— JA7GK. Тук е JA6YF. Как е ДХ48. Слушам.
— Тук е JA7GK, DXFB.
Изведнъж от очите на Тацуно потекоха сълзи:
— Ало. JA6YF. От кое място на Кюсю предавате?
— Тук е JA6YF от… — гласът изчезна в шума и след това отново се появи — от Якушима. В цяла Япония не отговаря нито една станция. Ало.
— Тук е JA7GK, радист от базата „Шова“ на Южния полюс — продължаваше Тацуно, без да изтрива сълзите си. — Как е положението на Якушима и в цялата страна?
— За страната не знам. На хоризонта се вижда дим. Изглежда, на Кюсю има пожари. JA7GK, на Якушима вече са умрели около 90 процента от жителите. Има много самоубили се. Мнозина сега излязоха на крайбрежието и се молят.
Изведнъж радистът JA6YF страшно се закашля, кашляше ужасно, ужасно дълго.
— JA7GK, ало, чувате ли ме? На Южния полюс всичко ли е наред? Ало, моля повикайте…
— Ало!… Кого да повикам? — попита Тацуно.
— Някой лекар. След това предайте на радистите от всички бази. Моля, повикайте лекар, който да разбира английски. Свържете ме с радиста WA5PS… търся връзка с… WA5PS, той е учен… аме…
— JA6YF — почти викаше Тацуно. — Какво става. Не ни ли чувате добре? Ало? Ало? Тук е JA7GK.
— Изглежда, това е краят — гласът на радиста JA6YF стана мъченически. — Сърцето… Искам да предам нещо на WA5PS. Е, JA7GK благодаря за връзката. Тук е JA6…
От една точка на земята, отдалечена на повече от 19° географска ширина, от горещия, обрасъл с тропически криптомерии малък остров, се чу как от стола се свлече последният радист в Япония. Този звук прескочи повече от сто хиляди километра, прелитайки вода и земя, и стигна до далечния Южен полюс, като се предаде от високоговорителя, пред който бе седнал Тацуно.
— JA6YF — почти крещеше Тацуно. — Ало! JA6YF! Какво стана? Ало!
В това време в малка, грубо боядисана къщичка на един склон близо до пристанище Яку на остров Якушима един млад човек току-що бе издъхнал. Той лежеше до преобърнат стол. Пред него още светеше червената лампичка на стар модел високоговорител, поставен върху черен сандък, и заедно с шума оттам долиташе гласът на Тацуно…
— Ало!… JA6YF! Ало! Моля отговорете!
Но вече никои не чуваше думите му. Топъл ветрец повяваше от алеята с криптомерии. Скорпионът, който преди минута се бе излюпил от черупката си, пълзеше по бюрото. Една змия пропълзя пред стаята. Скорпионът полази по ръката на падналия младеж, но не заби жилото си в студената плът…
— Шт… — на Южния полюс, където цареше истинска зима, отдалечена с повече от 10 хиляди километра от юга, Тацуно напрегнато слушаше.
— Тихо. Нещо шуми.
— Сигурно са птички — каза Йошидзуми.
— Едва ли!
— JA6YF ни помоли да повикаме WA5PS — продължи Йошидзуми.
— Да опитаме. Да се обадим и на другите радисти.
— Може би този WA5PS ще ни предаде нещо важно?
— Добре — кимна Тацуно, съвземайки се. — Потърси Торикаи, той знае добре английски.
Тацуно започна да вика радистите от станциите на Южния полюс.
Скоро в модерната японска радиостанция, която се намираше в трети купол на базата „Шова“, се събраха ръководителите на японската научноизследователска група. След като се свързаха и с отговорниците на останалите групи — американската, английската, съветската и френската, започнаха спешно радиосъвещание.
Безжичната телефонна мрежа на Южния полюс беше завършена още през лятото. Тя свързваше всички бази. Временният транслационен център в западното полукълбо се обслужваше от американската станция „Макмърдоу“, а в източното — от съветската станция „Мирний“ и от австралийската „Дейвис“.
