l:href='#note_1-55' type='note'>55… Но защо не са разказали всичко на хората? Защо не са им обяснили условията, в които човечеството съществува? Защо не са казали истината, срещу която самите те са се бунтували? А само са преливали от пусто в празно, говорейки сладки лъжи за успокоение на хората. Защо не са се борели с невежеството?!…
Господа! Може би тук се заключава и истинската причина за бедствието. Но как е възможно? Човечеството, което разви науката и достигна изобилие от материални блага, да бъде изличено за три месеца от някакъв си вирус? Но невероятното се случи. Ние не се изправихме лице с лице срещу бедствието. Някои учени наистина предупреждаваха света. Но… само със силите на учените борбата не можеше да се увенчае с желания завършек. Действуваха различни социални фактори. Политици, народ, чиновници… Какво щеше да стане, ако всички заедно бяха започнали борбата? Заедно с интелигенцията, служещите, журналистите… навярно бедствието дойде твърде неочаквано. Така че дори учените не можаха да го предвидят. Да, наистина то връхлетя внезапно и нямаше време цялото човечество да се обедини в единен фронт. Но може би не е било възможно да се борим заедно? Може би съпротивата срещу бедствието щеше да приеме друга насока, ако човечеството по-рано бе осъзнало положението, в което се намира. Ако бе използувало своя интелект в служба на всички хора, тогава би могло и да прецени правилно мащаба на бедствието. И да се обедини в единен фронт. Не зная как се е появил този вирус. Не съм специалист и не мога да зная как се пренася и как действува. Но човешката наука, която се издигна до такива върхове и изобрети съвършени машини за производство на предмети за масово потребление, науката, която изстреля ракети и която създаде оръжия, способни в миг да унищожат човечеството — как тази наука не разгада механизма на пренасянето на вируса и не откри ефикасно средство срещу него?! Тогава, когато няколко десетки процента от световното производство бяха предназначени за създаването на оръжие за унищожение.
Някой бе казал, че войната създава условия за развитието на науките и особено на тези, които са й необходими. Това за съжаление е истина, която не можем да отречем. Цивилизацията като че ли се подпомагаше от войните. Войната роди радарите и реактивните самолети, ракетите и електронния мозък, освободи енергията на атома. Но как могат да се говорят подобни безсмислици? Възможно ли е такива огромни капиталовложения да се правят единствено в името на войната и въоръжаването? Нима човечеството не може да създава и прекрасни неща, освен онези, които създаде по повелята на бога на войната? Всичко, засегнато от диханието на този бог, беше злокобно и носеше нещастие. Радарите, които би трябвало да осигуряват безопасността на полетите, се превърнаха в устройство за откриване на ракети. Ракетите, които би трябвало да изучават далечните галактики, започнаха да пренасят смърт, електронните мозъци, които би трябвало да извършат революция във всички отрасли на науката, се използуваха за водене на война, химията — за производство на отровни газове и взривни вещества, лазерите — за масово човекоубийство. Енергията на атома, която обещаваше на човечеството безгранични възможности, се превърна в средство за обща гибел. Всички тези прекрасни открития всъщност само разчистваха пътя към въоръжаването и войната. Ние, учените, обяснявахме, че всичко е неизбежно, наричахме това «цивилизован капитализъм» и се уповавахме на бъдещето.
Ако говорим искрено, трябва да обвиним както Айнщайн и Ферми, които избягаха от нацистите в САЩ и разработиха Манхатънския проект, така и фон Браун и Хайзенберг, които останаха във фашистка Германия и работиха за нацизма. Но… не, не само те, всички учени носят моралната отговорност за войните, за международната политика през втората половина на XX век. Учените не бяха в състояние да избират своите клиенти. Те смятаха, че техните изследвания притежават своя, независеща от нищо стойност. Имаха прекалена вяра в политическите си способности и мислеха, че могат да използуват своите клиенти за собствените си изследвания. Не, може би обстоятелствата ги тласнаха към този избор Нека да помислим и за фашистите. Когато те завладяха заводите за производство на тежка вода в Норвегия и с помощта на гения на Хайзенберг започнаха производството на атомната бомба, нима вършеха това за победата на свободата, равенството и демокрацията? Не можем да ги освободим от моралната отговорност, но по-скоро трябва да я търсим у цялата интелигенция, сред всички учени. Да, така е, това е историческата отговорност на съвременната интелигенция.
