Михаил, който продължава да гледа втренчено в някаква невидима точка пред себе си, сякаш изпада в транс и започва да говори:
— Ето какво е казано в монголския мит за сътворението на света:
Появи се едно диво куче, което беше синьо-сиво и чиято съдба беше предопределена от небето. Жена му беше кошута.
Гласът на Михаил е различен, по-женствен, по-самоуверен.
— Ето как започва още една любовна история. Между дивото куче с неговата смелост и сила и кошутата с нейната нежност, интуиция, грациозност. Ловецът и плячката се срещат и се обикват. Според природните закони единият би трябвало да унищожи другия — в любовта обаче не съществува ни добро, ни лошо, няма ни съзидание, ни разрушение, има само движения. И любовта променя природните закони.
Той направи някакъв жест с ръка и четиримата се завъртяха в кръг.
— В степите, откъдето идвам, дивото куче е женско животно. Чувствително е и умее да ловува, защото е развило инстинкта си, но в същото време е срамежливо. Не използва груба сила, а стратегия. То е смело, предпазливо и бързо. За миг излиза от състоянието на пълна отпуснатост и с напрегнати мускули скача върху плячката си.
А кошутата? — попитах се аз, тъй като съм свикнал да съчинявам истории. Михаил също е свикнал да ги разказва, затова отговаря на незададения въпрос:
— Кошутата има мъжки черти: бърза е и умее да разгадава земните тайни. Двамата пътуват в своите символични светове, две невъзможности се срещат и благодарение на това, че преодоляват собствената си природа и присъщите й ограничения, правят света възможен. Ето такъв е монголският мит: от две различни природи се ражда любовта. От противоположностите любовта черпи сила. Чрез стълкновението и промяната любовта се съхранява.
Всеки живее своя живот. На света му е било много трудно да достигне дотук, а на нас — да организираме живота си по най-добрия начин; той не е идеален, но можем да съжителстваме. Впрочем нещо липсва — винаги липсва нещо, ето защо сме се събрали тук тази вечер: за да може всеки от нас да помогне на другите да се замислят върху смисъла на съществуването си. Разказвайки безсмислени истории, търсейки факти, които излизат извън рамките на общоприетия светоглед, може би след едно-две поколения ще можем да открием друг път.
Когато италианският поет Данте е написал
Любовта е необуздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани.
Тази сила съществува на Земята, за да ни носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина, по който обичаме днес, изкупваме всяка минута спокойствие с един час тревога.
Михаил направи пауза. Отново се разнесе звукът на дайрето.
— Днес няма да разказваме истории за любов, както правим всеки четвъртък. Ще разказваме истории за липсата на любов. Ще видим кое е на повърхността и кое е скрито под нея: онзи слой, в който се срещат нашите навици, нашите ценности. Когато успеем да пробием този слой, ще открием себе си. Кой ще започне?
Няколко души вдигнаха ръце. Той посочи някакво момиче с арабски черти. Тя се обърна към един мъж, който стоеше сам в другия край на салона.
— Случвало ли ви се е да бъдете импотентен в леглото с някоя жена?
Всички се разсмяха. Мъжът обаче избегна прекия отговор.
— Да не би да ме питате, защото вашият приятел е импотентен?
Множеството отново се разсмя. Докато Михаил говореше, ми мина мисълта, че може би в момента се сформира някаква нова секта. Не можех да си представя обаче по време на събирания на секти хората да пушат, да пият или да задават неудобни въпроси, свързани със сексуалната активност на ближния.
— Не — отвърна момичето с твърд глас. — Но му се е случвало с други жени. И съм сигурна, че ако бяхте взели въпроса ми на сериозно, щяхте да отговорите: „Да, случвало ми се е.“ Всички мъже, независимо от националната си култура и принадлежност, независимо от любовта или сексуалното привличане, понякога са били импотентни, често пъти именно с жената, която най-силно са желали. Нормално е.
Да, нормално е, така ми беше казал и един психиатър, когато реших, че имам подобен проблем. Момичето продължи:
— Всъщност историята, която ни е разказвана, е следната: всички мъже винаги са в състояние да получат ерекция. Когато не успяват, те смятат, че са неспособни, а жените решават, че не са достатъчно привлекателни, за да ги възбудят. И понеже тази тема е табу, мъжът не разговаря с приятелите си по въпроса. А на жената казва всеизвестната фраза: „За пръв път ми се случва.“ Срамува се от себе си и в повечето случаи се отдръпва от някого, с когото би могъл да има прекрасна връзка, ако си е дал втори, трети, четвърти шанс. Ако е имал по-голямо доверие в обичта на приятелите си, ако им е казал истината, е щял да открие, че не е единственият. Ако се е доверил на любовта на жената, е нямало да се почувства унизен.
Ръкопляскания. Хората отново запалиха цигари, сякаш мнозина измежду присъстващите — както мъже, така и жени — изпитаха голямо облекчение.
Михаил посочва един мъж, който прилича на директор на мултинационална компания.
— Аз съм адвокат, занимавам се с разводи по исков ред.
— Какво значи по исков ред? — пита някой от присъстващите.
— Дела, в които едната от двете страни не е съгласна — отговаря адвокатът, раздразнен, че го прекъсват, и с вид на човек, който смята за абсурдно непознаването на един толкова прост израз.
— Продължавайте — казва Михаил с такъв властен тон, с какъвто дори не съм подозирал, че може да говори момчето, което срещнах онази вечер, когато раздавах автографи.
Адвокатът се подчинява.
— Днес получих един доклад от фирмата „Хюман енд Лигал Рисорсис“ със седалище в Лондон. Ето какво пише в него:
а) две трети от служителите в една фирма имат някакъв тип любовна връзка помежду си. Представяте ли си! Това означава, че в един офис, в който работят трима души, двама от тях ще стигнат до интимен контакт.
б) 10 % напускат работа поради тази причина, 40 % поддържат връзки повече от три месеца, а при някои професии, които изискват по-дълго отсъствие от дома, поне осем от всеки десет души се обвързват емоционално помежду си. Не е ли невероятно?
— След като става дума за статистика, трябва да се съобразяваме с нея! — подхвърля един младеж, облечен като член на опасна улична банда. — Всички ние вярваме в статистиката! Това означава, че майка ми сигурно изневерява на баща ми, но вината не е нейна, а на статистиката!
Още повече смехове, още повече запалени цигари, още повече облекчение, сякаш присъстващите тук чуват неща, които винаги са се бояли да чуят, и това ги освобождава от някакво безпокойство. Помислям си за Естер и Михаил: „Професии, които изискват дълго отсъствие от дома, осем на всеки десет души.“
Мисля и за себе си и за многото пъти, когато ми се е случвало. В края на краищата това е статистика, не сме единствените.
После разказват и други истории — за ревност, изоставяне, депресия, — но аз не ги слушам. Моят Захир се завърна с цялата си сила — намирам се на едно и също място с човека, който открадна жена ми, макар за миг да бях повярвал, че участвам в някаква групова терапия. Съседът ми, който ме бе разпознал, ме пита дали ми харесва. За момент успява да ме разсее от моя Захир и му отговарям с най-голямо
