— Ще можете ли да издържите оттук до Макао?
— Да. Мога и да се сражавам през целия път. И да се завърна следващото лято. Нали това имате предвид?
— Да, лоцмане, това имам предвид. — Устните на Ферейра отново се бяха разтегнали в злобна, подигравателна усмивчица. — Трябва ми здрав лоцман.
— Аз съм здрав. Кракът ми зараства добре. — Родригес се отърси от болката. — Англичанинът няма да дойде тук доброволно. Аз например не бих дошъл, ако бях на негово място.
— Залагам сто златни монети, че грешите.
— Това е повече от годишния ми приход.
— Разплащането ще стане в Лисабон, от печалбата от Черния кораб.
— Готово. Нищо не може да го накара доброволно да се качи на нашия кораб. Спечелих сто златни монети.
— По-скоро ги загубихте. Забравяте, че езуитите много повече от мен искат да го доведат тук.
— Че за какво име?
Ферейра го изгледа изпитателно, но не отговори. Устните му бяха изкривени в същата злобна усмивчица. После, опитвайки се да хване Родригес на въдицата, добави:
— Ще изпроводя Торанага извън пристанището, ако ми даде еретика.
— Радвам се, че съм ваш съдружник и съм ви нужен — на вас и на Черния кораб. За нищо на света не бих искал да съм ви враг.
— И аз се радвам, че най-сетне се разбрахме, лоцмане. Най-сетне.
— Необходимо ми е да ме придружите извън пристанището. И то незабавно. — Торанага разговаряше с дел Аква чрез Алвито, а Марико стоеше до него заедно с Ябу и също слушаше.
Торанага беше застанал на задната палуба, а дел Аква и Алвито стояха по-ниско, на главната палуба, но въпреки това очите им бяха почти на едно ниво. — Или ако предпочитате, корабът ви може да разчисти рибарските лодки от изхода на пристанището.
— Моля да ме извините, но това би било с нищо непредизвикано враждебно действие, което вие не бихте… не бихте могли да препоръчате на фрегатата, Торанага-сама. — Дел Аква се обръщаше директно към него и както винаги изпитваше странно чувство, когато слушаше как Алвито превежда едновременно с неговите думи. — Това е невъзможно — това е открито военно действие.
— Тогава какво предлагате?
— Нека отидем първо на фрегатата. Ще се посъветваме с капитана. Той ще намери изход от положението, щом вече знаем какъв е вашият проблем. Все пак той е военен, а ние не сме.
— Доведете го тук.
— По-бързо ще стане, ако вие отидете там, господарю. Освен голямата чест, която ще ни окажете.
Торанага знаеше, че свещеникът е прав. Няколко минути преди това видяха как още няколко лодки, пълни със стрелци и лъкове, се отделиха от южния бряг и макар засега галерата да бе все още в безопасност, на всички им беше ясно, че до един час изходът на пристанището ще кипи от враждебни действия.
Освен това знаеше, че няма друг избор.
— Извинете, господарю — беше му обяснил преди това Анджин-сан, докато двата кораба се дебнеха — и маневрираха напразно — не е възможно да се приближим до фрегатата. Родригес е прекалено хитър. Не мога да му попреча да избяга, ако вятърът продължи да духа в тази посока, нито мога да го хвана натясно — освен ако не направи някаква грешка. Ще трябва Да преговаряме.
— А ще направи ли грешка? Ще се задържи ли вятърът — попита той чрез Марико.
А тя отвърна:
— Анджин-сан казва, че умният никога не залага на вятъра, освен ако не е в открито море. А тук сме в пристанище и наблизо има планини, които причиняват вихрушки и въздушни течения. Родригес няма да сбърка.
Торанага внимателно следеше как двамата лоцмани се състезават кой от тях е по-умел и му стана ясно — извън всякакво съмнение — че и двамата са големи майстори. И още нещо му стана ясно: че нито той, нито земите му, нито империята дори ще бъдат някога в безопасност, ако не притежават модерни варварски кораби и ако чрез тях не започне да контролира и техните води. И тази мисъл силно го разтърси.
— Как обаче ще преговарям с тях! Какъв повод могат да измислят, за да се държат така враждебно с мен? Мой дълг е сега да ги унищожа, задето така нараниха честта ми.
Тогава Анджин-сан му обясни номера с фалшивите знамена, как корабите го използували, за да се приближат до врага или да го избягнат, и Торанага изпита невероятно облекчение, че е намерил приемлив начин да разреши проблема, без да наруши достойнството си.
И ето че Алвито казваше сега:
— Струва ми се, господарю, че трябва незабавно да потеглим.
— Добре — съгласи се Торанага. — Ябу-сан, поемете командуването на кораба. Марико-сан, предайте на Анджин-сан да остане на квартердека и да държи кормилото, а вие елате с мен.
— Да, господарю.
Големината на лодката ясно подсказа на Торанага, че може да вземе със себе си най-много петима телохранители. Но и това бе предвидено, и планът им беше много прост; ако не успее да убеди фрегатата да им помогне, тогава щяха да убият капитана, лоцмана и свещениците да се барикадират в някоя каюта, а в същото време галерата щеше да нападне фрегатата откъм носа, както предложи Анджин-сан, и заедно да се опитат да я щурмуват. Или щяха да успеят, или не, но, така или иначе, разрешението щеше да е бързо.
— Планът е добър, Ябу-сан — кимна той одобрително.
— Моля да ми разрешите да отида да преговарям вместо вас.
— Няма да се съгласят.
— Добре, но щом се измъкнем от капана, изгонете всички варвари от империята. По този начин ще спечелите на своя страна повече даймио, отколкото ще изгубите.
— Ще си помисля — каза Торанага, макар да знаеше, че това са глупости, че Оноши и Кияма, двамата даймио християни, трябваше на всяка цена да са на негова страна и по този начин да спечели и останалите даймио християни, иначе беше загубен: Защо Ябу настоява да отиде на фрегатата? Какво ли предателство е замислил, ако отникъде не дойде помощ?
— Господарю — чу той гласа на Алвито, който превеждаше думите на дел Аква — мога ли да помоля Анджин-сан да ни придружи?
— Защо?
— Може би ще му бъде приятно да поздрави колегата си, анджин Родригес. Той е със счупен крак и не може да дойде. Родригес много иска да го види и да му благодари още веднъж, задето е спасил живота му.
Торанага не можа да измисли никаква причина, поради която Анджин-сан да не може да отиде на фрегатата. Англичанинът се намираше под негова закрила и следователно беше неуязвим.
— Ако желае, може да дойде. Марико-сан, придружете Цуку-сан.
Марико се поклони. Задължението и беше да слуша и да внимава всичко казано да се превежда правилно, без пропуски. Чувствуваше се по-добре, прическата и лицето и отново бяха безупречни, чистото кимоно бе взето на заем от Фуджико, а лявата и ръка бе стегната в спретната превръзка. Оказа се, че един от помощник-капитаните бил учил за лекар и той много сръчно проми раната. Нямаше прерязани сухожилия и самата рана беше чиста.
Една баня би и се отразила много добре, но на галерата нямаше такива удобства.
Двамата с отчето се върнаха на квартердека. Алвито забеляза ножа в пояса на Блакторн и кройката на замърсеното му кимоно. Доколко ли е успял да спечели доверието на Торанага — запита се той.
— Добра среща, капитан-лоцман Блакторн.
— Дано изгниете в ада, отче — добродушно му отвърна Блакторн.
— Нищо чудно да се срещнем там, Анджин-сан. Нищо чудно. Торанага каза, че можете да дойдете с нас
