Гордън, искам да се изпрати още едно съобщение до всички оперативни служби. Предай им заедно съвместно с местните полицейски управления да проверят за всички извършени наскоро убийства. Имаме предвид всякакви убийства, като особено трябва да се наблегне на случаите с деца и всичко свързано с необичаен начин на действие или осакатявания на трупа преди или след смъртта. Изисквайте потвърждение от всички местни специални агенти до осемнадесет часа утре. Не искам да се загубят някъде по пътя.
— Ясно.
— Брас изказа едно предположение — продължи Бакъс. — А то е, че намекът във факса за набелязана следваща жертва може да се окаже блъф. Може да е примамка, която да ни накара да реагираме и да действаме, а през това време престъпникът да се опита да се измъкне. Не забравяйте, че заради това се опасявахме случаят да не попадне в медиите.
— Не съм съгласна — възрази Рейчъл. — Като чета факса му, ми се струва, че той се смята за по-добър от нас, че иска да ни върти на пръста си. Така че му вярвам. Там някъде има някакво ченге, което вече се е озовало в прицела му.
— И аз съм склонен да мисля по същия начин — каза Бакъс, — Смятам, че и Брас мисли като мен, но чувства необходимостта да изтъкне и другата възможност.
— В такъв случай каква е стратегията ни сега?
— Възможно най-простата — заяви той. — Откриваме тоя негодник и го арестуваме, преди да е извършил поредното убийство.
Бакъс се усмихна.
— И така, аз мисля, че оставаме тук и удвояваме усилията си, освен в случай че не се случи нещо непредвидено. А този факс нека запазим само за себе си. Междувременно имаме готовност да се придвижим по най-бързия начин, ако се наложи. Надявам се нашият човек да ни прати и втори факс и Брас работи върху поредната вест от оперативните служби. Ще й кажа да наблегне на важни за оперативните служби в тихоокеанския часови пояс.
Той огледа присъстващите в залата и кимна. Беше приключи.
— Трябва ли да повтарям? — запита той. — Искам да дадете всичко от себе си. Сега това ни е необходимо пове-че от всякога.
28.
Срещата с местните колеги стана малко преди единайсет. Беше кратка и сладка. Също като ситуацията, където кандидат-женихът иска ръката на годеницата си от баща й. При почти всички случаи мнението на стареца няма никакво значение. Защото всичко е уредено. С внимателно подбрани любезни слова Бакъс обясни на местните, че сега Биг Джий е в града и сега те ръководят представлението. Това предизвика известен ропот и мърморене сред някои от тях, но те бързо бяха заглушени от лъжливите му обещания.
През време на срещата внимателно избягвах да срещам погледа на Торсън. Докато пътувахме в колата, Рейчъл ми обясни причината за сутрешното напрежение меж-Ду нея и Торсън. Предната нощ на излизане от стаята ми тя се сблъскала с бившия си съпруг в коридора. Външният й вид вероятно му е казал всичко, което е искал да знае. Простенах при думите й; сега нещата вече съвсем се усложняваха. Тя обаче не се безпокоеше и дори намираше ситуацията за крайно забавна.
В края на срещата с местните Бакъс постави задачи. Рейчъл и Томпсън получиха мястото на престъплението с Орсулак. Трябваше да ги придружавам. Майз и Мату-Чгак имаха за задача да проследят разпитите, които местните полицаи бяха провели с приятелите на Орсулак, и Да се опитат да проследят действията на детектива през последния му ден. Торсън и Картър получиха случая с Хоакин и задачата да възстановят терена, изпо-от местните полицаи. Грейсън щеше да действа като звено за връзка с ченгетата от Финикс, а разбира се, щеше да ръководи представлението от офисд на оперативния отдел, поддържайки контакт по другите случаи с Куантико и другите градове.
Орсулак бе живял в една малка жълта къща с измаза, ни стени в Темпе, съседно на Финикс градче. Съседите му бяха все криминални случаи. Изброих три разбичкани автомобила, паркирани върху изсъхнали поляни, и два неделни пазара на употребявани коли.
Рейчъл използва ключа, който бе получила от Грейсън, за да разкъса залепената върху вратата лента, предупреждаваща, че жилището е под разследване, след което отключи вратата. Преди да я отвори, тя се обърна към мен.
