— Как е кракът ти?
— Мамка ти!
Родригес с удоволствие се вслуша във веселия смях, който достигна до него през водата, която ги разделяше.
Близо половин час маневрираха корабите, дебнеха се, лавираха според вятъра, приближаваха се, отдръпваха се, като галерата през цялото време се опитваше да застане Откъм подветрената страна и да постави фрегатата натясно, да я притисне между брега и себе си, а фрегатата от своя страна правеше всичко възможно, за да се измъкне и да си отвори изход от пристанището за в случай на нужда. Нито единият кораб обаче, нито другият успя да заеме изгодна позиция и именно по време на тази игра на котка и мишка от фрегатата съзряха рибарските лодки, заприщили изхода от пристанището, и едва тогава си дадоха сметка какво означава тяхното присъствие.
— Ето защо идва при нас! За закрила!
— Значи още повече трябва да го потопим, щом е попаднал в клопка. Ишидо ще ни бъде признателен цял живот — заяви Ферейра.
Но дел Аква беше непреклонен.
— Торанага е прекалено важна личност. Настоявам първо да разговаряме с него. За потопяване винаги има време. Той е без нито едно оръдие на кораба си, а дори аз знам, че само оръдието може да се сражава с оръдие.
Така че Родригес позволи на галерата да се доближи на допустимо разстояние. И двата кораба се намираха в средата на пристанището, на безопасно разстояние както от рибарските лодки, така и един от друг. Фрегатата потръпваше от напъните на вятъра, готова всеки миг да отплава, а галерата дрейфуваше с прибрани весла, обърната с широката си страна към фрегатата, на разстояние, от което да могат да се чуват, тъй като Родригес ги допусна до такава близост чак когато всички весла бяха прибрани и галерата обърна широката си, най-уязвима страна към дулата на неговите оръдия. Същевременно обаче португалецът се подготвяше за следващите ходове. Слава богу, мислеше си той, че имаме топове, а тези копелета нямат. Англичанинът е прекалено хитър. От друга страна, приятно е противникът ти да е професионалист — по- безопасно е. Няма начин да извърши някаква безразсъдна, глупава грешка и някой да пострада без нужда.
— Разрешаваш ли да се качим на кораба ти?
— Кой, англичанино?
— Торанага сама, преводачката и телохранителите му.
Ферейра тихо се обади:
— Никакви телохранители.
Алвито също се намеси:
— Трябва да има охрана, това е въпрос на престиж.
— Не ме интересува неговият престиж. Никаква охрана.
— И на мен не ми се иска да имам самураи на кораба — подкрепи го Родригес.
— Какво ще кажете само за петима — попита Алвито. — Само личните му телохранители. Вие поне разбирате какъв е проблемът, Родригес.
Родригес се замисли за миг, после кимна.
— Петима може, капитане. И ние ще отделим веднага петима моряци за ваши „лични телохранители“, всеки един с чифт пищови. Отче, уточнете подробностите. Нека светият отец да уреди срещата, капитане, той знае най-добре. Хайде, отче, но ни дръжте в течение.
Алвито се приближи до перилата и извика:
— Нищо няма да спечелите с тези лъжи! Пригответе душите си за ада — вие и вашите бандити! Имате десет минути на разположение, след което капитанът ще ви хвърли във въздуха и ви чакат вечни мъки!
— За бога, ние сме издигнали знамето на Торанага!
— Фалшив флаг, пирате!
Ферейра направи крачка напред.
— Какво ви прихвана, отче?
— Имайте търпение, капитане. Това е общоприета форма. В противен случай Торанага ще се обиди смъртно, че не сме уважили флага му — което е самата истина. Все пак той е Торанага, а не някой обикновен даймио. Бих искал да ви напомня, че лично той разполага с повече войски, отколкото кралят на Испания.
Вятърът стенеше в платната, рейките нервно потракваха. В следващия миг запалиха факлите на квартердека и сега вече Торанага се виждаше съвсем ясно. Гласът му също достигна до фрегатата:
— Цуку-сан! Как смеете да бягате от моята галера! Тук пирати няма — пиратите са в онези рибарски лодки при изхода на пристанището! Желая незабавно да се приближа!
Алвито се престори на ужасно учуден и извика на японски:
— Ах, Торанага-сама, много се извиняваме, и представа си нямахме! Бяхме убедени, че е някакъв номер. Сивите ни казаха, че ронини превзели насила галерата, и ние решихме, че бандити, водени от пирата англичанин, плават под лъжливо знаме. Идвам веднага!
— Не, аз ще дойда още сега!
— Много ви моля, Торанага-сама, позволете ми да дойда и да ви придружа. Моят господар, Делегатът посетител, също се намира тук, както и капитан Ферейра. Те настояват лично да ви се извинят и да изкупят вината си. Много ви молим да приемете нашите извинения. — Алвито премина на португалски и се провикна към боцмана: — Спуснете голямата лодка. — После отново премина на японски. — Веднага ще спуснат голямата лодка, господарю!
Родригес се вслушваше в лепкавия, подмазвачески глас на Алвито и си мислеше колко трудно се оправя човек с японците в сравнение с китайците. Китайците разбираха изкуството на преговорите, компромисите, отстъпките и изгодата. А японците признаваха само своята гордост и щом тя биваше накърнена, всеки, а не само самураите, плащаше със смърт за обидата. Хайде де, привършвайте, искаше му се да извика.
— Капитане, аз веднага ще тръгна с лодката — обърна се Алвито към Ферейра. — Ваше високопреосвещенство, ако дойдете и вие, това много ще допринесе за помирението.
— Съгласен съм.
— Не е ли опасно? — усъмни се Ферейра. — Може да ви използуват и двамата като заложници.
— В случай че подушите предателство, заповядвам ви, в името на бога, да унищожите този кораб и всички на него, независимо дали и ние сме между тях — нареди дел Аква, слезе от квартердека на главната палуба и мина покрай оръдията, като полюляваше величествено полите на робата си. При трапа се спря, обърна се и прекръсти с един общ жест присъствуващите. После слезе в лодката.
Боцманът даде знак на моряците да гребат. Всички до един бяха въоръжени е пищови, а под седалката си боцманът беше скътал дори буренце с барут, със стърчащ от него фитил.
Ферейра се надвеси над перилата и тихо повика:
— Ваше високопреосвещенство, доведете и еретика със себе си.
— Какво? Какво казахте?
На дел Аква му правеше удоволствие да разиграва капитана, чиято наглост го бе засегнала смъртно. Той, разбира се, отдавна беше решил да вземе Блакторн със себе си и освен това чуваше великолепно. Ама че глупак, каза си отецът.
— Доведете еретика — извика отново Ферейра.
От квартердека Родригес чу приглушено „да, капитане“ и си помисли: каква ли мръсотия е замислил Ферейра?
Той се размърда едва — едва на стола си. Лицето му беше бяло, без капка кръв. Болката в крака го глождеше непрестанно и му струваше големи усилия да се прикрива. Костите зарастваха добре и, слава богу, раната беше чиста. Но счупването си е счупване и дори най-лекото полюляване на кораба му причиняваше болка. Той отпи глътка грог от старата си морска манерка, закачена на една кука за компасната стойка. Ферейра не го изпускаше от очи.
— Боли ли кракът?
— Нищо ми няма.
Грогът притъпяваше болката.
