— А? Да — каза Зощенко, — ще се посъветвам с капитана.
Глава IV
ЛЯТОТО
1
Началото на лятото
Какво си представяме обикновено, когато искаме да изразим понятията „свят“ и „човечество“? Какво изплува в нашата памет? Многолюдните световни изложения? Различни епизоди от документални филми? Луксозните кораби за околосветски пътешествия? Картата на света? Остъклената сграда на ООН, която се извисява на брега на Истривър в Ню Йорк? Пред сградата се развяват разноцветните знамена на повече от сто страни. В главната зала за конференции делегатите — бели, жълти, черни — седят със слушалки и внимателно следят речите. Не, това много ни отклонява от истината. Хората винаги са склонни да дават прекалено висока оценка за самите себе си. Защото само човекът може да мисли: „Човечеството е прекрасно, да, превъзходно е!“
Любовта, идеалите, творчеството, красотата, мъките, войните, богът и дяволът, наслажденията, цивилизацията… Хората смятат, че както Вселената съществува за тях, така и слънцето, залезите, снегът по планинските върхове, зеленината на младите дървета, цветята, вятърът и звездите, Луната и небесните тайни — всичко е за тях. И мъките ли? Да, навярно и мъките могат да бъдат прекрасни, превъзходни… И все пак може би ще успеем да заличим у човека това чувство за превъзходство? За да разкрием по-точно понятията „свят“ и „човечество“.
Нека си представим едно малко кълбообразно тяло, плуващо в мрака на космическото пространство. То спокойно се върти около огромна пламтяща звезда — Слънцето. В сравнение с останалите небесни тела диаметърът му е нищожно малък — тринадесет хиляди и четиристотин километра. Навярно този факт буди учудване. Нека да погледнем километража на нашата лека кола. В продължение на една дори и непълна година той ще е отчел сигурно четиридесет-петдесет хиляди километра. И така нашата кола неусетно е пропътувала разстояние, три пъти по-голямо от диаметъра на Земята. Малката лека кола го изминава за изключително кратко време. Обикновеният пътнически самолет прелита това разстояние за 20 часа, а големият пътнически реактивен самолет с показател ЗМ49 — за 4 часа. Изкуственият спътник — за 30–40 минути, а светлината — за 23 минути и една секунда.
Светлината, която се излъчва от слънцето, стига до земното кълбо за 8 минути и 20 секунди. С други думи, на светлината, която за една секунда изминава триста хиляди километра, са необходими около 16 минути и 40 секунди, за да пресече плоскостта на земната орбита от точката на есенното равноденствие до точката на пролетното равноденствие. В галактиката, чийто диаметър е пет милиарда светлинни години, съществуват огромни звезди като звездата Епсилон от съзвездието Воловар. На светлината са необходими 2 часа, за да измине разстояние, равно на диаметъра на тази звезда. В сравнение с Епсилон нашата скална отломка е направо микроскопична. Най-близките звезди, които могат да бъдат фотографирани от хората с най-големия в света телескоп, създаден от човечеството през XX век в планината Паломар50, се намират на разстояние два милиарда светлинни години от Земята. Галактиката има елипсовидна форма и е с огромни размери. Междугалактическите мъглявини, включващи и слънчевата система, са се появили преди около пет-шест милиарда години. Приблизително по същото време е изгряло и Слънцето, завъртяла се е и Земята. Във вселената, в една от безбройните междугалактически мъглявини, която е само капка в безвъздушното пространство, съществуват сто милиарда гигантски звезди. Сред тези звезди девет малки скални отломки — твърди, замръзнали, се въртели около огромната, сравнително млада звезда с оранжев цвят — Слънцето. Сред тези девет отломки шестата поред била с диаметър едва десет хиляди километра. Тя притежавала минимална сила на притегляне, която едва стигала, за да събере незначително количество вода във вдлъбнатините й и да задържи някои газове над повърхността й. Коефициентът на извивката на нейната повърхност спрямо диаметъра й бил само 0,08%. Това била равна, лека отломка от звезда… Мъничко кълбообразно тяло от скален произход с обвивка от метасилициева киселина и алуминиев окис. То продължавало да се върти в пространството около пламтящата звезда-майка. Докато извършело една обиколка, успявало да се завърти триста и няколко пъти около своята ос. Постепенно връзките със звездата-майка станали вечни и неотменни. И така тялото направило три милиарда, а може би и повече обиколки около Слънцето. За този период на