причинил повече неприятности от гнездо усойници.
— А аз вече ви казах, че англичанинът е преди всичко лоцман — при това един от най-добрите в света.
— Че защо лоцманите трябва да се ползуват със специални привилегии? И то един еретик?
— Защото трябва, дявол да го вземе! Трябва да го използуваме, както те ни използуват. Да убием такъв източник на опит и знания, ще е излишно прахосничество! Без лоцмани империята не може да просъществува, няма да има нито търговия, нито нищо! Без мен, дявол да го вземе, няма Черен кораб, няма печалба, няма завръщане у дома и затова умението ми е от голямо значение!
Откъм върха за мачтата се дочу вик:
— Хей, вие долу на квартердека! Галерата променя курса си!
Галерата, която се бе насочила право към тях, рязко промени посоката на движението са и зави няколко градуса вляво, към вътрешността на пристанището.
Родригес веднага се развика:
— Внимание! Вдигнете всички платна! Вдигайте котва!
Всички се втурнаха да изпълняват заповедите му.
— Какво става, Родригес?
— Не знам, капитане, но трябва незабавно да излезем в открито море. Тази трътлеста кучка се опитва да застане откъм подветрената ни страна.
— Това няма никакво значение. Можем да ги потопим всеки момент, стига да пожелаем. Имаме да товарим още стока, а и отчетата трябва да се върнат в Осака.
— Да, но не мога да допусна никой вражески кораб да застане откъм подветрената ми страна. Тази кучка, галерата, не зависи от посоката на вятъра — тя дори може да плава срещу него. Може би ни заобикалят, за да ни нападнат откъм носа, където имаме само едно оръдие, и да ни вземат на абордаж.
Ферейра се изсмя презрително.
— Та ние имаме двадесет оръдия! А те нито едно! Как можете да си помислите, че тази долна езическа лодка ще се осмели да ни нападне? Да не сте мръднали нещо в главата?
— Да, капитане, и затова още я имам на раменете си. „Санта Тереза“ излиза в открито море!
Платната изплющяха на вятъра, изпънаха се, дървените рейки заскърцаха. И двете вахти изскочиха на палубата, всички моряци бяха в бойна готовност. Фрегатата се заклати напред по вълните, но движението и беше много забавено.
— Хайде, кучко, по-бързо — подкани я Родригес.
— Готови сме, дон Ферейра — докладва главният артилерист. — Взел съм ги на прицел, но не мога да чакам дълго. Кой от тях е Торанага? Посочете ми го!
На галерата нямаше никакви светлини, никакви факли. Единственото осветление беше от луната: Галерата все още бе обърната към кърмата на фрегатата, на стотина метра разстояние, но вече се извърташе вляво, по посока на далечния бряг, а веслата методично се потапяха във водата, без нито за миг да нарушат ритъма.
— Онзи ли е лоцманът! Високият, на квартердека?
— Да — отговори Родригес.
— Мануел и Пердито! Целете него и квартердека. — Най-близкото оръдие бързо бе насочено натам. — А Торанага кой е? Бързо! Кормчия! Два градуса надясно!
— Йес, два градуса надясно! Родригес нито за миг не забравяше пясъчното дъно и плитчините и не изпускаше вантите от очи. Беше готов всеки момент да поеме командуването от главния артилерист, който, както беше прието, командуваше за стрелба откъм кърмата.
— Ляво оръдие на главната палуба — крещеше артилеристът. — Щом стреляме, веднага обръщаме срещу вятъра! Спуснете всички капаци на отворите и се гответе за залп откъм левия борд. — Артилеристите се подчиниха и веднага обърнаха очи към офицерите и свещениците на квартердека. — За бога, дон Ферейра, кой от тях е Торанага?
— Кажете, отче, кой е? — попита Ферейра, който никога не беше виждал Торанага.
Родригес ясно различаваше Торанага на предната палуба, заобиколен от самураи, но не искаше той да го посочи. Нека отчетата свършат тази работа, каза си той. Хайде, отче, Юда няма да е сам! Защо трябва все ние да Ви вършим мръсната работа, макар че пет пари не давам за това езическо куче.
Но и двамата свещеници мълчаха.
— Бързо, кой е Торанага — напираше главният артилерист.
Родригес нетърпеливо посочи с пръст.
— Ей го там на носа — ниското дебело копеле, дето са го заобиколили останалите езичници.
— Виждам го, сеньор лоцман.
Артилеристите нанесоха последни поправки в прицела. Ферейра пое свещта от ръцете на помощника на главения артилерист.
— Еретика ли целите?
— Да, капитане, готови ли сте? Ще махна с ръка и това ще е сигналът.
— Добре.
— Не убивай — звънна гласът на дел Аква. Ферейра рязко се извърна към него.
— Те са езичници и еретици!
— Сред тях има и християни, но дори и да нямаше…
— Не му обръщайте внимание, момчета — озъби се Ферейра. — Щом сме готови, ще стреляме!
Дел Аква излезе напред и застана пред дулото на оръдието. С високия си ръст стърчеше над квартердека и се извисяваше над въоръжените, готови за стрелба моряци. Ръката му почиваше върху разпятието.
— Пак повтарям — не убивай!
— Та ние непрекъснато убиваме, отче — възрази Ферейра.
— Знам и се срамувам от това, и моля господа за прошка. — Дел Аква никога преди това не бе попадал на квартердека на боен кораб с насочени оръдия и мускети, готови за смъртоносна стрелба. — Но докато съм тук, няма да убивате и няма да опростя убийства от засада!
— Ами ако ни нападнат? Ако се опитат да вземат кораба на абордаж?
— Ще моля господа да ни помогне срещу тях.
— Каква е тогава разликата — сега или по-късно?
Дел Аква не отговори. Не убивай, мислеше той. Торанага ни обеща всичко, а Ишидо — нищо.
— Какво решавате, капитане? Сега е моментът — извика главният артилерист. — Сега!
Ферейра обърна гръб на свещениците, хвърли свещта и се приближи до перилата.
— Пригответе се да отблъснете атаката — извика той. — Ако се приближат без разрешение на петдесет метра разстояние, заповядвам да вдигнете кораба във въздуха, независимо какво ще кажат свещениците!
Родригес също беше бесен и също се усещаше безпомощен пред свещениците. Не убивай значи? Ами вие, в името на Христа — идеше му да извика. Какво ще кажете за кладите? Ами за Инквизицията? Ами за свещениците, които наляво и надясно раздават присъди „виновен“, „вещица“, „поклонник на сатаната“ или „еретик“? Я си спомнете за двете хиляди вещици, изгорени само в Португалия в годината, в която отплавах за Азия! А какво ще кажете за почти всяко село и град в Португалия, Испания и владенията, посетени от инквизиторите, или както те самите се наричат гордо „бичове божи“, и миризмата на изгорена плът, която оставят след себе си? Ах, господи Исусе Христе, пази ни от лицемери!
Той потисна омразата и отвращението си и съсредоточи вниманието си върху галерата. Различи Блакторн и си каза: ах, англичанино, приятно ми е да те видя застанал там, стиснал уверено кормилото, висок и надменен. Страхувах се, че отдавна са ти видели сметката. Радвам се, че си се отървал, но все пак ми е приятно, че нямаш нито едно оръдие на кораба, защото в такъв случай щях да те вдигна във въздуха и изобщо нямаше да слушам отчетата.
— Хей, „Санта Тереза“!
— Кажи, англичанино!
— Ти ли си, Родригес?
— Аз съм!
