— Нима желаете открити военни действия срещу една приятелска страна?
— Не, разбира се.
На всички в капитанската каюта им беше ясно, че са попаднали в една и съща клопка. Един враждебен акт открито ги поставяше на страната на Торанага, срещу Ишидо, което никак не им се искаше, в случай че Ишидо се окажеше крайният победител. В момента той контролираше Осака, столицата Киото и повечето от регентите. Освен това чрез Оноши и Кияма контролираше и по-голямата част от южния остров Кюшу, пристанището Нагасаки — главен търговски център — а по този начин и цялата търговия, включително и тазгодишния Черен кораб.
Торанага попита чрез Алвито:
— Какво толкова трудно има? Искам само да разгоните пиратите от изхода на пристанището.
Беше му неудобно на почетното място зад голямата маса — висок стол с твърда облегалка. До него седеше Алвито, отсреща — капитанът, до капитана — дел Аква. Марико стоеше зад гърба на Торанага, а самураите телохранители чакаха до вратата, с лице към въоръжените моряци. На европейците им беше ясно, че макар Алвито да превеждаше Всичко казано в стаята, Марико присъствуваше, за да не би да се каже нещо против интересите на господаря и и всичко да бъде преведено точно.
Дел Аква се наведе напред.
— Дали не бихте могли, господарю, да изпратите вестоносци при Ишидо-сама? Може би въпросът ще се разреши чрез преговори. Бихме могли да предложим нашия кораб на неутрална територия за водене на разговорите. По този начин бихте могли да се споразумеете за войната.
Торанага се изсмя презрително.
— Каква война? Та ние е Ишидо не сме в състояние на война!
— Но, господарю, аз видях с очите си битката на брега!
— Не ставайте наивен! Кой беше убит! Няколко жалки ронини! Кой кого нападна? Биха се само ронини, бандити и заблудени фанатици.
— Ами засадата? Разбрахме, че Кафявите са се били със Сивите.
— Бандити нападнаха всички ни — и Кафяви, и Сиви. Моите хора се биха, за да ме защищават. А при подобни нощни схватки често стават недоразумения. Ако Кафяви са убили няколко Сиви и обратното, значи е станала грешка, за която много съжаляваме. Какво значение имат няколко самураи за двама ни? Никакво! Не, ние не сме в състояние на война.
Торанага прочете недоверието по лицата им и добави:
— Кажете им, Цуку-сан, че в Япония войните се водят от армии. Тези жалки засади и покушения са само опипване на почвата и ако се провалят — все едно, че не ги е имало. Войната не е започнала днес, а със смъртта на тайко или по-скоро когато умря, без да остави пълнолетен син да го наследи. А може би и още по-рано, когато бе убит Города, главният регент. А днешните стълкновения са без никакво значение. Никой от вас не може да разбере страната ни, нито политиката ни! Не сте в състояние. Разбира се, че Ишидо се опитва да ме убие. Както и много други даймио. Опитваха се в миналото, ще се опитват и в бъдеще. Кияма и Оноши са ту приятели, ту врагове. Вярно, че ако падна убит, нещата много ще се опростят за Ишидо, истинския враг, но само временно. В момента съм попаднал в капан, но ако, той успее, надмощието му ще е много краткотрайно. А ако успея да избягам, все едно, че никога не е имало клопка. Но разберете всички, и то добре, че смъртта ми няма да премахне причината за войната, нито ще предотврати следващите конфликти. Конфликти няма да има само след смъртта на Ишидо. Така че в момента няма никаква открита война. — Той се размърда в стола си, отвратен от вонята в каютата, чийто източник бяха тлъстите храни и неумитите тела. — Имаме обаче неотложен проблем. Трябват ни вашите оръдия. И то още сега. В изхода на пристанището ме причакват пирати. Споменах и преди, Цуку-сан, че в най-скоро време всеки ще трябва да избира на чия страна да застане. Затова ви питам — на чия страна сте вие, вашият ръководител и цялата християнска църква? С мен ли са твоите португалски приятели или срещу мен?
