тези лъжливи нощи свършеха, все пак трябваше да се заспи. Отново, както бе непосредствено след войната, настъпи бумът на биостимулаторите. Зачестиха случаите на отравяния с различни стимулиращи средства. Безсънието, преумората, злоупотребата с биостимулатори съсипваха хората и ги тласкаха към смъртта. Мнозина все още си мислеха, че причината за всичко е грипът. А и лекарите твърдяха, че това е специфично протичане на грипното заболяване. Вестниците започнаха да го наричат „скоропостижно смъртно състояние на «тибетския» грип“. В резултат се появи нова дума и „тибетският“ грип бе преименуван „скоросмъртен грип“. И в целия свят само неколцина учени отгатнаха истинската причина за болестта. Но дебелите стени, които пазеха „държавните военни тайни“, не позволиха тази информация да изтече навън, нито да бъде обнародвана. И така механизмът на предаването на болестта навлезе във втория етап от развитието на причинителя „ММ–88“ — неописан в нито една медицинска теория в света.
— Господа! — патетично започна министърът на здравеопазването. Провеждаше се извънредното заседание на кабинета на министрите, посветено на борбата срещу грипа. Поради заболяване тук не присъстваха министър-председателят, министърът на народната просвета и министърът на селското стопанство. — Днес аз ще ви дам нова информация за положението в страната и ще ви помоля за съвет и съдействие. Един нов проблем, пред който сме изправени сега, е прибирането на труповете.
Седнали един до друг, министрите изглеждаха тъжни и преуморени. Човек имаше чувството, че ако сега някой от подчинените им поиска министерските кресла, те веднага ще се съгласят да ги отстъпят, а самите ще избягат някъде.
— На 20 юни по сведения на полицията и на санепидстанциите само в Токио труповете, оставени по пътищата, са били 50–60 хиляди. Няма кой да се погрижи за тях. Полицията вече не е в състояние да върши тази работа. Близките на починалите не идват да ги прибират и всички полицейски участъци, всички болници са затрупани с мъртви тела. По мои предположения те са повече от триста хиляди. Капацитетът на крематориумите е стигнал връхната си точка, още повече че голям брой служители в крематориумите са умрели или са болни.
Министрите сякаш подушваха ужасната воня. Когато пътуваха в колите си, същата воня се носеше и от отворените прозорци на къщите. Пред очите им се мяркаха кални мръсни обувки, които равнодушно стърчаха изпод рогозките, и дълги, дълги ивици червеи — досущ меки, бежови шнурчета, които пълзяха по асфалта.
— Навсякъде из страната — продължи министърът — броят на труповете, които никой не прибира, достигна огромна цифра. Няма да ви говоря за тревогата, която предизвиква този факт. Като се има предвид дъждовният сезон, високите температури и влажността, труповете ще се разлагат още по-бързо. Съществува опасност да избухне холерна епидемия. Засега имаме информация, че в част от остров Кюсю и в района Кансай се е появила дизентерия и псевдохолера.
Министрите мислеха за умрелите, чиито близки не идват, за разстроените семейства, за самотните мъже и жени… Докато говореше, министърът на здравеопазването непрекъснато си припомняше ужасите от старинните свитъци от периодите Хейан и Камакура46, изобразяващи „Гладни духове“ и „Болести“.
Една част от нашите сухопътни войски вече е изпратена в подкрепа на полицията за поддържане на реда и за осигуряване на нормална работа на транспорта, но положението е извън нашите възможности. И да беше само прибирането на труповете, както и да е…
— Вие искате — с глас на мъченик се обади началникът на силите за самоотбрана — да се заемем и с кремацията?
Министърът без портфейл, който заемаше и длъжността председател на Комитета за държавна сигурност, се обърна към високия заместник министър-председател:
— Мисля, че преди да обявим обща мобилизация на сухопътните войски, трябва да получим разрешение от парламента.
— Искате да кажете да се въведе извънредно положение — заместник министър-председателят затвори очи.
— Досега редът що-годе се поддържаше. Но положението е критично. Вече има няколко случая на безредици. Това е голяма опасност. Породят ли се веднъж такива безредици, могат да се разпространят из цялата страна. В двадесет страни е въведено военно положение.
— Но — промърмори министърът по делата на местното управление — това може да оскърби народа. Вместо да обявяваме извънредно положение, по-добре е да съсредоточим силите за самоотбрана за поддържане на реда и ще постигнем каквото искаме.
— А вие как мислите! — обърна се председателят на Комитета за държавна сигурност към заместник министър-председателя.
— Да, положението е много трудно. И няма изгледи да се оправи.
— Ако е само грип, въвеждането на извънредно положение е прекалена мярка Мисля, че няма нужда да избързваме.
Заместник министър-председателят угрижено мълчеше. Министрите впиха очи в устата му. Най-сетне той продума:
— Уведомих преди малко за това министър-председателя. Както знаете, той е на легло. Когато му говорех за истинското положение на нещата, неговото състояние се бе влошило. И той самият ме помоли официално да съобщя това.
Сред министрите настъпи страшно объркване. Смъртта на един министър-председател все пак доста променя политическата карта. Всички те продължаваха да смятат, че това положение е временно. За половин, може би за една година този грип ще отмине и всички отново ще се върнат към политическото всекидневие.
— Министър-председателят смята — продължи заместникът му, — че рано или късно ще се наложи да се въведе извънредно положение. Но относно времето на тази мярка той беше доста предпазлив и…
— И сега дошъл ли е вече моментът? — попита председателят на Комитета за държавна сигурност. — Ние трябва да бъдем доста предпазливи, ако прибегнем към това. Трябва да се обясни добре на народа, че е само временна мярка и тя няма да заплаши демокрацията.
— И докъде ще се разпрострат пълномощията на правителството — попита министърът на правосъдието. — Мисля, че трябва да бъдат неограничени.
— Едва ли парламентът ще ни разреши подобно нещо — отвърна заместник министър-председателят. — Точно обратното, ще има много протести. Но… мисля, че осигуряването на снабдяването, контрола на цените, поддържането на реда, транспорта, съобщенията… Такива поне са преките задължения на правителството. И ние трябва да ги осъществим.
— И обработката на труповете — мрачно допълни министърът на здравеопазването.
— Както и да е Но какво е мнението на вашето министерство за тази болест? — надигна се министърът на търговията. — Аз разбирам, че епидемията е нанесла голям удар на държавата във всички области на живота, но как да обясним това, което става, ако е просто грип?
— Повечето специалисти твърдят, че е грип — отвърна министърът на здравеопазването. — Но той се различава от предишните епидемии. Точно тук напълно подхожда изразът „безпрецедентен в историята случай“. Само че освен грип сега има и опасност от други епидемии, като чумна и холерна.
— Вземат ли се мерки от министерството?
— Ако това беше позната заразна болест, още от самото начало щяха да бъдат взети необходимите мерки. Но тъй като това заболяване се смята за грип, ние не можем насилствено да прибираме и да изолираме пострадалите. Същото се отнася и за обработката на труповете — министърът на здравеопазването огледа колегите си. — И на всичко отгоре нямаме никакво определено становище на учените. И може да се окаже, че сегашната епидемия не е просто грип.
— Какво говорите?! — опули очи министърът на транспорта. — Нима специалистите още не са дали своето окончателно заключение! Какво правят тия хора!
— И те са преуморени — със слаб глас каза заместник министър-председателят. — И лекарите също…
— Господин заместник! — обади се председателят на Комитета за държавна сигурност. — Ако нещата се оставят така, положението само ще се влоши. Още няма никакви изгледи, че епидемията ще започне да
