роли. Ето защо! Винаги беше „другата жена“. Винаги беше „секси курвата“… или „темпераментната танцьорка“. Да го духат! Какво знаеха те с еднометровите си пури и блондинките със силиконови цици.
Умишлено се беше отдръпнала от Холивуд. Първо, прочетеното за ужасната смърт на Джейк Момчето я изплаши толкова много, че просто нямаше смелост да се върне обратно. Второ, Испания се оказа добра за нея — не остана и миг без работа. Снима се в десетки филми, два от които много успешни. Беше се омъжила за испанска филмова звезда. След пет бурни години се разведе с него. А през последните седем беше сама. По свой избор, разбира се. Мъжете тичаха подир нея като гончета, надушили следа. Беше имала много любовни приключения, защото можеше да избира. Макар че на първо място оставаше кариерата й. Беше амбициозна. Не я задоволяваше популярността й в испанското кино. Няма що, на кого му пукаше за някаква си испанска актриса! Тя искаше за себе си международна известност. Искаше да грее на холивудския небосклон!
В продължение на много години ревниво пазеше своя сценарий — Смъртоносен изстрел. Според нейните разбирания — а тя разбираше от кино — сценарият беше безценна собственост, притежаваше всички достойнства, които щяха да направят от филма истински хит — любов, хумор, патос, насилие.
Не можеше да бъде друг. В основата му беше животът на Джино Сантейнджело.
Проблемът беше, че той никога не го прочете. Джино я прогони от Америка още преди сценарият да бъде завършен.
Но тя не прекъсна връзката с писателя. Напротив, поддържаше редовна кореспонденция с него и през хиляда деветстотин петдесет и пета — когато жената на Джино Сантейнджело беше убита в басейна на къщата им в Ийст Хемптън — тя бе поръчала финал, съобразен със събитието.
Което всъщност направи от сценария истинска бомба. Пипа беше толкова развълнувана, че след известен период на благоразумно мълчание изпрати копие от него на Джино, придружено с писмо, в което му напомняше за готовността му да инвестира във филмовата индустрия. Ръкописът се върна след шест месеца с лаконична бележка от неговата секретарка: Господин Сантейнджело няма време да чете филмови сценарии.
Последваха години, през които много други хора също нямаха време да го прочетат. Тогава в живота й се появи Уорис Чартърс и Пипа разбра — просто надуши — че той е мъжът, от когото се нуждаеше.
И сега бяха пристигнали в Кан. И пак нищо. Никакъв бизнес. Никаква продукция. Нищо.
Да се каже, че Пипа беше разочарована, щеше да бъде само бледо загатване на истинското й състояние.
Тя още веднъж се огледа, преди да се отправи на среща с Уорис. Беше време този негодник да й върне сценария. Оказа се обикновен дребен неудачник и тя искаше да скъса всякакви отношения с него. Тя определено нямаше нужда Уорис да търси работа за себе си с нейния сценарий! Щеше сама да намери пари за филма. Все някак… все някога…
Пушенето на марихуана не беше нещо ново за Лъки. Дори се мислеше за много опитна в тази област. Всъщност, беше си позволила това удоволствие всичко на всичко два пъти. Първия път с Олимпия — на острова на баща й. Тогава се излежаваха под лъчите на жаркото слънце. Беше чудесно! Тогава бе задрямала, после се събуди точно навреме, за да погълне лакомо четири порции шоколадов мус.
Вторият път беше с двойка шведи, хипита, които се шляеха по Европа. Заедно с Олимпия бяха попаднали на тях и бяха прекарали целия ден като замаяни.
Уорис Чартърс извади силен ароматен тютюн „Акапулко голд“. Сви и залепи с език две цигари и ги предложи щедро на момичетата.
Тримата се излегнаха на шезлонгите до плувния басейн. Когато започна да се смрачава, Олимпия запали свещи и отвори бутилка вино.
— Искам да си пуснем малко музика — предложи тя.