И все пак в никакъв случай не трябва да стоварваме цялата отговорност върху плещите на «ужасните» учени от областта на природните науки. Голяма е и отговорността на философите — представителите на науката, която през нашия век остана по-скоро на втори план. Те не постигнаха бляскавите резултати на естествените науки. Самият Айнщайн беше ограничен в своите човешки възможности. Това, разбира се, с нищо не опетнява неговия гений на учен. Той до края на живота си остана привърженик на Мах56 и не вярваше в теорията на неопределеността на Хайзенберг. И това също бе една от неговите чудатости, така както и Нютон е бил ревностен християнин. Какъвто гений и да бъде човек, той не може да е универсален. Представата за съвършен човек трябва да се разбира като съвкупност от интелекта на цялото човечество. Сам за себе си отделният интелект не е универсален, необходимо е той да бъде допълван. Тази мисъл прогонва заблудата за универсалността на гения. С развитието на специализацията талантите не само не се губят, а точно обратното — подпомага се диалогът и сътрудничеството между учените и интелектуалците, които по този начин преодоляват тесните граници на своята специалност. А чрез Декартовата вяра в разума и разбирателството би могло да се подпомогне и обединението на интелектуалците и народа.
Айнщайн не беше политик. И въпреки че бе проникнал в тайните на физиката, той не беше и философ. Може ли да го упрекне някой за това? Именно философите, вместо да разглеждат неговото велико откритие като трудно разбираемо явление, възникнало в отделна наука, в отделна лаборатория, трябваше да му помогнат. Те трябваше да преведат на езика на своята система това епохално откритие в историята на цивилизацията и да направят достояние на всички неговото общочовешко значение. Всички ние сме частици от Земята. И всички явления на планетата са взаимно свързани. Философите би трябвало да знаят това, би трябвало да осъзнават отговорността си и да преразгледат своето становище. С помощта на математиците Айнщайн популяризира своята теория за относителността, а като въведе понятието за пространство на Риман, успя да я усъвършенствува. Не трябваше ли неговото откритие да послужи като основа за нов светоглед? И това бе нужно да се осъществи с усилията на всички философи, без да се страхуват те, че ще излязат извън своята научна област. Може би откритието на Айнщайн щеше да поведе човечеството към съвършено нови измерения, щеше коренно да промени представите за самия човек и за света… да създаде нов образ на Вселената…
Извинете… аз… няколко пъти сякаш губя съзнание. Да, нов образ на Вселената. Естествено бе да се създаде и нов морал. Философията на Аристотел, Платон притежава свой светоглед, свой морал… те са неделими от онзи образ на Вселената, който е съществувал по онова време. Сега това се разбира от само себе си. Вселената на Птоломей и средновековната теология, «небето» и редът са били неделими. Щом е така, то през XX век, в който естествените науки отбелязаха невиждано развитие, трябваше да се сътвори нов светоглед, ново разбиране за човека и нов морал, отговарящ на образа на Вселената, очертан от Айнщайн.
Какво искам да кажа? Полека-лека трябва да направя изводи. Чува ли се още моят глас? Вече не усещам ръцете и краката си. Пред очите ми се спуска мрак… Трябва да кажа, че интелектуалците от XX век и най-вече философите бяха длъжни да обединят силите си с останалите учени. Ако вместо да се съюзяват с властта, те бяха сторили това, не биха се превърнали в слуги на капитала, а щяха да служат на разума. Ако се бяха обърнали към народните маси, ако отстояваха истината и разясняваха най-важното от нея, ако бяха станали разобличители на всички противоречия и злини на съществуващата система… историята може би щеше да тръгне по друг път. Още повече че повишеното културно равнище на народите създаде предпоставки огромен брой хора да се освободят от наемния труд и да се превърнат в разумни и мислещи същества. Но в действителност ние, интелектуалците, не успяхме да сложим край на антагонизма между държавите, на взаимното унищожение, на експлоатацията, на неравенството, на мизерията и нещастията. Да припомним — ако всичко вървеше добре, през това лято, през тази седмица, втората седмица на август, между САЩ, СССР и Англия щеше да бъде подписан договорът за всеобща забрана на ядреното оръжие. Но вече е твърде късно. Съжалявам, само съжалявам, че докато човечеството не бе загинало, не успяхме да направим това. Ние не можахме да изградим единно съзнание у хората по света. Изтощено от непрекъснатото увеличаване на производителните сили, от прекалено дългата борба, от огромните жертви, цялото човечество чакаше със скръстени ръце, без да постигне необходимото разбирателство. И само един
