Беше разпространил, че ще даде хиляда долара награда на този, който му каже къде се крие Джейк. Хиляда долара! За тях повечето хора щяха да предадат и собствената си майка.
Но Момчето сякаш беше потънало вдън земя. Никаква следа. Малкият мръсник. Но няма къде да върви, все ще се появи някога. Тогава Джино ще го пипне и той ще си го получи тъпкано.
— Какво да си облека за партито? — прекъсна размислите му Синди.
— Каквото искаш — разсеяно й отговори Джино.
— Дали да не облека червената копринена…
— В червено изглеждаш като курва.
— Благодаря. Наистина знаеш как да накараш едно момиче да се чувства добре.
— Тогава не ме питай.
На глас обаче каза:
— Има ли някакви сведения за Момчето? — много добре знаеше, че няма, но просто й се прииска да го ядоса.
— Не — отговори лаконично той. — Отивам в клуба.
— Нека и аз да дойда с теб, няма…
— Не тази вечер. Имам среща.
— С кого?
Той само я изгледа.
Тя сви рамене. Знаеше кога да си държи езика зад зъбите. Както и да е, беше задействала вече плановете си. Скоро, много скоро тя щеше да командва парада.
В „Клеми“ беше пълно с посетители.
Джино спря на гардеробната, за да поговори с Вера. Отдавна не я беше виждал да изглежда така добре. И, по дяволите, май беше трезва.
— Познай каква радостна новина имам!
— Каква.
— Той излиза.
Нямаше нужда да пита кой е той. Стомахът го присви при мисълта за Паоло.
— Тъй ли?
— Чудесна новина, нали?
Кимна равнодушно. Какво можеше да каже? Че ако зависеше от него, щеше да задържи проклетия кучи син завинаги в затвора.
— Джино — Вера стисна ръката му, — не бива отношенията между вас да останат такива…
Вера продължи:
— За мен е много важно вие двамата да се разбирате. Паоло се е променил… да си затворен толкова дълго ще промени всеки… — спря за малко, пое дълбоко дъх за кураж и продължи: — Той се възхищава от теб, наистина. Само за теб ми говори. Гордее се с теб, наистина се гордее. Сам ми го каза.
Да. Разбира се, че й го е казал. Паоло бе достатъчно хитър и много добре знаеше къде е скрито гърнето с меда.
— Мисля — вече не толкова ентусиазирано продължи Вера, — че и двамата все ще се погодите…. да кажем, за някаква работа — започна да говори по-бързо: — Той иска да започне някаква работа, нали разбираш. Нещо, което веднага да започне. Сега, след като Джейк е избягал…
Джино вече знаеше какво му предлага Вера.
— Няма да стане — каза той скептично, — просто забрави за това.
— Е, хайде и ти, недей така. Той ти е баща. Това все пак означава нещо за теб, нали?
Откровено казано, в думите й имаше истина.
— Кога излиза? — попита студено.
— След две седмици.
— И ти май ще го прибереш при теб, а?
— Разбира се, че ще си дойде при мен.
Той поклати глава в недоумение.
— Ти си голяма наивница, Вера, знаеш го, нали? И какво ще стане? Ще му държиш ръчичката, докато някой ден отново те пребие от бой.
— Няма, слушай к’во ти казвам. Той се е променил.
— Ще видим. Всеки път ми пееш същата песен и знаеш какво излиза накрая. Само го дръж далече от мен. Не искам нито да го виждам, нито да го чувам.
От очите й заизскачаха искри.
— Понякога ставаш безсърдечен звяр, знаеш ли?
— Знам. Иначе как мислиш щях да стигна там, където съм сега? — отдалечи се от нея и тръгна през салона. Очите му не изпускаха нищо. Забеляза Бий на една маса. Седеше заедно с една компаньонка и двама мъже. Тя улови погледа му и извърна очи.
Споменът за нея го смути. Видя я пак гола, застанала пред него само по обувки с високи токчета и закачени на жартиерите чорапи. Едро бяло тяло със заоблени форми. Всеки би очаквал да му каже за трипера преди да се разсъблече… Хубави гърди. Много хубави гърди.
Премина покрай друга компаньонка. Викаха й Америка. Гарвановочерна коса. Дълги крака. Беше я удостоил веднъж с честта да прекара нощта с нея. Преживяването не беше лошо, но и не беше оставило трайни следи в съзнанието му. Спря до масата й, леко се наведе напред и й каза:
— Довечера ще те закарам у вас. Ела в кабинета ми в дванайсет.
Тя цялата пламна от удоволствие.
— Да, сър! — гласът й издаваше доволство, някаква трепетна радост. Очевидно поканата му за нея беше събитие. За разлика от него.
Жени. С лопата да ги риеш. Всички бяха еднакви независимо дали са облечени в копринени тоалети на „Живанши“, или евтина конфекция.
За партито на семейство Дюк Синди облече яркочервен копринен тоалет. Роклята беше ушита плътно около тялото, а острото дълбоко деколте разкриваше гърдите й. Русата й коса падаше на нежни къдри около лицето, леко прихваната от едната страна с изкуствено червено цвете. По този начин искаше да предизвика Джино, да му покаже, че не е послушна пионка.
Когато се появи сред гостите, Джино не каза нито дума за външния й вид. Но погледът, който й хвърли, беше по-красноречив от всякакви думи.
Не й пукаше. Тръсна русите си къдрици и започна да флиртува с всеки мъж, който й попадаше пред очите.
Клемънтайн, която изглеждаше невероятно шик в черния си тоалет, застана да Джино.
— Мисля, че трябва да поговориш с жена си — прошепна на ухото му тя. — Нашата малка Синди изглежда е решила да използва краката си по малко необичаен начин…
— Така ли? — равнодушно откликна той и погледна в посоката, където гледаше Клемънтайн. Видя какво правеше жена му, но външно с нищо не показа раздразнението си. — Ако иска да се весели, това не ме интересува.
И Клемънтайн с нищо не показа раздразнението си.
— Трябва да те интересува — сякаш съветваше непослушно дете. — Тя те прави да изглеждаш глупак.
— Така ли? — пак повтори той. — Ако това е проблемът, как мислиш, ти какъв правиш Осуалд?
Тя овладя гнева си и гласът й прозвуча спокойно. Джино й възразяваше. Негодник. Нервираше я. Нея, която винаги беше овладяна и спокойна.
— Това е различно — каза тя.
— Защо?
