телевизора, за да види какво става в този ден по света. Израелската полиция беше застреляла още един свят мъченик, преди той да успее да дръпне възпламенителя на колана си, натъпкан със „Семтекс“.
— Мамка му! — рече по този повод Брайън. — Толкова ли е трудно да се дръпне една връв?
— Чудя се как израелците са се добрали до него. Предполагам, че имат платени информатори в онази банда „Хамас“. Това сигурно е била голяма секретна операция на тяхната полиция, в която са участвали много хора, и им е била оказана помощ от разузнаването.
— И те измъчват хора, нали?
Доминик кимна, след като помисли за секунда.
— Е, предполагам, че нещата се контролират от тяхната съдебна система, но въпреки това при тях разпитите са малко по-грубички, отколкото при нас.
— Има ли ефект?
— Обсъждали сме този въпрос в Академията. Ако опреш един крив нож до онази работа на някого, има по-голяма вероятност той да се вразуми и да пропее, но не всеки би го сторил с готовност. Искам да кажа, че отстрани може да изглежда дори смешно, но ако се наложи да го правиш ти, едва ли ще е толкова приятно. Другият въпрос е до каква степен можеш да извлечеш добра информация по този начин? Човекът може да е готов да каже какво ли не, само за да махнеш ножа от малкия му приятел и да се спаси от болката. Мошениците могат да бъдат много добри лъжци, освен ако не знаеш повече от самите тях. Както и да е, ние не можем да правим подобни неща. Нали знаеш, забранява ни го конституцията. Можеш да ги заплашваш, че ги очакват лоши времена в затвора, можеш да им крещиш, но дори и тогава има една черта, която не трябва да прекрачваш.
— И пропяват ли?
— Повечето от тях да. Разпитът е един вид изкуство. Някои хора ги бива много в тази работа. Всъщност аз самият не съм имал много възможности, за да се науча, но съм наблюдавал как го правят. Номерът е да постигнеш някакъв вид съгласие с престъпника, като говориш неща от сорта например, че онова гадно малко момиченце си го е търсело само. След това ти се иска да повърнеш, но целта на играта е да накараш онзи да си признае. Когато го стори, неговите съкилийници ще направят живота му много по-черен, отколкото ти би могъл. Едно от нещата, заради които не бих искал да попадна в затвора, е заради посегателство срещу дете.
— Вярвам ти, Енцо. Може би си направил услуга на твоя приятел в Алабама.
— Зависи дали вярваш, че има ад, или не вярваш — отвърна Доминик. Той имаше собствено мнение по въпроса.
Тази сутрин Уилс беше подранил. Когато влезе, Джак го видя, че вече е при компютъра си.
— Този път си ме изпреварил.
— Оправиха колата на жена ми. Сега тя може сама да води децата на училище — обясни той. — Провери какво е дошло от Форт Мийд — нареди той.
Джак включи компютъра си, изпълни първоначалните процедури и изписа своя личен секретен код за достъп до междуагенционния обмен, съхраняван в централния компютър в стаята на долния етаж.
Най-отгоре в електронната му поща беше една телеграма с гриф МЪЛНИЯ от АНС във Форт Мийд до ЦРУ, ФБР и Министерството на вътрешната сигурност. Със сигурност някоя от тези три институции тази сутрин беше докладвала и на президента. Странно, че в нея нямаше нищо, само една комбинация от цифри.
— Какво означава това? — попита младежът.
— Може да е пасаж от Корана. В него има сто и четиринадесет сури, т.е. глави, с различни номера на строфите. Ако е така, това ще е пасаж, в който няма нищо драматично. Можеш да се увериш сам.
Джак кликна с мишката.
— Това ли е всичко?
Уилс кимна.
— Да, това е, обаче във Форт Мийд са на мнение, че подобно тъпо съобщение може да прикрива нещо друго — нещо важно. Шпионите често са склонни да използват незначителни английски думи, когато искат да съобщят нещо важно.
— Добре измислено! Да не искаш да ми кажеш, че точно защото изглежда незначително, може да съдържа нещо важно? Тони, та това може да важи почти за всичко! Какво друго знаят във Форт Мийд? Например за мрежата, към която се е включил въпросният човек, или нещо от този род?
— Това е европейска частна мрежа, която има 800 абонати по света. Знаем, че някои от лошите момчета я използват. Не можеш да разбереш откъде се включват абонатите в нея.
— Така, първо, не знаем дали съобщението означава нещо важно. Второ, не ни е известно откъде е изпратено. Трето, няма начин да разберем кой го е прочел, нито пък къде, по дяволите, се намира. Накратко казано, не знаем абсолютно нищо, но всички са разтревожени. Какво друго? Какво знаем за първоизточника?
— Той… или тя, доколкото ни е известно… се считат за възможни играчи.
— От какъв отбор?
— Можем само да гадаем. Според анализаторите на АНС, изхождайки от предишни подобни съобщения, синтаксисът на този човек навява на мисълта, че първият му език е арабски. Психиатрите в ЦРУ са съгласни с това. Имат копия от предишни съобщения на този тип. Има навика при случай да казва лоши неща за лоши хора и по време те съвпадат с други много лоши неща.
— Възможно ли е да дава някакъв сигнал, свързан с човека бомба, когото израелската полиция е ликвидирала тази сутрин?
— Да, възможно е, но не е много вероятно. Доколкото ни е известно, първоизточникът не е свързан с „Хамас“.
— Но всъщност не знаем дали е така, нали?
— С тези хора не можеш да бъдеш напълно сигурен в нищо.
— Значи пак се върнахме там, откъдето започнахме. Някои хора си блъскат главите за нещо, за което не знаят абсолютно нищо.
— Това е проблемът. При тази бюрокрация е по-добре да вдигнеш тревога, че е дошъл вълк, и да сбъркаш, отколкото да си мълчиш и да видиш как побягва с агне между зъбите.
Райън се облегна в стола си.
— Тони, колко години си изкарал в Ленгли?
— Няколко — отвърна Уилс.
— Как, по дяволите, си изтърпял?
Старшият аналитик сви рамене.
— Понякога и аз се чудя.
Джак се обърна към компютъра си, за да прегледа и другите съобщения в електронната поща тази сутрин. Реши да провери дали Сали е правил нещо необичайно през последните няколко дни, просто за да си покрие задника, и помисляйки за това, Джон Патрик Райън-младши започна да разсъждава като бюрократ, без дори да знае защо.
— Утре нещата ще бъдат малко по-различни — каза Пийт на близнаците. — Вашият обект ще бъде Мичъл, но този път тя ще е с променена външност. Задачата ви е да я откриете и да я проследите до целта й. О, не съм ли ви го казвал, тя е много добра в дегизирането.
— Да не би да вземе някое хапче, от което да стане невидима? — попита Брайън.
— Това й е работата — рече Алекзандър.
— Ще ни дадеш ли вълшебни очила, за да виждаме през грима й?
— Нямаше да ви ги дам дори и да имахме такива, а ние нямаме.
— Ама и ти си един — каза Доминик.
Към единайсет часа сутринта дойде моментът да се огледа обектът.
Удобно разположен само на четвърт миля на север от шосе №29, търговският център на площада в
