Шарлотсвил беше среден по размери и в него идваха да пазаруват доста клиенти от местните по-заможни среди, както и студенти от намиращия се наблизо университет на Вирджиния. В единия му край имаше магазин на „Дж. С. Пени“, а в другия на веригата „Сиърс“. По средата бяха модните магазини за дамско и мъжко облекло на „Бълк“. Оказа се, че няма магазин за хранителни продукти. Онзи, който беше правил разузнаването, е бил немарлив. Това беше доста разочароващо, но не съвсем необичайно. В предварителните екипи, които използваше организацията, често имаше само нередовни сътрудници, за които подобна задача беше нещо като развлечение. Но когато влезе, Мустафа видя, че бедата не е голяма.
Централното каре имаше четири главни коридора към изходите. На едно информационно табло дори имаше схема на търговския център, на която беше посочено къде се намират различните магазини. Мустафа я разгледа. Пред очите му изведнъж изскочи звездата на Давид. Синагога, тук? Възможно ли беше? Той отиде в указаната посока, за да провери, надявайки се да е възможно.
Обаче не беше. Беше офисът на отговарящите за охраната на търговския център. Вътре имаше мъж в униформа от бледосиня риза и тъмносини панталони. Когато го огледа по-внимателно, видя, че на пояса човекът нямаше колан за револвер. Това беше добре. Имаше телефон, явно за връзка с местната полиция, така че очевидно първата жертва щеше да бъде този негър. След като реши това, Мустафа се отправи в друга посока, мина покрай стаите за почивка и автомата за кока-кола, а после зави надясно, отдалечавайки се от мъжката тоалетна.
Увери се, че мястото е добро като обект. Имаше само три главни входа и свободно пространство за стрелба от централното каре. Отделните магазини бяха предимно с правоъгълна форма и със свободен достъп до коридорите. На следващия ден по приблизително същото време тук ще бъде още по-пълно с хора. Прецени, че пред него има не по-малко от двеста души и макар по пътя към този град да се беше надявал да бъдат в състояние да убият може би хиляда, всяка цифра над двеста щеше да бъде немалка победа. Тук имаше най-различни магазини и за разлика от търговските центрове в Саудитска Арабия мъжете и жените пазаруваха на един и същи етаж. Имаше и много деца. Четири магазина бяха специално за детски стоки… Имаше дори магазин на Дисни! Не беше очаквал това, а да нападнеш един от най-тачените символи на Америка щеше да е наистина голямо преживяване.
Рафи се появи до него.
— Е?
— Обектът можеше да бъде и по-голям, но разположението е почти идеално за нас. Всичко е на едно ниво — рече тихо Мустафа.
— Както винаги, Аллах е добър към нас, приятелю — рече Рафи, като не можеше да скрие вълнението си.
Хората обикаляха наоколо. Много млади жени бутаха колички с децата си в тях. Той видя, че ги наемат от една сергия точно до фризьорския салон.
Трябваше да направи една покупка. Отиде в магазина за радиотехника, който беше съседен на бижутерийния магазин „Зейлс“. Купи четири портативни радиоапарата и батерии за тях, за които плати в брой и за които му изнесоха кратка лекция как работят.
Теоретично погледнато, нещата можеха да бъдат и по-добри, но все пак това не беше оживена градска улица. Освен това на нея вероятно щеше да има въоръжени полицаи, които щяха да се намесят и да попречат на операцията. Както винаги става в живота, преценяваш кои са предимствата и недостатъците. Тук предимствата бяха повече. Четиримата си купиха солени бисквити от „Леля Ани“, минаха покрай магазина на „Дж. С. Пени“ и се върнаха в колата. Щяха да обсъдят окончателния план за действие в стаите на мотела с още понички и кафе.
Официалната длъжност на Джери Раундс беше шеф на стратегическото планиране на откритата дейност на Колежа. Той вършеше тази работа доста добре и можеше да бъде царят на Уолстрийт, ако след завършването на университета в Пенсилвания не беше решил да стане офицер от разузнаването на военновъздушните сили. Преди да стане полковник от ВВС, дори поеха разходите за магистърската му степен в бизнес колежа „Уортън“. Това му позволи да се сдобие неочаквано с диплома за магистърска степен, която окачи на стената и която му даваше великолепното извинение да се занимава с борсови операции. Те дори бяха едно приятно разнообразие за главния аналитик на американските ВВС в щаба на Разузнавателната агенция към министерството на отбраната във Вашингтон. Но с течение на времето той установи, че в това си качество беше пропуснал възможността да получи сребърните крила на пилот от американските ВВС. А това не можеше да компенсира факта, че беше считан за гражданин втора категория в един род войски, в които ръководните длъжности се заемаха изцяло от онези, които пробиваха дупки в небето, въпреки че беше много по-умен от двадесет като тях. Постъпването му в Колежа разшири много неговия кръгозор.
— Какво има, Джери? — попита Хендли.
— Хората във Форт Мийд и онези от другата страна на реката току-що се развълнуваха от нещо — отвърна Раундс, подавайки му някакви книжа.
Бившият сенатор ги прегледа в продължение на около минута и му ги върна. Веднага разбра, че и преди беше виждал подобни неща.
— Е, и?
— Този път те може би са прави, шефе. Прегледах предварителната информация по въпроса. Работата е там, че сега се забелязва рязко намаляване на размяната на съобщения между известните ни играчи, но същевременно това надхвърля рамките на нормалното. Прекарах живота си в ДИА, търсейки съвпадения, и това е едно от тях.
— Добре, а какво правят те по въпроса?
— От днес мерките за сигурност по летищата ще бъдат малко по-строги, но това едва ли ще има ефект. Не можеш да хванеш плъх, като викаш по него. Правиш това, което той иска да види, а след това му строшаваш проклетия врат.
— Имаш ли някакви идеи за нас? — попита той.
— За момента не. Прилича на това да гледаш приближаването на атмосферен фронт. Може да вали проливен дъжд с градушка, но няма как да го спреш.
— Джери, колко достоверни са сведенията ни за хората, които планират операциите, тези, които дават заповедите?
— Някои от тях са доста добри, но заповедите се предават от други хора, не от авторите на идеите.
— А ако те отпаднат от играта?
Раундс веднага кимна в знак на разбиране.
— Ясно ми е какво имаш предвид, шефе. В такъв случай истинските ръководители може и да бъдат принудени да покажат главите си от дупките, в които са се скрили. Особено ако не знаят, че приближава буря.
— Засега каква е най-голямата опасност?
— От ФБР предполагат, че това могат да бъдат коли бомби или пък някой, натъпкал под дрехите си експлозив, като случая в Израел. Възможно е, но от оперативна гледна точка не съм толкова сигурен. — Раундс седна на предложения му стол. — Едно е да дадеш на човека пакет с експлозиви и да го качиш в някой градски автобус, за да изпълни мисията си, обаче изпълнението на подобна задача у нас е по-сложно. Трябва да докараш атентатора тук, да го подсигуриш с необходимото, което означава експлозивите да бъдат на негово разположение още преди пристигането му, което усложнява още повече нещата, след това трябва да го отведеш да се запознае с обекта, а после и да го вкараш вътре. Това предполага атентаторът доста дълго време да бъде мотивиран да извърши планираното, и то далеч от подкрепата на поддържащата го мрежа. Много неща могат да се объркат, затова при подобни операции се действа по най-опростения начин. Защо е нужно сам да си търсиш белята?
— Джери, колко са безспорните ни обекти? — попита Хендли.
— Общо ли? Около шест. От тях четири са напълно реално съществуващи, не са фалшиви.
— Можеш ли да ми дадеш местоположенията им и характеристиките за тях?
— Когато поискаш.
