продължаваха да се излъчват. Освен международните новини и новините от страната, радиостанциите непрекъснато предаваха развлекателни програми. Така както умиращият баща със сетни сили са мъчи да развесели някак своето детенце, което изстива до него.
В обществото, което от ден на ден обезлюдяваше, се разпространяваха най-различни религиозни учения. Хората се събираха в нечия къща и се молеха.
— Ние вършихме само лоши неща и ето че дойде краят на света. Всички ще изгорим в ада. Братя, ако се молим, ще се спасим.
И какво можеха да сторят те, освен да се молят. Навсякъде из страната димяха пожари и огънят пълзеше ден и нощ. Край пътищата, в къщите, по гарите, пред входовете на блоковете се търкаляха безброй тела, набъбнали и грозни. Дъждовете помагаха на червеите и бактериите и множество тела се бяха превърнали вече в скелети. Миризмата на трупове се носеше из градовете. Сянката на смъртта надвисна над страната. Жилищните комплекси се превърнаха в гигантски гробища. Около пясъка в градинките лежаха малки разложили се телца. Родителите на децата сигурно бяха умрели преди тях и сега нямаше кой да ги погребе. Трупове имаше навсякъде — и в колите, блъснали се в крайпътни стълбове, и по стълбищата, и по гарите, и във водата на оризовите полета.
Дванадесетмилионният Токио се превърна в град на мъртвите. Тук-там от вентилационните отвори лъхаше зловоние. То изпълваше целия град. Фигурите, които се движеха по улиците и които намаляваха с всеки изминат ден, бяха войници от силите за самоотбрана. Те продължаваха да изпълняват безполезната си задача. Когато вървяха из града, трябваше да си слагат противогази и с чудноватите гумени маски приличаха на дяволи. Отначало войниците вършеха работата си много внимателно, сякаш събираха трупове от бойно поле. Но скоро започнаха да не зачитат „общественото“ мнение. Изравяха дупки с багери и се залавяха с отвратителната си работа, която наричаха „тактика от Освиенцим“ или „бананова тактика“. Събираха труповете, струпваха ги на купчини, заливаха ги с бензин и ги подпалваха с огнепръскачки. Някога в пристанището на Кобе така изгаряли огромни количества банани, внесени от остров Тайван, където върлувала холера. Към покритото с облаци небе се вдигаше смрадлив черен дим. И гласовете на молещите се сякаш се сливаха с пращенето на горящите трупове.
Заваля пороен дъжд. Той започна да облива труповете и опустошената земя. Към 30 юни в цяла Япония бяха умрели осемдесет милиона души. Останаха още тридесет…
4
Южният полюс
— Изглежда, се е случило нещо лошо — промърмори Тацуно, който седеше до радиопредавателя в своята каюта. Тук имаше легло и малко бюро.
— Тая сутрин свърза ли се с някого? — обади се Йошидзуми иззад гърба му. Освен Йошидзуми в каютата бяха нахълтали още петима души от екипажа. Всички с нетърпение чакаха да узнаят подробности за положението в северното полукълбо.
— Вчера се чуваше някакъв шум от островите Фиджи, но връзката с Япония е лоша. — Тацуно захапа долната си устна, сякаш се молеше, и въртейки бавничко копчето на скалата, продължи да търси сигнали.
— JA7GK… — изведнъж се дочу силен глас с акцент. Всички се стреснаха, но после веднага се досетиха, че това бе радистът с прякор Ахав от австралийската база „Мосън“, която се намираше съвсем наблизо, и се разочароваха.
— Ало! JA7GK, „Джордж Кеплер“ — така се изговаряха позивните на японската станция, — хванахте ли нещо?
— Не. Връзката е лоша От вчера сме откъснати от всичко. А при вас?
— Сутринта в 5 часа и половина около две минути говорихме с един лекар от Уганда — чистият, ясен глас на радиста Ахав сега беше тъжен. — Изглежда, там е ужасно. В Централна Африка — така ни каза той — май всички загивали. И не само негрите. И лъвовете, и слоновете.
— И слоновете ли от грип?