— Господа — чу се от говорителя леко носовият глас на командуващия американската станция на Южния полюс. — Извинете, че ви викам така неочаквано. Аз съм Джеймс Конвей, ръководител на американската група. Дали сега ще могат да се съберат ръководителите на всички станции?
Ръководителят на японската група Наканиши се наведе към микрофона, като че ли искаше да каже нещо. Обаче началникът на радиостанцията Камитани го спря. Защото от апарата се разнесе някакъв слаб глас, който бързо предаваше своите позивни. Някакъв глас се смесваше с шума:
— …5000 К. Приемам. Ало. Норвежката база „Модланд“.
— Да, адмирале, заповядайте — изкашля се вицеадмирал Конвей. — Обръщам се към всички ръководитети на станциите на Южния полюс. Темата на днешното съвещание е световното бедствие, епидемията, която обхвана нашите страни и петте континента.
— Готови сме. Окей — отново се чу гласът със силен акцент, несъмнено от станция „Мирний“.
— Извинете, трябва да уточним броя на хората, които ще участвуват в съвещанието — учтиво започна адмирал Конвей. — Имаме връзка с всички станции на Южния полюс. Налице ли е ръководителят на английската база „Шакълтън“ Бърнс.
— Присъствува — кратък, спортсменски отговор.
— Главният отговорник на съветската станция доктор Бородинов?
— До микрофона съм — пак прозвуча гласът със силен славянски акцент.
— Професор Бланшо от белгийската станция „Блейд“? Кинг, ръководителят на австралийската станция „Дейвис“? Капитан I ранг Блейн от новозеландската станция „Скот“? Професор Бьорнсен от норвежката станция „Модланд“? Професор Ла Рошел от френската станция „Дюмон д’Юрвил“? Капитан Лопес, представител на Аржентина на полуостров Палмър?
След като приключи проверката, адмирал Конвей продължи:
— Господа, причината за свикването на това екстрено съвещание е, че, както установихме, официалните връзки на всяка база със страната й са прекъснати напълно с изключение на Норвегия. Новозеландската и японската група успяват за кратко време да влязат във връзка със своите страни, но и това няма да е за дълго. Четиридесет процента от радиостанциите и предавателните устройства на всички страни по света все още продължават да излъчват, но никой не отговаря на нашите позивни. Няколко любителски станции, изглежда, също ще прекъснат скоро връзката.
— Южният полюс просто е забравен — каза английският представител с лека ирония.
— Не, помнят го, но за съжаление нямат време — каза с поверителен тон съветският представител доктор Бородинов — В моята страна станаха ужасни неща. Председателят на Върховния съвет и неговият заместник вече не са между живите. Аз не мога да повярвам, но при последната връзка ми съобщиха, че умрелите били сто милиона. Това е абсурдно. Всичко се преобърна, всичко се превърна в хаос. Не знам колцина са оцелели в моята родина. А дори и да има такива, ще можем ли отново да възстановим разрушеното?
— Както каза съветският представител — подхвана адмирал Конвей с тъжен глас, — трудно е човек да повярва в това, което става. Положението е ужасяващо.
— Най-важният въпрос е дали ще могат да оцелеят държавите — спокойно се намеси белгийският представител, професор Бланшо. — Но в края на краищата Европа ще оцелее.
— Адмирале — това беше гласът на треперещия от гняв професор Ла Рошел. — Френската станция преди другите загуби връзката си със своята родина. Ние не искаме да се надяваме напразно. Вие имате ли някаква достоверна информация?! Въобще какво става по света?!
Последва кратко мълчание. Шум. После отново се чу гласът на адмирал Конвей:
— Както вече е известно на всички групи, грип, който е започнал да върлува през март тази година най-напред в Азия…
— Но адмирале — прекъсна го Ла Рошел, — господа! Можете ли да си представите, че три милиарда и петстотин милиона души в света са измрели просто от грип. И при това само за три месеца!
— Преди около десет дни получихме съобщение, че в научноизследователския институт по заразни болести в Осло разбрали, че сегашната пандемия не е само грип, а непозната досега болест, която се развива успоредно с него. Това е главната причина — обади се професор Бьорнсен от Норвегия. — Както и