повърхността му възникнали органични химически съединения в неочаквано странни комбинации. Светлината и топлината, дъждовете и космическите лъчи, атмосферните изпразвания на статичното електричество, което се натрупвало в резултат на насрещните течения и повърхностното триене — всичко това създало химическите съединения на въглерода и азота. Тези чудновати движещи се химически съединения, като повтаряли редица химически реакции и черпели въглерод от околното пространство, започнали да създават досущ себеподобни съединения. Започнало размножаването. Мъничкото кълбообразно тяло отново се завъртяло около звездата-майка стотици милиони пъти. В това време тя продължава да изгаря съдържащия се в нея водород. А мъничкото кълбообразно тяло безспир продължавало своето пътешествие. Постепенно, в резултат от многобройните реакции на сложните съединителни процеси, тук възникнали по-сложни организми. Те гъмжали по повърхността на кълбообразното тяло. Малкото тяло продължавало своите обиколки. Някои живи организми най-сетне се отделили от морското дъно и се понесли във водата, без да следват заповедите на нечия „воля“. Много от тях, вероятно по-жизнените, избирали свой път на развитие. Преди осемстотин милиона години някои от гените на тези организми приели форма, близка до съвременната. Рибата от ордовишкия период51 — нейната големина ни е известна — още нямала гръбнак. Независимо от това тя имала очи, търсела храна и плувала, движейки мускулите си. Земното кълбо продължавало неуморно да се върти около звездата-майка. В това време се появили много по-сложни и по-големи организми. Те се отделили от водата и започнали да живеят на земята. Промените в индивидите били необикновено разнообразни. Тяхното многообразие достигнало чудовищна цифра. Дължината на тялото на най-големия жив организъм от онова време — диплодок — била 30 метра, тоест 1/2 130 000 част от диаметъра на земята. Това означава, че за период от осемстотин милиона години големината на живите организми се била увеличила три милиарда пъти. Появили се и такива, които се отделили от земята и се издигнали във въздуха. Когато сред видовете настъпило многообразие, разнообразила се и храната им. В продължение на осемстотин милиона години някои се били хранили само с неорганични вещества. Най-малките спрели да приемат неорганични вещества, започнали да изяждат дори съществата, които били по-големи от тях. Появили се и такива, които се вмъквали в по- развитите организми и живеели за тяхна сметка. И така живите организми — от огромните до свръхмалките, от простите до най-сложните — се разпространили по повърхността на земята. Но за планетата това нямало значение. Застудяванията се сменявали със затопляния, повърхността на земното кълбо се нагъвала, континентите, които го покривали като струпеи, се напуквали, гърчели и движели. Тогава живите организми наоколо загивали. Пукнатините се запълвали с вода, континентите отново се разлюлявали, разлюлявала се и водата. И отново множество живи организми изчезвали. А Земята продължавала своето пътешествие. Щом въглеродът или водата в атмосферата, която я обвивала, се увеличавали или намалявали, съответно и температурата на континентите се повишавала или се понижавала, настъпвала жега или студ и отново ставали катаклизми. Понякога някои видове се размножавали необичайно бързо и унищожавали други. Такива неща се повтаряли стотици милиони пъти.
Земното кълбо вече било извършило повече от сто милиона обиколки около слънцето. Случвало се да се покрие с ледове и тогава измирали множество огромни животни. После то направило само няколко милиона обиколки, като за този период три пъти се покрило с ледове, и тогава изчезнали красивите животни, родени между двата ледникови периода. Когато Земята за втори път се заледила, някакви същества, които По-рано били малки и нищожни, нещо като мишки, пораснали и се развили. Проявили някакъв разум.
Температурата ту се покачвала, ту се понижавала. Земното кълбо направило само двадесет-тридесет хиляди обиколки. Отново и отново измирали огромните зверове, а малката групичка разумни същества оцеляла. Те вече се били изправили на два крака и започнали да живеят на групи. Когато земното кълбо се завъртяло още десет хиляди пъти, те станали владетели на земята. И все пак в сравнение с другите живи същества и на брой, и по сила те били нищожни.
Докато Земята се завъртяла още няколко хиляди пъти, тези живи същества се размножили и подобно на