— Сигурно! „Джордж Кеплер“, вие чухте ли за това? Върлува грип, а освен него още някаква непозната болест. Лекарят ни каза…
— Какво ви каза? Колко души са умрели приблизително?
— Каза, че не знае точно. Радио Кайро вече от 10 дни е замлъкнало. Прекъсната е също и връзката със Занзибар. Но според неговите предположения е пострадало половината от населението на земното кълбо.
— Половината?! — неволно извика Тацуно. — Един милиард и петстотин милиона души?! Какво означава „пострадало е“? Разболели са се? Или…
— Каза, че сигурно са мъртви… — гласът на Ахав беше отчаян. — А заболелите са повече от осемдесет процента от цялото население на земното кълбо. Можете ли да повярвате?
Всички, които стояха зад гърба на Тацуно, пребледняха, но не отрониха и дума. Вече няколко пъти бяха получавали подобна информация. Но въпреки това съобщението ги потресе.
— Този лекар май също е болен. Когато свърши, не каза дори „край“, а само едно „сбогом“. Е… — Ахав помълча малко.
Изведнъж в разговора се намеси малко носово, но на хубав английски радистът Франконе от френската база „Дюмон д’Юрвил“.
— JA7GK, сега хванах съобщение от Рио. Да ви го прочета ли?
— Какво се казва в него?
— „От радиолюбител от Рио. Навсякъде се издигат планини от трупове, токът е спрян, бушуват пожари, сред обезумялото население избухват безредици. Хората умират един след друг. В Рио са останали живи само около осем хиляди души. Съобщава се, че цялото население на Бразилия е загинало. Не може да се диша от нетърпимата миризма на труповете. В морето се изхвърлят безброй мъртви тела. Дойде краят на света. Амин. В Рио продължават пожарите. След малко батериите ми свършват. Нямам резервни. Жена ми се самоуби преди десет минути. Бог ни изпрати тази страшна болест, той иска да ни унищожи. Наоколо не се чува нищо, освен бушуващият огън. О боже, боже! Вземи ме при себе си. Амин…“
— Амин! — каза и Ахав, а после попита: „Джордж Кеплер“, дали работят още японските официални радиостанции? При нас в 13 и 15 часа слабо се чуваше Сидней.
— Връзката с международната станция е прекъсната — каза Тацуно. — Вчера в 14 часа установихме връзка с радиостанцията на базата. Май имат проблеми със зареждането на акумулаторите. Там сега могат да работят само осем души. Трима от тях били болни. Освен с тях не осъществихме друга връзка.
И Ахав, и Франконе замълчаха. Сред пукането на радиопредавателя долиташе воят на снежната буря, която постепенно утихваше.
— От 17 часа и 10 минути би трябвало да има връзка с Телстар 2547 — каза кратко Ахав. — Не ни остава друго, освен да молим космическата радиостанция на някоя страна да ни изпрати телевизионен образ. Е, край.
Ахав прекъсна връзката. Франконе също замлъкна. Петимата, които бяха слушали напрегнато, излязоха. Остана само Йошидзуми. Тацуно продължаваше упорито да изпраща позивни.
— Тацуно — обади се Йошидзуми. — Ти плачеш ли?
— Я ме остави — неочаквано рязко отвърна Тацуно и изведнъж се разрида. — Как мога да върша такива глупости — хълцайки, каза той. — Тези глупави разговори: „Няма да минат и два месеца и Япония ще загине, светът ще загине…“
— Тацуно — Йошидзуми сложи ръка на рамото му. — Слушай. Има някакви позивни.
Тацуно рязко се надигна и погледна апарата. През шума, който идваше на вълни, се чуваше някакъв глас. Той като че ли изричаше техните позивни, непрекъснато губейки се в шума. Понякога съвсем изчезваше.
— JA7GK… Ало! JA… K Тук е Кюсю…
— Станция QRZ ли е? — Тацуно усили докрай приемника и завика: — Ало! Тук е JA7GK!
— JA7GK — появи се тих глас, който долиташе едва доловимо по радиовълните. — Ало, JA7GK. Аз съм JA6YF.
— Кюсю е — извика Тацуно. — Ало, JA6YF, тук е JA7GK. Как ни чувате. Слушам.
