— Марико-сан, вземете един от моите пазачи и идете да намерите Анджин-сан. Останете с него, докато ви повикам.
— Да, господарю.
Вратата се затвори след нея. Четиримата останаха сами. Пръв се обади Ферейра:
— Какво е неговото предложение? Какво ни предлага?
— Имайте търпение, капитане — отвърна дел Аква, като барабанеше с пръсти по разпятието си и се молеше за успех.
— Торанага-сама — започна Алвито — моят господар казва, че ще се опитаме да изпълним всичко, което искате от нас. В срок от четиридесет дни. Ще ви извести по частен път как вървят преговорите. С ваше разрешение, аз ще служа за куриер.
— А ако не успее?
— Няма да е, защото не се е постарал, защото не се е опитал да ги убеди или защото не е обмислил добре нещата. Дава честната си дума.
— Кълне ли се в християнския бог.
— Да.
— Добре. Бих искал да имам всичко това черно на бяло. И подпечатано с личния му печат.
— Понякога деликатните съглашения не бива да се поверяват на хартията, господарю.
— Искате да кажете, че ако аз не дам писмено обещание, и той няма да даде?
— Просто си спомних вашите думи, че честта на самурая е по-важна от парче хартия. Делегатът посетител дава своята дума пред лицето на господа бог — честната си дума като един самурай. Вашата честна дума е напълно достатъчна за него. Мисля си, че ще се огорчи, ако не му окажете доверие. Желаете ли да го помоля за подпис?
След дълги размишления Торанага отстъпи:
— Добре. Честната му дума пред лицето на бог Исус, неговия бог. Съгласен ли е?
— Давам ви я от негово име. Той се закле в светия кръст да направи всичко, което е по силите му.
— И вие ли, Цуку-сан?
— И аз се кълна в господа и в светия кръст, че ще направя всичко възможно да убедя Оноши-сама и Кияма-сама да станат ваши съюзници.
— В замяна ще изпълня обещанието си. На четиридесет и първия ден можете да положите първия камък на най-големия християнски храм в империята.
— Можете ли още сега да определите мястото за тази цел, господарю?
— Веднага щом пристигна в Йедо. А сега какво ще правим с пиратите в рибарските лодки? Нали веднага ще ги разгоните?
— Ако имахте оръдие, бихте ли сторили това, господарю?
— Разбира се, Цуку-сан.
— Извинявам се, че трябваше да се изразявам тъй заобиколно, но бяхме принудени да съставим предварителен план. Оръдията не са наши. Моля ви да почакате малко. — Алвито се обърна към дел Аква: — Относно катедралата всичко е уредено, ваше високопреосвещенство. — После добави към Ферейра първите думи, за които също тъй предварително се бяха споразумели с дел Аква. — Добре, че не го потопихте, капитане. Торанага-сама моли да отнесете в Гоа с Черния кораб десет хиляди златни дуката, за да ги вложите в индийския златен пазар. Ние с удоволствие ще посредничим в сделката чрез нашите обичайни канали. Торанага-сама ви обещава половината от печалбата. — Алвито и дел Аква бяха стигнали до заключението, че след шест месеца, когато Черният кораб щеше да се връща обратно, Торанага или ще си е възвърнал поста на председател на регентите и като такъв ще бъде предоволен да разреши тази тъй доходна сделка, или ще е мъртъв. — Лесно ще приберете в джоба си четири хиляди дуката чиста печалба. При това без никакъв риск.
— В замяна на какво? Това е повече от годишната субсидия, която кралят на Испания предоставя на цялото езуитско братство в Азия. Какво се иска от мен в замяна?
— Торанага-сама казва, че пирати му пречат да излезе от пристанището. Той най-добре знае, че става дума именно за пирати.
Ферейра отговори с небрежен тон, който и тримата знаеха, че е предназначен за Торанага:
— Не ви съветвам да залагате на този човек. Неговият враг държи всички козове в ръцете си. Християнските крале до един са срещу него. Или поне двамата най-важни — чух ги със собствените си уши. Те ми казаха, че този тук е истинският враг. Вярвам на тях, а не на това копеле.
— Убеден съм, че Торанага-сама знае по-добре от нас кой е пират и кой не е — невъзмутимо повтори дел Аква, който знаеше какъв е изходът от положението, така както и Алвито го знаеше. — Предполагам, че нямате нищо против Торанага-сама сам да се разправи с пиратите?
— Не, разбира се.
— Имате предостатъчно запасни оръдия — продължи Делегатът посетител. — Защо не му продадете няколко? Та вие постоянно продавате оръжие. Четири оръдия ще му стигнат. Лесно ще ги прехвърлим с голямата лодка, ще му продадем и достатъчно барут и снаряди. И въпросът е решен.
Ферейра въздъхна.
— Оръдията, ваше високопреосвещенство, не могат да свършат никаква работа на галерата. Нямат нито къде да ги поставят, нито въжета, нито подпори. Не биха могли да ги използуват, дори ако имаха артилеристи, а те нямат.
И двамата свещеници зяпнаха поразени.
— Не могат да стрелят с тях?!
— По никакъв начин.
— Но, дон Ферейра, не биха ли могли да приспособят…
— Трябва да се направят големи преустройства, за да монтират оръдията. Нужна е цяла седмица.
—
— Торанага пита какво има — преведе Алвито. Дел Аква разбра, че времето им е привършило.
— Капитане, моля ви да помогнете, моля ви! Открито ви моля. Ще спечелим за вярата огромни отстъпки от Торанага. Имайте ми доверие. Трябва по някакъв начин да му помогнете да се измъкне от пристанището. Моля ви от името на църквата. Само катедралата е огромна отстъпка! Моля ви!
Ферейра не допусна възторгът му от тази победа да надделее и да се издаде. Той дори накара гласа си да прозвучи тържествено:
— Щом ме молите да помогна в името на църквата, ваше високопреосвещенство, разбира се, че ще изпълня молбата ви. Ще го измъкна от капана. Но в замяна искам да бъда капитан на Черния кораб и догодина, независимо дали тазгодишният е успешен.
— Но това е личен дар от краля на Испания! Нямам властта да обещая такова нещо.
— Освен това: приемам предложението да превозя златото му, но искам да ми дадете гаранция, че няма да имам никакви спънки от страна на вицекраля на Гоа или от някой друг относно златото, или кой да е от Черните кораби.
— Вие се съмнявате в моята дума и в църквата?
— Това е чисто и просто делова сделка между вас, мен и тази маймуна.
— Той не е маймуна, капитане, запомнете го добре.
— Освен това: петнадесет процента от тазгодишната печалба, а на десет.
— Невъзможно!
— Освен това: за да няма недоразумения, ваше високопреосвещенство, ще ми дадете честната си дума, че нито вие, нито подчинените ви свещеници ще ме заплашват някога с отлъчване от църквата, освен ако не извърша някакво светотатство — а нищо от онова, което върша, не може да се нарече светотатство. И още нещо — закълнете се също в бога, че вие и светите отци активно ще ми съдействувате и ще помагате за въпросните два Черни кораба.
— И още какво, капитане? Това сигурно не е всичко?
— И последно: искам еретика.
Застанала на прага на каютата, Марико гледаше търкалящия се на пода Блакторн. Той беше в
