няма да го знаеш. След твоето време толкова много хора са престанали да четат.
Пул усети прилив на задоволство.
„Мисля, че издържах поредното изпитание — самодоволно си каза той. — Язденето на дракона трябва да беше първото. Чудя се още колко ми остават? Може би бой с мечове?“
Но повече нямаше и отговорът на вечния въпрос „У вас или у нас?“ бе: неговият апартамент.
На следното утро, обръснат и унижен, той се свърза с професор Андерсън.
— Всичко вървеше прекрасно — оплака се той, — когато тя внезапно изпадна в истерия и ме отблъсна. Уплаших се, че неволно може да съм я наранил… После тя извика на осветлението да се включи — бяхме на тъмно — и скочи от леглото. Предполагам, че съм зяпал като пълен глупак… — Той мрачно се засмя. — Тя определено си струваше да я гледам.
— Сигурен съм. Продължавай.
— След няколко минути се поуспокои и каза нещо, което никога няма да мога да забравя.
Андерсън търпеливо го изчака да се вземе в ръце.
— Тя каза: „Наистина съжалявам, Франк. Можехме да си прекараме чудесно. Но не знаех, че са те… осакатили.“
Професорът, изглежда, се озадачи, но само за миг.
— А, разбирам. И аз съжалявам, Франк — навярно трябваше да те предупредя. През трийсетгодишната си практика съм виждал само пет-шест такива случая — и всички поради основателни медицински причини, което със сигурност не се отнася за теб… Обрязването е имало смисъл някога — и дори по твое време, като защита срещу някои неприятни, дори смъртоносни болести в изостаналите страни с лоша хигиена. Но иначе не е имало абсолютно никакво друго оправдание за него — а както току-що сам си открил, дори има няколко аргумента против! След като те прегледах за пръв път, проверих архивите и научих, че до средата на двайсет и първи век имало толкова много съдебни процеси за нарушаване на служебни задължения, че Американската медицинска асоциация била принудена да забрани обрязването. Аргументите на лекарите са много забавни.
— Сигурен съм в това — мрачно отвърна Пул.
— В някои страни тази практика продължила още цял век: после някакъв неизвестен гений съчинил лозунг. Моля те, извини ме за вулгарността: „Бог ни е сътворил — обрязването е богохулство“. Това повече или по-малко сложило край на въпроса. Но ако искаш, няма проблем да ти уредя трансплантация — изобщо няма да си първият в медицинската история.
— Не мисля, че ще има полза. Страхувам се, че всеки път ще се разсмивам.
— Имаш висок дух — вече започваш да го преодоляваш.
Донякъде за негова изненада, Пул осъзна, че прогнозата на Андерсън е вярна. Дори откри, че вече се смее.
— А сега какво, Франк?
— Дружеството за творчески анахронизми на Аврора. Надявах се, че то ще увеличи шансовете ми. Просто открих анахронизъм, който тя не оценява.
13. Странник в странно време
Индра не се отнесе към него със съчувствие, както се беше надявал — навярно в крайна сметка в тяхната връзка имаше известна сексуална ревност. И — нещо далеч по-сериозно — онова, което двамата иронично нарекоха „разгромът на дракона“, доведе до първия им истински спор.
Всичко започна съвсем невинно, когато Индра се оплака:
— Хората винаги ме питат защо съм посветила живота си на такъв ужасен период от историята и едва ли фактът, че е имало още по-лоши, е задоволителен отговор.
— Тогава защо се интересуваш от моя век?
— Защото бележи прехода от варварството към цивилизацията.
— Благодаря. Викай ми просто Конан.
— Конан ли? Единственият с това име, когото познавам, е създателят на Шерлок Холмз.
— Няма значение — извинявай за прекъсването. Разбира се, ние от така наречените развити страни се смятахме за цивилизовани. Поне войната вече не беше на почит и Обединените нации полагаха всички усилия, за да потушат новоизбухналите конфликти.
— Но не много успешно. Ако трябва да ги оценя, ще им дам три по десетобалната система. За нас обаче е невероятен начинът, по който онези хора — чак до началото на третото хилядолетие! — спокойно приемали поведение, което ние бихме сметнали за жестоко. И вярвали в умопомрачаващи…
— Умопомрачителни.
— … глупости, които всеки рационален човек незабавно би отхвърлил.
— Примери, моля.
— Ами, твоят съвсем незначителен неуспех ме подтикна да направя някои проучвания и онова, което открих, ме ужаси. Знаеш ли, че в някои страни всяка година жестоко осакатявали хиляди момиченца, за да запазят девствеността им? Много от тях умирали — но властите си затваряли очите.
— Съгласен съм, че е ужасно, но какво е можело да направи за това правителството на моята страна?
— Много неща, ако е искало. Но това е щяло да обиди хората, които ви снабдявали с нефт, и купували вашите оръжия, например мини, убивали и осакатявали хиляди цивилни.
— Ти не разбираш, Индра. Често нямахме никакъв избор: не можехме да реформираме целия свят. И някой не беше ли казал: „Политиката е изкуството на възможното“?
— Съвсем вярно. И тъкмо затова с нея се занимават само не особено интелигентни хора. Геният обича да предизвиква невъзможното.
— Е, радвам се, че ти си достатъчно гениална, за да разбираш толкова правилно всичко.
— Греша ли, или долавям в думите ти саркастична нотка? Благодарение на компютрите си ние можем да извършваме политически експерименти в киберпространството, преди да ги изпитаме на практика. Ленин не е имал късмет — родил се е сто години по-рано от необходимото. Руският комунизъм е можел да успее — поне за известно време — ако е разполагал с микрочипове. И ако бяха успели да избегнат Сталин.
Познанията на Индра за неговата епоха постоянно го удивляваха — както и невежеството й за толкова много неща, които той приемаше за даденост. В известен смисъл Пул имаше противоположния проблем. Даже да живееше сто години, както уверено му бяха обещали, никога нямаше да научи достатъчно, за да се почувства у дома. Във всеки разговор винаги щеше да има детайли, които не разбира, и шеги, които не проумява. Нещо повече, винаги щеше да се чувства на ръба на погрешна стъпка — на някаква социална катастрофа, която да засрами дори най-добрите от новите му приятели…
… Като например онзи случай, когато обядваше, за щастие в собствения си апартамент, с Индра и професор Андерсън. Храната, приготвяна от автоготвача, винаги бе съвършено приемлива и предвидена така, че да съответства на физиологичните му изисквания. Но в нея определено нямаше нищо вълнуващо и щеше да хвърли в отчаяние който и да е гастроном от двайсет и първи век.
И после, един ден се появи необичайно вкусно ястие, което разбуди живи спомени за лов на сърни и барбекюта от младостта му. В него обаче имаше нещо необичайно, затова Пул зададе очевидния въпрос.
Андерсън само се усмихна, но в продължение на няколко секунди Индра изглеждаше така, сякаш щеше да повърне. После възвърна самообладанието си и рече:
— Ти му кажи — след като се нахраним.
„Какво съм сгрешил пък сега?“ — запита се Пул. Половин час по-късно, докато Индра съвсем съзнателно беше погълната от видеоекрана в отсрещния край на стаята, познанията му за третото хилядолетие осъществиха поредния си сериозен прогрес.
— Месната храна е била на изчезване още по твое време — обясни му Андерсън. — Развъждането на животни за… хм… ядене станало икономически невъзможно. Не зная колко акра земя са били нужни, за да се изхранва една крава, но поне десет души биха могли да живеят с растенията, които давала тя. А с хидропонни методи навярно и сто.
