ръка сграбчи първия мъж за ризата, дръпна го към себе си и опря дулото на пистолета в гърлото му.
— А вие не искате ли да се върнете в таратайката си и да се разкарате оттук, да ви го начукам?
— Рой — казах аз. — Спокойно.
От микробуса се носеше мирис на марихуана. Настъпи дълго мълчание. Линдъл не изпускаше от поглед мъжа. Другият стоеше и гледаше, без да помръдва.
— Добре де — рече първият накрая. — Всичко е наред. Ще се чупим.
Линдъл го блъсна и отпусна оръжието си.
— И по-бързо. Изчезвайте. Вървете да си пушите тревата другаде.
Наблюдавахме ги мълчаливо как се качват в микробуса. Вторият мъж ядосано тресна вратата на колата на Линдъл, за да може да седне на предната седалка на фолксвагена. Двигателят забръмча и микробусът потегли. Двамата типове ни показаха среден пръст и се скриха от погледа ни. Сетих се как преди няколко часа бях направил същия жест към камерата в килията. Знаех колко безпомощни се чувстват двамата в микробуса.
Линдъл отново се обърна към мен.
— Добре го направи, Рой — казах. — С такива умения, изненадан съм, че не са те изстреляли на деветия етаж.
— Да им го начукам.
— Да, такова желание изпитвах и аз преди няколко часа.
— Е, какво решаваш, Хари?
Току-що бе извадил пистолет срещу двама непознати в сблъсък с високо ниво на тестостерон, а приливът на адреналин вече бе спаднал. Външно беше спокоен и бе забравил за инцидента. Характерна черта, която най-често съм виждал При психопати. Исках да оправдая Линдъл, затова приписах Реакцията му на арогантността на федералните агенти, която също бях забелязал у хората от Бюрото.
— Оставаш ли, или ще се разкараш? — попита той.
Това ме ядоса, но се опитах да не го показвам и се усмихнах.
— Нито едното, нито другото. Ще си вървя.
Обърнах се и го оставих. Тръгнах по Мълхоланд към дома си. Линдъл изсипа порой от ругатни зад гърба ми, но това не ме накара да забавя крачка.
21
Вратата на гаража на Лотън Крос беше отворена. Очевидно бе оставена така през нощта. Накарах шофьора на таксито да спре на улицата, до мерцедеса ми. Колата, изглежда, не беше премествана, макар че вероятно бе претърсена. Бях я оставил незаключена. Сложих на задната седалка малката чанта, която бях донесъл. После седнах зад волана, включих двигателя и вкарах колата в двора пред гаража.
Слязох, приближих се до къщата и натиснах бутон, който беше или за звънеца, или за вратата на гаража. Вратата се спусна. Приближих се до шевролета, пъхнах ръце под открехнатия капак и го вдигнах. Стоманените пружини изскърцаха силно. Погледнах ръждясалия, но почистен двигател с хромиран въздушен филтър и боядисаната в червено кутия на цилиндрите. Лотън очевидно се бе грижил добре за колата си и бе оценявал както външната, така и вътрешната й красота.
Документите от папката с разследването, които бях пуснал под капака, бяха там. Агентите на ФБР не ги бяха намерили. Листовете бяха паднали върху свещите вляво. Докато ги събирах, забелязах, че акумулаторът е откачен, и се запитах кога е станало това. Умно беше да го направиш, когато няма да използваш известно време колата си. Лотън вероятно би се сетил да го стори, но не би могъл. Може би беше обяснил на Дани как да го направи.
— Какво става? Какво правиш, Хари?
Обърнах се. На прага на къщата стоеше Дани Крос.
— Здравей, Дани. Дойдох да взема нещо, което забравих. Освен това ми трябват някои от инструментите на Лотън. Колата ми нещо се е повредила.
Посочих към тезгяха до стената до шевролета. Там имаше инструменти и автомобилни резервни части. Тя поклати глава, сякаш бях забравил да обясня очевидното.
— А снощи? Прибраха те. Видях белезниците. Казаха, че няма да дойдеш пак.
— Тактика на сплашване, Дани. Нищо друго. Както виждаш, дойдох.
Притворих капака на шевролета, оставяйки го открехнат както го бях заварил. Приближих се до мерцедеса, протегнах ръка през смъкнатото стъкло и пуснах документите на предната седалка. После размислих, отворих вратата, надигнах черджето и ги пъхнах отдолу. Затворих вратата и погледнах Дани.
— Как е Лотън?
— Не е добре.
— Какво му е?
— Те бяха при него снощи. Не ме пуснаха в стаята и изключиха монитора, за да не мога да чуя нищо. Но го заплашиха. Заплашиха и мен. Искам да си вървиш, Хари. И да не идваш повече.
— Как те заплашиха? Какво ти казаха?
Тя се поколеба.
— Казали са ти да не говориш за това, нали? Да не ми казваш нищо.
— Да.
— Няма да ти създавам неприятности, Дани. Може ли да говоря с Лотън?
— Той каза, че не иска да те вижда повече. И че вече си му създал достатъчно главоболия.
Кимнах и погледнах към тезгяха.
— Тогава ще се кача на колата си и ще се махна оттук.
— Нараниха ли те, Хари?
— Не. Нищо ми няма.
— Добре.
— Дани, трябва да взема нещо от стаята на Лотън. Да вляза ли, или ти ще ми го донесеш? Как ще е по-добре?
— Какво нещо?
— Часовникът.
— Часовникът? Защо? Нали му го подари?
— Знам, но ми трябва.
На лицето й се изписа тревога. Бях се натискал с този часовник, а сега си го исках.
— Ще ти го донеса, но ще кажа на Лотън, че ти настояваш да си го вземеш.
Кимнах. Тя влезе в къщата. Заобиколих шевролета и видях количка за ремонт на автомобили, подпряна на тезгяха. Взех клещи и отвертка от таблото и се върнах при мерцедеса.
Хвърлих сакото си в колата, легнах на количката и се вмъкнах под шасито. След по-малко от минута намерих черна кутия — сателитен предавател с размерите на книга с твърди корици, прикрепен към резервоара с два магнита и свързан с жичка за ауспуха, където бе монтиран топлинен сензор. Когато ауспухът се нагрееше, сензорът включваше проследяващото устройство, като така пестеше енергията на батерията му, докато колата не се движи. Момчетата от деветия етаж имаха хубави играчки.
Реших да оставя кутията на мястото й и се измъкнах навън. Дани стоеше на прага и държеше часовника. Беше махнала задния капак и камерата се виждаше.
— Часовникът ми се стори твърде тежък — обясни тя.
— Виж какво, Дани…
— Шпионирал си ни. Не ми вярваш, нали?
— Камерата ми трябваше за друго, Дани. Хората, които идваха снощи…
— Но ти си я сложил. Къде е лентата?
— Какво?
— Лентата. Къде наблюдаваше това нещо?
— Камерата е дигитална. Всичко е в часовника.
Това беше грешка. Посегнах да взема часовника, но Дани го вдигна над главата си и после го хвърли на
