изкушава всичките и да сваля по някоя дреха на всяко спиране. Точно работа за нея. Изпълнен с грях секс, блестящи одеяния. Тайната на брилянтната й кариера.
Вярна на думата си, тя беше включила и Родригес в клипа. Той беше мъж номер осем — последният в редицата. Беше пристигнал на репетицията облечен така, сякаш отиваше да обядва в „Бистро гардънс“. Тя му хвърли едно око и го изпрати да се преоблече за репетицията. Сега, облечен с къси панталони и горнище, той изглеждаше съвсем на място. А Дориан вече си беше паднал по него.
— Забрави го — прошепна тя в ухото на Дориан през почивката. — Този е нормален.
— Проклятие! — възкликна Дориан. — А е толкова мъжествен!
Още нищо не знаеше за пробните си снимки. Фреди каза, че се надява да научи нещо в понеделник. „Работата е свършена, Фреди“ — щеше й се да му каже тя. Но се въздържа — не искаше да изглежда твърде самонадеяна.
Откакто беше изхвърлила Купър, кариерата й, изглежда, се развиваше по-добре. Беше очарована от клипа на „Грях“ — щеше да е поредната страхотна сензация — точно това, което публиката очакваше от нея. А ако получеше ролята в „Гангстери“, това пък щеше да даде нова насока на кариерата й. Да се работи с Алекс Уудс определено беше постижение. Това означаваше, че ако е достатъчно добра да работи с Алекс Уудс, значи е достатъчно добра и за всеки друг.
Беше поканила Рон на обяд. Той пристигна в студиото пет минути след като Антъни се беше появил с пощата и телефонните й съобщения.
— Мисля, че се познавате един друг — каза тя с кърпа на врата, тъй като излизаше от репетицията.
Рон я хвана на излизане.
— Ти си непослушно малко момиче — сгълча я той. — Какво се опитваш да направиш?
— Знаеш съвсем точно, Рон. Харис фон Щеп е стар, досаден и властен. Ти си твърде млад, за да висиш при този попрехвърлил бандит.
— Той е ужасно могъщ — обади се Рон.
Тя спря и го погледна предизвикателно.
— Кариерата ти върви добре. Защо тогава смяташ, че имаш нужда от някого зад себе си?
— Хмм… — Рон не беше в състояние да намери подходящия отговор.
— Слушай, Рон — продължи тя. — Научих един урок, когато изгоних Купър. Можех да го оставя и да приемам изневерите му. Но вместо това реших да бъда вярна на себе си. И това подейства.
— И Купър не ти липсва?
— Не — излъга тя. — Антъни ще дойде да обядва с нас. Покани го по-късно да пийнете по нещо. Какво имаш да губиш?
В търговския комплекс близо до студиото имаше пицария. За обяд там се събираха всички. Винъс се разположи на една ъглова маса заедно с Рон, Антъни и Дориан.
— Трима обратни и една суперзвезда — пошегува се тя. — Кой ли е излишният?
— Винаги си ти — отбеляза мъдро Рон.
— Като говорим за някой излишен… — каза тя. — Познай кой намина снощи през дома ми.
— Да видим — язвително започна Рон. — Пачино? Сталоун? Де Ниро? Кажи ми, когато започне да става по-топло.
— Опитай с Емилио.
— Той се е върнал?
— За нещастие. Трябваше да му дам хиляда долара, за да се отърва от него.
— Направила си грешка.
— Иначе нямаше да си тръгне. Казах му, че ще се обадя на полицията, а той ми отговори: „Давай.“ Не знаех какво да правя.
Рон кимна.
— Истината е, че си уплашена. Ако отново го приемеш, той ще продължи да продава всичко за тебе на таблоидите, а ако го разкараш, той пак ще има поне още една история.
— Може би моят адвокат ще може да го накара да подпише декларация, че няма да продава нищо на пресата, ако му плащам по няколко хиляди долара на месец. Вие какво мислите? — попита тя с надежда.
— Мисля, че на Емилио може да се вярва колкото на разгонено куче.
На вратата на ресторанта се появи Родригес и спря там, за да постигне ефект.
— Погледни това — каза Рон и го огледа одобрително.
— Това, скъпи — отговори Винъс със собственическа усмивка, — е Родригес. Моят Родригес.
Лъки се събуди рязко. Беше заспала край басейна. Джино все още беше навън с Мария, Сиси беше прибрала бебето Джино в къщата за следобедния му сън, а Пейдж беше отишла да обядва в голф- клуба.
Господи! Да заспи посред бял ден. Какво й ставаше?
Беше непоносимо горещо. Тя стана — чувстваше се малко замаяна, — хвърли се в басейна и измина известно разстояние под водата, преди да излезе на повърхността.
Това беше невероятно. Животът й се разпадаше на парчета, а тя си седеше край басейна в Палм Спрингс и хващаше тен. Когато Джино се върне в къщи, ще му каже, че спешно са я извикали на събрание в Лос Анджелис и че трябва да тръгне веднага. Децата могат да останат — не е необходимо бързо да ги връща обратно.
Буги не се беше обаждал. За него не беше обичайно да изостави някоя задача.
Излезе от басейна и се отправи към бара, където си сипа скоч с лед. Страхотно! Сега пък пиеше посред бял ден. Дали можеше да стане още по-зле?
Взе чантата си, за да си извади цигара, и без изобщо да мисли, отвори онова отделение, където криеше снимките на Лени, които беше открила в хотелската му стая. Тя ги извади и ги заразглежда.
„Защо се самоизмъчваш? — тъничък глас изпищя в главата й. — Защо не ги скъсаш и не ги изхвърлиш?“
Не. Имаше нещо в тези снимки. Нещо не беше съвсем наред… Тя продължаваше да се взира в тях. Какво толкова я безпокоеше? Дали беше блондинката? Начинът, по който стоеше Лени? Той изглеждаше почти изплашен, когато блондинката го бе обгърнала с голото си тяло.
Беше време да разбере какво точно беше правил Лени в деня преди катастрофата. Тя имаше чувството, че е важно да знае.
Алекс седеше на една маса във вътрешния двор на „Четирите сезона“ с Доминик и Тин Лий. Той не знаеше как се е озовал тук. Изглеждаше, че някак си го бяха уредили без него.
— Ще водиш майка си на обяд в неделя — беше го информирала Лили. — Заедно с Тин Лий.
Ако беше принуден да се види с Доминик, можеше спокойно да вземе и Тин Лий, така че се съгласи.
Когато пристигна, двете жени вече седяха на масата и разговаряха. Майка му изглеждаше променена, някак си по-жизнерадостна. Тин Лий определено сияеше.
— Алекс — каза тя, скочи и го целуна по бузата.
— Изглеждаш изморен — обади се Доминик и критичният й поглед пробяга по него.
А, да, това си беше майка му — бърза с комплиментите както винаги.
— В предпродукция съм — отбеляза той. — Тогава винаги има твърде много работа. Необходими са ми още десет часа дневно.
— Оставих ти няколко съобщения през последните дни — каза Доминик, заета само със себе си.
Тя слушаше ли го изобщо?
— Бях зает — отново обясни той, махна на сервитьора и си поръча коктейл с водка и мартини.