Уорис беше доволен. Нямаше никакви претенции и оплаквания. Чувстваше се превъзходно в това уютно кътче. Вила. Кола. Две малки котенца, в които очевидно имаше много хляб. Заслужаваше една почивка, едно отпускане. Ваканция, преди да се върне към еднообразната и скучна грижа хем да запази душата си, хем да храни тялото си.
Олимпия дръпна дълбоко от цигарата и изпусна с въздишка на задоволство и блаженство дима, преди да я подаде на Лъки.
Умът на Лъки все още беше ангажиран с храната, но и тя се присъедини към тях. Взе цигарата, вдъхна магическата трева и се отпусна, за да усети въздействието на опиата.
Десет безмълвни минути прекрасни усещания, през които си подаваха двете цигари един на друг. Лъки започна да се кикоти, когато песента на щурците загърмя като стогласов хор в ушите й.
— Брей… колко шумни животинчета — изломоти завалено тя. — Ко-олко шумни… наистина…
Забележката й предизвика истеричен смях у Олимпия и Уорис. Лъки се усмихна със самочувствието, че е изрекла най-умната приказка на света.
— Хайде да плуваме — предложи Олимпия.
Без да изчака реакцията им, тя стана и съблече дрехите си. Обърна се към Уорис, за да му даде възможност да огледа зрелите й апетитни форми. Той буквално разкъса и захвърли панталона си, а после и гащетата. Щръкналият му пенис сочеше нагоре като пилон на знаме.
— Мммм — замърка Олимпия и когато той се накани да я грабне и да я хвърли в басейна, сама скочи вътре.
Преди още Лъки да се съблече, Олимпия и Уорис се гмурнаха под вода. Тя внезапно почувства, че изобщо не й се иска да плува. Майната му на плуването. Беше гладна.
Отиде гола в къщата, откри в кухнята някаква консерва и я отвори. Лакомо нагълта парчетата риба тон в зехтин. Изпита истинска наслада.
После някак внезапно се почувства безкрайно уморена, изчерпана, отпаднала.
Отвън Олимпия и Уорис продължаваха да се забавляват. Чуваше виковете и крясъците им. Ако се вмъкнеше тихо в леглото и заспеше, въобще нямаше да им липсва. И го направи. Тихо… тихо… тихо…
Не откри Уорис в нито едно от най-често посещаваните от него заведения. Пипа последователно провери в „Синия бар“, в „Карлтън Терас“ и в бара на „Мартинес“. След час отново провери. След още час отново… Накрая, когато стана доста късно, тя се предаде и позволи на един весел англичанин, производител на дамско облекло, да я почерпи с бутилка шампанско. От най-доброто, разбира се. Пипа беше жена, която не признаваше нищо друго освен най-доброто.
По-късно му позволи да прави любов с нея. Не беше лош… прояви ентусиазъм… Но не беше Джейк Момчето. Никой не беше като Момчето…
Натрапчивото пикиране на един комар около ушите й принуди Лъки да отвори едното си око. Трябваше да мине време, за да се ориентира къде се намира. Най-после си спомни.
Изпълзя от леглото, нахлузи бикините си и някаква стара риза. Откри Олимпия в голямата спалня на собственичката — гола, изтегната в отпусната, небрежна поза. До нея спеше Уорис. Лежеше по корем и това даде възможност на Лъки да огледа стегнатия му мускулест задник. Наистина имаше страхотен задник!
През следващите няколко дни Уорис стана неизменна съставка от пейзажа на вилата. Олимпия се бе влюбила и нямаше никакво намерение да го пусне да си ходи.
Като ги гледаше заедно, Лъки изпитваше ревност, но не можеше нищо да направи по въпроса. Затова си лежеше край басейна, насочила цялото си внимание да добие тен и да размисля дали Джино вече я търси.
Недалеч от къщата имаше малко селце, откъдето си купуваха топли франзели, прясна шунка, сирене и всякакви плодове.
— Мога да си живея тук до края на света! — въздишаше замечтано Олимпия.
— А на мен вече ми писна.
— Вземи колата тогава и иди да се повеселиш.
— Знаеш, че не мога да карам — възрази ядосана Лъки.
