да е — ужасна болест. По целия свят лекарските групи за борба с епидемията загиват, преди да са открили причинителя й.
— Каква е тази болест? Чума ли е?
— Не е толкова безобидна. Изглежда, се предизвиква от някакъв нов вирус, който по-рано не се е появявал на Земята?
— Възможно ли е съществуването на вирус, който за три месеца да унищожи човечеството?
— Вие не познавате силата на микроорганизмите — обади се доктор Бородинов. — При определени условия те могат да се размножават с ужасяваща бързина и да притежават невероятно действие. Капка млечнокисели бактерии при подходящи условия за едно денонощие може да произведе няколко тона млечна киселина. Лъжица ботулинови бактерии, които се използуват като бактериологично оръжие, може да унищожи населението на света. При това, както знаете, при големите епидемии хората умират не само от основната болест. В обществото възникват и други злини.
— Е — задъхано каза професор Ла Рошел, — тук, на Южния полюс…
— Да, ние сме затворени от ледовете и, с една дума, сме изолирани от света. Сега при нас е средата на зимата. Никой не може да приближи тук и вирусите не могат да проникнат. Дано да са вируси, които не издържат на студа.
— Съществува и друг проблем — обади се адмирал Конвей. — Вярно е, че Южният полюс се нарича „безвирусен континент“. При нас, на американската база, досега много стриктно се е спазвала хигиената. Но след половин година, когато настъпи лято, тук ще могат да проникнат и причинителите на болестта от северното полукълбо.
— А как тогава ще приемем плавателната база? — попита Бърнс.
— Това също е голям проблем — гласът на адмирал Конвей стана суров. — Може да се наложи ние тук, на Южния полюс, да живеем изолирани от целия свят неизвестно колко години.
Мълчание. Зад двойните стени на радиостанцията на базата „Шова“ бушуваше снежна буря.
— В случай на най-лошото — наруши мълчанието капитан I ранг Блейн, ръководител на новозеландската група — може би ще оцелеем само ние на Южния полюс.
— О, боже! — простена Кинг, ръководителят на австралийската група. — Сред тези ледове?!
— Аз вече допускам такава възможност — каза адмирал Конвей. — Всъщност ние почти не разбираме онова, което става по света, защото сме откъснати от всичко. Докато имахме връзка, получавахме информация по радиото. А сега с всеки изминат час положението се влошава. Сега сме в разгара на зимата. Още половин година всички пътища ще бъдат затворени от ледовете и ние няма да можем да се свържем с външния свят. Мисля, че трябва да уточним системата на съвместното сътрудничество на групите от всички страни, включително и по въпроса за карантината и снабдяването.
— Преди всичко снабдяването — обади се капитан Лопес от Аржентина.
— Да, така е. Положението е неясно, но очевидно ще трябва да поживеем няколко години на този континент. Как ще живеем? Ако се приеме, че можем да се изхранваме с пингвини и тюлени, е добре… За щастие САЩ, Съветският съюз, Франция и Англия са превозили тук атомни генератори. Така че електроенергията ще ни стигне за 3–4 години. Но какво ще правим с транспортните средства и другите машини? Трябва да помислим и как да използуваме залежите от каменни въглища на Южния полюс. Също и за рационалното оползотворяване на материалните ценности, които притежава всяка база.
— Всички може да се съберем и в една база — предложи доктор Бородинов.
— Да, така е. Господа, ние тук ще представляваме общество, което ще живее на континента, наречен Южен полюс, и ще бъде свързано с обща съдба. Обградени от ледовете, десетте хиляди души ще бъдат може би последните представители на човешкия род, а незначителният брой материални ценности, които притежаваме, ще станат последни ценности на човешката цивилизация. И затова отсега нататък трябва да живеем, като обединим нашите сили и си помагаме.
— Щом времето в района се подобри — за пръв път се обади ръководителят на японската група Наканиши, който не беше от приказливите, — ръководителите на всички групи трябва да се съберат някъде и да се проведе истинско съвещание. Налага се да помислим и за организацията, ако е възможно.
— Одобрявам — изрази съгласието си доктор Бородинов.
— Нека да донесат по възможност подробен списък на техниката, с която разполагат в базите, за да го прегледаме.
— След малко ще получим прогнозите на автоматичната метеорологична станция — каза адмирал Конвей. — До всяка база. Ще изпратим обща метеорологична карта, моля да се нанесат корекции. Закривам първото съвещание.
До предавателя в стаята на Тацуно младият лекар Торикаи, заместник-началник на здравната служба на базата „Шова“, записваше дългите изречения, изпращани от радиста WA5PS, и постепенно променяше изражението си.
Тацуно пренавиваше магнетофона и внимателно се вслушваше.
— Господи, странен човек е — промърмори Торикаи. — Иска да се съберат групите по здравеопазването и да проучим…
— Не, иска да се свържем с учените-микробиолози — обади се доктор Игучи, гледайки бележките на Торикаи. — Той говори за симптомите на заразяването с новия вирус, който се крие под жълтите стафилококи или бацилите на Майфел. Трябва да се свържем с всички бази, за да се съберат авторитетните микробиолози и те да направят изследванията.
— Доктор Бородинов се занимава с физиката на земното кълбо и освен това е известен учен в областта на биохимията и микробиологията — вметна Йошидзуми. — Бил е ученик на Опарин.
— Край — каза Тацуно и вдигна микрофона. — Ало. Обадете се. — Отговор нямаше. Но след няколко минути отново прозвуча гласът на радиста WA5PS и съобщението започна със същата фраза.
— Това е магнетофонен запис — досети се Тацуно, — WA5PS сигурно е вече мъртъв.
— Накрая искаше да ни предаде важна информация — Торикаи се изправи с мрачно лице. — Не знаем що за човек е бил… Но сигурно е бил голям учен…
Подводницата „Нереида“, снабдена с американски ракети „Поларис II“, спокойно лежеше на дъното на Северно море.
— Интересно — промърмори радистът Къртис. — Базата не отговаря.
— Дано само няма промени в заповедта, всичко друго е наред — каза капитанът на подводницата Маклауд с равен глас.
— Обаче — Къртис наведе глава — какво става с онзи ужасен грип. Преди един месец се разправяха невероятни неща. Казват, че имало планини от трупове.
— Да, в Гренландия — подхвана началникът на радиостанцията Слим. — Голямо нещо е да работиш в тази стоманена тръба.
— Дявол да го вземе. Точно сега в Маями е разгарът на сезона — обади се тихо Къртис и хвърли поглед към Маклауд, който стоеше гърбом. — А ние тук вече три месеца се задушаваме под водата. Каква е тази работа.
— Предпочитам да съм на Бермудските острови и да се гмуркам във водата — каза Слим със замечтан поглед. — Не е едно и също да седиш в тази „канализационна тръба“ или пък да си сам с някое момиче на острова… В лунна вечер да скочите голи във водата…
— Чисто голи… — Къртис преглътна.
— Я не говори такива неща.
Къртис обаче побутна лекичко Слим:
— Я разкажи… Наистина ли чисто голи?…
На морското дъно на около 2000 метра дълбочина сред морските водорасли дрейфуваше съветската подводница Т–232.
— Странно — промърмори капитан I ранг Зощенко, заместник-командир на подводницата. — Нещо странно. Щом се събуди капитанът, ще му съобщя.
— Ще вдигаме ли довечера плаващата антена?
