— Вашите врагове са и мои, господарю.
— Свещениците в момента са срещу мен. Може да заповядат на всички християни да ми обявят война.
— Това е невъзможно, господарю. Те са мирни хора.
— А ако продължат да ми се противопоставят? Ако християните ми обявят война?
— Никога не се съмнявайте в моята вярност — никога!
— Този Анджин-сан може да говори истината и вашите свещеници да се окажат лъжци.
— Има добри и лоши свещеници, господарю. Но моят господар сте вие.
— Добре, Марико-сан. Ще приема думите ви. Заповядвам ви да се сприятелите с този варварин, да научите всичко, каквото той знае, да ми докладвате всяка негова дума, да се научите да мислите като него, да не „изповядвате“ нищо от това, което правите, да се отнасяте към всички свещеници с подозрение, да ми докладвате всичко, което ви кажат или попитат. Ако помежду всичко това намерите място за вашия бог — добре, ако ли не — толкова по-зле.
Марико отметна кичурче коса от очите си.
— Мога да правя всичко това, господарю, и пак да си остана християнка. Кълна ви се.
— Добре. Закълнете се в християнския бог.
— Кълна се в бога.
— Добре. — Торанага се обърна и извика: — Фуджико-сан!
— Да, господарю?
— Имате ли прислужнички със себе си?
— Да, две.
— Дайте едната на Марико-сан, а другата изпратете да донесе чай.
— Има и саке, ако желаете.
— Чай. А вие, Ябу-сан, чай ли предпочитате или саке?
— Чай, ако обичате.
— За Анджин-сан донесете саке.
Снопче светлина се отрази в златното кръстче, което висеше на врата на Марико. Тя видя, че Торанага се е загледал в него.
— Може би не желаете да го нося, господарю? Да го изхвърля ли?
— Не. Нека ви напомня за дадената клетва.
Всички впериха очи във фрегатата. Торанага усети нечий поглед и се обърна. Видя изопнатото лице, сините очи и го лъхна омразата — впрочем не, не омраза, а подозрение. Как смее този варварин да изпитва подозрение към мен?
— Попитайте Анджин-сан: защо не каза просто, че на варварския кораб е пълно с оръдия? Защо не каза просто да ги накарам да ме придружат извън пристанището?
Марико преведе.
— Той каза… — Тя се поколеба за миг, после продължи в скоропоговорка. — Моля да ме извините, но той каза: „За него е полезно сам да си поблъска главата.“
Торанага се засмя.
— Благодаря му за неговата глава. Беше ми от голяма полза. Надявам се да остане на раменете му. Кажете му, че сега вече сме квит.
— Той каза: „Не, не сме квит, Торанага-сама. Но ми върнете кораба заедно с екипажа и аз ще прочистя морето. От всички врагове.“
— Марико-сан, как смятате — дали нямаше предвид и мен, освен испанските и южните варвари?
Въпросът беше зададен с шеговит тон. Вятърът отново разроши косите и и няколко кичура паднаха върху очите й. Тя ги оправи с уморен жест.
— Извинете ме, но не знам. Може би да, може би не. Желаете ли да го попитам? Моля да ме извините, но той е… много особен. Страхувам се, че изобщо не го разбирам.
— Имаме достатъчно време. Да. След време той всичко ще ни разкаже за себе си.
Блакторн забеляза как фрегатата без много шум издърпа въжетата, които я привързваха към кея, веднага щом Сивите, които я охраняваха, се втурнаха към враговете си. Видя как спусна на вода голямата си лодка, която я изведе от мястото и на кея навътре в пристанището. И сега се поклащаше на няколкостотин метра от кея, спуснала от носа лека котва, обърнала към брега широката си страна. Това беше обичайна маневра на всички европейски кораби в чужди или враждебни пристанища, когато ги заплашваше опасност откъм брега. Освен това не се съмняваше, че макар на палубата да не се забелязваше никаква суетня и движение, всички оръдия на кораба са вече готови, мускетите насочени, снарядите и барутът са приготвени в изобилие, сабите са подръка, а горе на вантите се спотайват въоръжени моряци. Зорки очи претърсват всички посоки на компаса. Галерата е привлякла вниманието им в момента, в който започна да променя курса си. Двете шестдесеткилограмови оръдия на кърмата, обърнати към тях, сигурно вече са насочени за стрелба. Португалските артилеристи бяха най-добрите в света след английските.
И сигурно вече знаят за Торанага, продължи да разсъждава той, защото са хитри и са разпитали носачите или Сивите какъв е този шум. Или проклетите от бога езуити, които са осведомени за всичко, са им съобщили за бягството на Торанага и за мен.
Усещаше как космите на врата му настръхват. Един изстрел от кое да е оръдие и отиваме по дяволите. Ако сме още живи, това е само защото Торанага е на кораба. Благодаря ти, боже, за Торанага.
— Моят господар пита какво правите обикновено, когато искате да се приближите към военен кораб — обади се Марико.
— Ако имаме оръдие, даваме салют. Ако не, сигнализираме с флагчета и искаме разрешение да се приближим.
— Господарят пита: а ако нямаме флагчета? Макар все още да бяха отвън обсега на оръдейните изстрели, Блакторн имаше чувството, че вече са вдигнати във въздуха въпреки затворените отвърстия пред дулата на оръдията. Фрегатата имаше по осем топа от двете страни на главната палуба, два на носа и два на кърмата. „Еразъм“ може да се справи с нея, каза а той, в това няма съмнение — при условие, че екипажът е добър. С удоволствие бих я взел. Я ела на себе си, стига си се унасял в мечти — не си на „Еразъм“, а на тази трътлеста галера и португалският кораб е единствената ни надежда. Бихме били в безопасност под прикритието на оръдията му. Благодари на бога за присъствието на Торанага.
— Кажете на капитана да вдигне на главната мачта знамето на Торанага. Това е достатъчно. Така ги известяваме официално кой е на кораба, макар че, бас ловя — вече знаят.
Знамето беше вдигнато на бърза ръка. Всички на галерата сякаш въздъхнаха облекчено. Блакторн забеляза промяната. Дори той се почувствува по-добре под това знаме.
— Господарят пита как ще им съобщим все пак, че искаме да се приближим.
— Кажете му, че без сигнални флагчета имаме два избора — да чакаме извън обсега на оръдията и да изпратим малка делегация с лодка или да се приближим направо на разстояние, от което да можем да разговаряме директно.
— Господарят пита вие кой начин препоръчвате.
— Направо да се приближим. Нямаме причини да бъдем предпазливи. Нали Торанага е на кораба. Той е най-важният даймио в империята. Разбира се, че ще ни помогнат и… Исусе Христе!
— Сеньор?
Но той не отговори и тя преведе бързо, след което изслуша следващия въпрос на Торанага.
— Господарят пита какво ще направи фрегатата. Защо млъкнахте?
— Сетих се изведнъж, че той вече е във война с Ишидо, нали? Така че фрегатата може да не е склонна да му помага.
— Разбира се, че ще му помогнат.
— Не. От кого имат по-голяма изгода португалците — от Торанага или Ишидо? Ако решат, че от Ишидо, ще ни хвърлят във въздуха, без да им мигне окото.
— Немислимо е португалците да стрелят по японски кораб — тихо промълви Марико.
— Ще стрелят, сеньора, вярвайте ми. И бас ловя, че няма да ни допуснат да се приближим. Аз не бих ви пуснал, ако бях лоцман на този кораб. Господи — възкликна той, загледан в брега.
Сивите, които им се подиграваха, напуснаха кея и сега се разпръскваха успоредно на брега. Рибарските
