Водата под прекрасната тъмносиня морска повърхност бе замърсена. Ако изобщо беше останала някаква риба, тя се хранеше с отпадъци на дъното и притежаваше инстинкта за оцеляване на хлебарка.
Отново погледна към Грасиела.
— Но исках да ти кажа, че сутринта се срещнах с детектива от шерифското управление. Тя се държа много по-коректно от ченгетата в лосанджелиското управление.
— Тя ли?
— Джай Уинстън. Опитна е. Работили сме заедно и преди. Уинстън ми даде копия от всички материали и по двата случая. Преглеждах ги цял ден. Много са.
— И?
Той обобщи откритията си, като се опитваше да внимава с подробностите, свързани със сестра й. Не й каза, че има видеозапис на убийството й.
— В бюрото наричахме този начин на действие „пълно покриване“ — завърши Маккейлъб. — Това означава да не оставиш нищо, без да му обърнеш внимание, да не поемаш никакви рискове. Заключението ми в случая е, че разследването на убийството на сестра ти не е покрило всичко, но същевременно в онова, което е било свършено, не открих съществени пропуски. Допуснали са някои грешки, може би са приели някои хипотези, преди да съберат всички факти, но не са тръгнали непременно в погрешна посока. Разследването е било достатъчно сериозно.
— Достатъчно сериозно — повтори тя, забила поглед в пода, докато пристъпваше назад-напред. Маккейлъб разбра, че не е избрал най-точните думи.
— Исках да кажа…
— Значи този тип просто ще си остане на свобода — прекъсна го Грасиела.
— Ами, не ти казвам, че ще остане на свобода. Уинстън от шерифското управление… поне тя активно продължава да се занимава със случая. И аз още не съм свършил, Грасиела. Не ти казвам, че ще остане на свобода. И аз съм заинтересуван, не го забравяй.
— Зная. Не исках да те обидя. Вината изобщо не е твоя. Но съм разочарована.
— Разбирам те. Не искам да се разочароваш преждевременно. Хайде да идем да вечеряме и после пак ще поговорим.
— Добре.
— Излез да постоиш малко с Реймънд. Трябва да се преоблека.
Сложи си чисти бермуди и жълта хавайска риза. Поведе ги по кея към ресторанта. Остави пръта закачен на парапета и каза на момчето, че ще го проверят, когато се върнат.
Избраха си маса от онази страна, която им позволяваше да наблюдават залеза над гората от мачти. Грасиела и Маккейлъб си поръчаха специалитета риба меч на скара, а Реймънд риба с пържени картофи. Маккейлъб постоянно се опитваше да поведе разговор с момчето, но усилията му оставаха безрезултатни. Двамата с Грасиела приказваха главно за разликите между живота на яхта и в къща. Маккейлъб й разказа колко възстановяващо действа морето.
— А още по-добре е, когато си ей там — посочи към открития океан той.
— Още колко ти остава до края на ремонта на яхтата — попита Грасиела?
— Малко. Ще съм готов за тръгване веднага щом сглобя втория двигател. Всичко останало е само козметика.
На връщане от ресторанта Реймънд избърза пред тях покрай вълнолома с фунийка сладолед в едната ръка и с фенерче в другата. Беше облякъл синия си пуловер и главата му подскачаше насам-натам, докато търсеше с лъча раци, изпълзели по стените. Вече почти се бе смрачило. Скоро Грасиела и Реймънд щяха да си тръгват.
Когато момчето се отдалечи достатъчно, Грасиела отново заговори за случая.
— Какво друго можеш да направиш сега?
— Имам следа, която искам да проверя — нещо, което детективите може да са пропуснали.
— Какво?
Той й обясни за съпоставката между географските точки, която беше направил, и как е стигнал до Михаил Болотов. Маккейлъб видя пламналите й очи и бързо я предупреди да не храни много надежди.
— Този тип има алиби. Следата може да не води доникъде. Освен това си мисля да ида до бюрото и да ги накарам да направят балистична проверка.
— Защо?
— Убиецът би могъл да го е извършил и другаде. Използва много скъп пистолет. Фактът, че не се е избавил от оръжието след първия случай означава, че държи на него и че има вероятност по-рано да го е използвал някъде другаде. Те разполагат с балистичните свидетелства — куршумите. Ако успея да ги накарам да ги изискат, бюрото може да открие нещо.
Тя мълчеше и Маккейлъб се зачуди дали здравият й разум не й подсказва, че няма големи шансове.
— Мисля също да ида при двама от свидетелите и да им задам малко по-различни въпроси. Особено мъжа, който е присъствал на част от престъплението в пустинята. Ще трябва да действам фино. Искам да кажа, че не мога да се пречкам в краката на Уинстън или да я злепоставям. Но ми се иска лично да разговарям с него и после навярно с двама от свидетелите на убийството на Гло… нали разбираш?
— Не знаех, че е имало свидетели. В магазина ли са били?
— Не, нямах предвид преки свидетели. Но една жена е минала покрай магазина с колата си и е чула изстрели. В докладите се споменава и за двама души, които са работили със сестра ти онази вечер в „Таймс“. Просто ми се иска лично да поговоря с всички и да видя дали не са си спомнили нещо повече.
— Навярно мога да ти помогна. Познавам повечето й приятели.
— Чудесно.
Те повървяха известно време в мълчание. Реймънд все още беше напред. Накрая Грасиела заговори:
— Чудя се дали би ми направил една услуга.
— Естествено.
— Глори често ходеше при онази госпожа в нашия квартал. Госпожа Отеро. И оставяше Реймънд при нея, когато ме нямаше. Но понякога просто отиваше да си поговори с нея за проблемите си. Чудех се дали не искаш и ти да поговориш с нея.
— Хм… не зная… искаш да кажеш, че според теб би могла да знае нещо или просто, за да я утеша?
— Възможно е да ти помогне.
— Как би могла да…
И тогава разбра.
— За психоаналитичка ли говориш?
— Спиритистка. Глори вярваше на госпожа Отеро. Казваше, че е във връзка с ангелите. Тя ми се обаждаше и искаше да разговаря с мен. Не зная, просто си помислих…
— Не вярвам в такива неща, Грасиела. Не зная какво да й кажа.
Тя просто го погледна и му се стори, че вижда в очите й неодобрение, от което го заболя.
— Грасиела… виждал съм прекалено много лоши неща и лоши хора, за да вярвам в такива неща. Как е възможно да съществуват ангели, когато хората вършат такива неща?
Тя продължаваше да мълчи.
— Ще си помисля…
— Чудесно — най-после отвърна Грасиела.
— Не се разстройвай.
— Виж, извинявай, замесих те във всичко това и съзнавам, че ти обърках живота. Не зная какво съм си мислила. Предполагам просто, че ти…
— Не се тревожи. Сега го правя колкото за теб, толкова и за самия себе си. Разбираш ли? Просто не губи надежда. Както казах, остават някои неща, които мога да направя, Уинстън също няма да се откаже от случая. Дай ми няколко дни. Ако попадна в задънена улица, може би ще идем при госпожа Отеро. Става ли?
Тя кимна, но Маккейлъб виждаше, че е разочарована.
— Глори беше толкова добро дете — след известно време каза Грасиела. — Раждането на Реймънд