— Можете да сте сигурен, Торанага-сама, че ние ще поддържаме вашите интереси — отвърна дел Аква.
— Добре. Тогава веднага ликвидирайте пиратите.
— Това ще е военен акт, от който нямаме никаква полза. Може би ще се споразумеем за някаква сделка, а — намеси се Ферейра.
Алвито не преведе думите му а дипломатично ги преиначи.
— Капитанът казва, че ние просто се опитваме да не се месим във вътрешните ви работи, Торанага- сама. Ние сме търговци.
— Много се извинявам, господарю, но това не са точните думи — обърна се Марико към Торанага на японски. — Не беше казано така.
Алвито въздъхна.
— Аз, просто разместих някои от думите му, господарю. Капитанът не е запознат с формите на учтивостта, тъй като е чужденец. Той изобщо не познава Япония.
— Но вие я познавате, нали Цуку-сан — стрелна го Торанага.
— Опитвам се, господарю.
— Какво всъщност каза той?
Алвито преведе думите му. След кратко мълчание Торанага продължи:
— Анджин-сан ми каза, че португалците много се интересуват от търговия и докато търгуват, губят и обноски, и чувство за хумор. Разбирам и приемам обяснението ви, Цуку-сап. Но отсега нататък ще ви моля да превеждате точно всичко казано.
— Да, господарю.
— Предайте на капитана, че щом се разреши конфликтът, аз ще разширя търговията. Защото съм благоразположен към нея. А Ишидо не е.
Дел Аква следеше разменените фрази и се надяваше, че Алвито е успял да прикрие глупостта на Ферейра.
— Ние не сме политици, господарю, а религиозни служители, представители на вярата и вярващите. Но ние наистина поддържаме вашите интереси.
— Съгласен съм. Мислех си… — Алвито спря да превежда думите на Торанага и лицето му светна. За миг изключи от японския език.
— Извинете ме, ваше високопреосвещенство, но Торанага-сама каза: „Мислех си да ви помоля да построите в Йедо голям храм, в знак на моето доверие във вашите интереси.“
Години наред, още от времето, когато Торанага стана владетел на Осемте провинции, дел Аква правеше всичко възможно да се домогне до такава отстъпка. И действително, да получи подобно разрешение за строителство в третия по големина град в империята, беше голяма придобивка.
Делегатът посетител разбра, че е настъпил моментът да решат въпроса с оръдията.
— Благодарете му, Цуку-сан — използува той условния израз, с който се бяха разбрали предварително с Алвито, че ще следват курса на собствените си интереси — и му предайте, че ние винаги ще се стараем да му бъдем в услуга. Ах, да, попитайте го още какво точно е имал предвид относно катедралата — добави той заради Ферейра.
— Позволете ми, Торанага-сама, да говоря направо — започна Алвито. — Моят господар ви благодари и заявява, че това, за което го помолихте по-рано, е може би възможно. Той винаги ще се старае да ви помага.
— Старая се е абстрактна, незадоволителна дума.
— Така е, господарю. — Алвито хвърли един поглед към телохранителите, които, разбира се, подслушваха, без да си дават вид. — Но си спомням, че по-рано ми казахте: понякога е по-умно да се изразяваш абстрактно.
Торанага веднага разбра, махна с ръка и освободи хората си.
— Чакайте ме отвън.
Те се подчиниха неохотно. Алвито се обърна към Ферейра.
— Нямаме повече нужда от вашата охрана, капитане.
Щом самураите напуснаха каютата, Ферейра също освободи моряците си и погледна към Марико. В пояса му имаше затъкнати два пищова, а в ботуша си криеше трети.
Торанага отново разбра, замисли се за миг, кимна едва-едва и каза, без да се извръща:
