лодки все така злонамерено запушваха изхода от пристанището.
— Кажете на Торанага, че има един — единствен начин да се измъкнем — ако извие буря. Тогава има надежда да издържим, докато за рибарските лодки надежда няма. По този начин бихме могли да се изплъзнем от клопката.
Торанага попита нещо капитана, който надълго и нашироко започна да му отговаря. Накрая Марико попита:
— Господарят се интересува: мислите ли, че ще има буря?
— Носът ми подсказва, че ще има. Но чак след два-три дни. Можем ли да чакаме толкова дълго?
— Носът ви? Нима я подушвате?
— Не, сеньора. Просто има такъв израз.
Торанага се замисли, след което даде нарежданията си.
— Ще се приближим до фрегатата, Анджин-сан.
— Тогава му кажете да се насочи право към кърмата и. По този начин сме на най-неудобен прицел. Кажете му, че са коварни — много добре знам доколко могат — да бъдат коварни, ако са застрашени интересите им. По-лоши са от холандците в това отношение. Ако помогнат на Торанага да избяга, Ишидо ще излее яда си върху всички португалци — нещо, което те не биха рискували.
— Господарят казва, че скоро ще имаме отговор на това.
— Ние сме оголени, сеньора. Нямаме никакви шансове срещу техните оръдия. Ако са настроени враждебно или ако дори са просто неутрални — с нас е свършено.
— Моят господар казва, че е така, но ваш дълг е да ги настроите благосклонно.
— Как? Аз съм техен враг.
— Господарят казва, че и в мирно, и във военно време добрият враг може да е по-ценен от добрия съюзник. Вие знаете как разсъждават и ще измислите начин да ги склоните.
— Единственият сигурен начин е силата.
— Той казва: добре, съгласен съм. Кажете ми как да превзема кораба.
— Какво?
— Каза: добре, съгласен съм. Как ще превземем кораба, как ще го победим? Трябват ми техните оръдия. Извинете, Анджин-сан, не ви ли е ясно?
— И пак повтарям: ще го вдигна във въздуха — настоя Ферейра, капитанът на фрегатата.
— Не — възрази дел Аква, който наблюдаваше галерата откъм квартердека.
— Артилерист, влезе ли в обсега на оръдието?
— Не, дон Ферейра — отговори главният артилерист. — Още не.
— Какви други, ако не враждебни намерения може да има, щом се приближава? Защо просто не бяга? Пътят е чист…
Фрегатата беше прекалено отдалечена от изхода на пристанището и никой на кея не виждаше струпалите се за нападение рибарски лодки.
— Ние нищо не губим, ваше високопреосвещенство, а много печелим — продължи Ферейра. — Ще се престорим, че не сме разбрали, че Торанага се намира на борда. Помислили сме, че са бандити, водени от еретик пират, които са искали да ни нападнат. Не се безпокойте, веднъж да ни влязат в обсега на оръдието, лесно, ще можем да ги предизвикаме.
— Не — твърдо отсече дел Аква.
Отец Алвито се обърна към тях, облегнат на парапета:
— Галерата е издигнала знамето на Торанага, капитане.
— Фалшиво знаме — саркастично се ухили Ферейра. — От този номер по-стар няма. Не сме видели Торанага. Може и да не е на кораба.
— Не!
— В името на бога — една война ще бъде пагубна за нас! Ще забави тазгодишния Черен кораб, а може и изцяло да провали плаването му. Не мога да си позволя такова нещо. Няма да позволя на никой и нищо да ми попречи!
— Нашето финансово положение е по-тежко от вашето, капитане — озъби се дел Аква. — Ако тази година закъсаме е търговията, църквата ни ще банкрутира, ясно ли ви е? От три години не сме получили никакви субсидии от Гоа и Лисабон и провалът на миналогодишната печалба… Господи, дари ме с търпение! По-добре от вас знам какво сме заложили. Но отговорът е „не“!
Родригес едва се крепеше на стола си от болки. Кракът му, сложен в шина, почиваше върху мека табуретка, прикована здраво до компасната стойка.
— Капитанът е прав, ваше високопреосвещенство — намеси се той. — Защо се приближава, ако няма лоши намерения? Защо не бяга? Имаме прекрасна възможност да се справим с нея.
— Да, и освен това решението е от военен характер.
Алвито гневно се обърна към него:
— Не! Негово високопреосвещенство има решаващ глас по всички въпроси, капитане! Не бива да се опълчваме срещу Торанага? Трябва да му помогнем!
— Вие непрекъснато повтаряхте, че ако започне война, тя ще продължава вечно — обади се Родригес. — Сега нали е започнала? Видяхме, че започна. Това ще навреди на търговията. Ако Торанага загине, войната приключва и интересите ни ще останат ненакърнени. Съветвам ви — вдигнете галерата във въздуха!
— По този начин ще се отървем и от еретика — добави Ферейра, впил очи в Родригес. — Предотвратявате една война за прослава на господа и пращате един еретик на вечни мъки.
— Това ще бъде с нищо непредизвикана намеса във вътрешните им работи — отговори дел Аква, като избягваше да спомене истинската причина.
— Та ние непрекъснато им се месим! Езуитите са известни с това. Да не сме прости, дебелоглави селяни!
— Не съм казал такова нещо. Но докато аз съм тук, корабът няма да бъде потопен!
— Тогава ще ви помоля да слезете на брега.
— Колкото по-скоро умре този архиубиец, толкова по-добре, ваше високопреосвещенство — заяви Родригес. — Дали е той или Ишидо — каква разлика? И двамата са езичници и на нито един от тях не можем да имаме доверие. Капитанът е прав, друга такава възможност няма да ни падне. Помислете за Черния кораб!
Родригес щеше да бъде лоцман на Черния кораб и му се полагаше една петнадесета част от печалбата. Лоцманът на Черния кораб бе умрял от едра шарка преди три месеца в Макао, Родригес бе свален от кораба му „Санта Тереза“ и му бе поверен този нов пост, за огромна негова радост. Официалната версия беше едра шарка, напомни си той, но злите езици говореха, че предишният лоцман е бил убит с нож в гърба от някакъв ронин по време на пиянска свада в публичен дом. Но пък какъв шанс за мен, радваше се Родригес. И нищо няма да позволя да ми попречи!
— Поемам всичката отговорност — настояваше Ферейра. — Това е решение, което само военните трябва да вземат. Ние сме въвлечени в местна война. Корабът ми е в опасност. — Той пак се обърна към главния артилерист: — Попаднаха ли вече в обсега?
— Това, дон Ферейра, зависи от вашето желание. — Главният артилерист духна свещта и тя започна да тлее и да хвърля искри. — Мога да отнеса носа на галерата или кърмата или да я разцепя по средата — както наредите. Но ако желаете да убия някого — някой конкретен човек — тогава трябва да ги изчакаме още да се приближат.
— Искам да убиеш Торанага и лоцмана.
— Имате предвид английския лоцман?
— Да.
— Някой трябва да ми посочи японеца. А лоцмана сам ще разпозная, разбира се.
— Ако лоцманът трябва да загине, за да убием Торанага и да сложим край на войната, тогава съм съгласен, капитане — намеси се Родригес. — А иначе съм против — смятам, че трябва да пощадим живота му.
— Той е еретик и враг на нашата страна! Самото му присъствие е оскърбление за нас и досега ни е
