— Шестнайсет.
— Не трябва ли да сте навършила осемнайсет, за да се занимавате със стриптийз?
— Трябва.
— Как заобикаляте това изискване?
Шамик свива рамене.
— Имам фалшива лична карта, в която пише, че съм на двадесет и една.
— Тоест, нарушавате закона?
— Така излиза.
— Нарушавате ли го или не? — настоявам аз. В гласа ми звънва стоманена нотка. Шамик разбира. Искам да бъде откровена. Искам от нея — простете каламбура със стриптийзьорството — да се разголи напълно. Стоманената нотка е предупреждение.
— Да, нарушавам закона.
Хвърлям поглед към банката на защитата. Морт Пъбън ме гледа така, сякаш съм се побъркал, Флеър Хикъри е долепил длани, а единият му показалец докосва устните. Двамата им клиенти, Бари Маранц и Едуард Дженрът, са в сини блейзери и с пребледнели лица. Не изглеждат нито самодоволни, нито уверени, нито приличат на злосторници. Изглеждат разкаяни, уплашени и много млади. Един циник би казал, че всичко това е постановка, че адвокатите са ги инструктирали как да се държат, как да седят и какво изражение да имат на лицата си. Но аз мисля другояче. Само че не допускам тази мисъл да ми повлияе.
Усмихвам се на свидетелката си.
— Не сте единствена, Шамик. В сградата на братството, към което принадлежат вашите насилници, намерихме цял куп фалшиви лични документи, с помощта на които притежателите им посещават забранени за тях поради възрастта им заведения. Вие поне нарушавате закона, за да изкарвате прехраната си.
Морт е вече на крака.
— Възразявам!
— Възражението се приема.
Но, казана дума — хвърлен камък. Няма назад.
— Госпожице Джонсън — продължавам аз, — вие не сте девствена, нали?
— Не.
— Всъщност имате извънбрачно дете.
— Така е.
— На каква възраст е то?
— Петнайсет месеца.
— Кажете ми, госпожице Джонсън, обстоятелството, че не сте девствена и имате извънбрачно дете, отнема ли от същността ви на човешко същество?
— Възразявам!
— Приема се. — Съдията, мъж с рунтави вежди на име Арнълд Пиърс, се мръщи в моята посока.
— Просто обръщам внимание върху очевидното, ваша чест. Ако госпожица Джонсън принадлежеше към висшите класи, ако беше блондинка от Шорт Хилз или Ливингстън…
— Запазете това за пледоарията си, господин Коупланд.
Като нищо ще го запазя. Но го използвам и в началото на процеса. Обръщам се пак към моята пострадала.
— Харесва ли ви да се събличате за пари, Шамик?
— Възразявам! — Морт Пъбън е отново на крака. — Въпросът е ирелевантен. На кого му пука дали й харесва или не?
Съдия Пиърс ме поглежда. — Е?
— Вижте какво ще ви кажа — обаждам се аз с вперен в Пъбън поглед, — няма да я питам нищо за стриптийза, ако и вие сторите същото.
Защитникът онемява, Флеър Хикъри не е проговорил до момента. Той не обича възраженията. Журито остава с впечатление, че се прави опит за прикриване на нещо. Флеър иска да запази благоразположението на съдебното жури. Затова кара Морт да върши мръсната работа. Това е адвокатски вариант на схемата „добро ченге — лошо ченге“.
Отправям нов въпрос към Шамик:
— Вие не сте се събличала онази вечер, когато ви изнасилиха, нали?
— Възразявам!
— За която твърдите, че сте била изнасилена — поправям се аз.
— Не — отговаря Шамик. — Бях поканена на гости.
— Поканена бяхте в сградата на братството, в което членуват господин Маранц и господин Дженрът, така ли?
— Точно така.
— Някой от тях двамата ли ви покани?
— Не.
— А кой?
— Друго от живеещите там момчета. — Как се казва?
— Джери Флин.
— Ясно. Как се запознахте с него?
— Работих за братството предната седмица.
— Като казвате, че сте работили…
— Правих стриптийз — завършва изречението ми Шамик.
Това ми харесва. Установяваме синхрон.
— Господин Флин беше ли там?
— Всички бяха.
— Като казвате всички…
Тя посочва двамата подсъдими.
— И те бяха. Както и група други момчета.
— Колко на брой, според вас?
— Двайсет, може би двайсет и петима.
— Добре, но именно господин Флин ви покани на гости седмица по-късно?
— Да.
— И вие приехте поканата?
Очите й се навлажняват, но тя държи главата си изправена.
— Да.
— Защо решихте да отидете?
Шамик се замисля.
— Ами то е като да те покани на яхтата си някой милиардер.
— Впечатлена ли останахте от тях?
— Ми да. Как иначе?
— И от парите им?
— И от тях.
Ще я разцелувам заради този отговор.
— И — продължава тя — Джери бе много мил с мен, когато се събличах.
— Мистър Флин се държа добре с вас?
— Да.
Кимвам. Навлизам в опасна територия, но го правя с желание:
— Между другото, Шамик, ако се върнем към вечерта, когато бяхте наета, за да се събличате… — Чувам гласа си да звучи малко кухо. — Направихте ли нещо друго за когото и да било от присъстващите мъже?
Срещам погледа й. Преглъща, но се държи. Гласът й е тих. Жребият е хвърлен.
— Да.
— Имаше ли то сексуален характер?
