Шогун

като мъжа, само дето е за предпочитане, защото е също като най-добрите му части, без най-лошите. Нее? Освен това е за предпочитане, защото не всички мъже са… количествено не са надарени като харигата. Освен това са предани и верни, Анджин-сан, никога не им омръзваш като на мъжа. Освен това могат да са гладки, грапави… Анджин-сан, обещахте да запазите чувство за хумор!

— Права сте — усмихна се Блакторн. — Колко сте права! Моля да ми простите. — Той взе харигата в ръка и я разгледа отблизо, после подсвирна почти беззвучно. Вдигна я високо. — Какво казвахте, Учителко-сан? Че може да е грапава?

— Да — весело продължи Марико. — Може да е гладка или грапава, според предпочитанията, а което е много важно, издръжливостта им далеч надвишава мъжката и, никога не се износва.

— Да, това е убедителен аргумент.

— Разбира се. Не забравяйте освен това, че не всяка жена има щастието да принадлежи на мъжествен съпруг. Без харигата да й помага да се освобождава от най-ежедневни страсти и естествени нужди, жената не след дълго се отравя в собственото си тяло, а това води не след дълго до разбиване на хармонията, което е в ущърб и неин, и на околните. Жените не се ползуват със свободата на мъжете и напълно основателно, нее? Светът принадлежи на мъжете и с право, нее?

— Да — усмихна се той. — И не.

— Изпитвам искрено съжаление към вашите жени. Те не може да са различни от нашите. Когато се приберете у дома, Анджин-сан, ще трябва да ги поучите. Ах, да — кажете и на кралицата, тя ще разбере. Ние сме много разумни във всичко, което се отнася до възглавницата.

— Ще спомена на нейно величество. — Блакторн с престорена неохота остави харигата-та. — Кое е следващото?

Кику извади наниз от четири едри кръгли зърна бял нефрит, наредени на разстояние едно от друго върху яка копринена нишка. Марико се заслуша напрегнато в поясненията на Кику, а очите и ставаха все по- ококорени, ветрилото и пърхаше неудържимо, докато гледаше изумено зърната нефрит. Кику млъкна.

— А со десу! Е, Анджин-сан — започна да обяснява, — тези се наричат кономи-шинджу — бисери на удоволствието, и мотат да се използуват и от госпожата, и от господина. Желаете ли саке, Анджин-сан?

— Да, благодаря.

— И така, могат да се използуват и от госпожата, и от господина. Много, внимателно се поставят в задното отверстие и сетне, в мига на Облаците и Дъжда, се издърпват бавно, зърно по зърно.

— Какво?

— Да. — Марико постави наниза на възглавничката отпреде му. — Госпожата Кику казва също така, че много е важно доброто преценяване на момента и че също така трябва винаги да се използува… не знам какво му казвате вие… ах, да — винаги да се използува с мазен мехлем… за да не причинява неудобство, Анджин-сан. — Тя вдигна поглед към него и добави: — Госпожа Кику каза също, че Бисерите на Удоволствието са с различни размери и ако се използуват правилно, могат да предизвикат у онзи, който ги употребява, съществено въздействие.

Той се изсмя гръмогласно и изрече на английски:

— Готов съм да заложа бъчва жълтици срещу свинско лайно, че си е точно така!

— Съжалявам, но не разбирам, Анджин-сан.

Той възвърна дар-словото си и обясни на португалски:

— Залагам планина от злато срещу трохичка, Марико-сан, че въздействието наистина е съществено. — Взе нефритените зърна и ги огледа, като подсвирна, без да се усети. — Бисери на удоволствието значи? — След малко ги остави. — Друго какво има в кутията?

Кику се зарадва, че начинанието и се ползуваше с успех. Следващото, което им демонстрира, беше химицу-кауа — Тайна кожа.

— Това е пръстен на удоволствието, Анджин-сан. Мъжът го надява, за да поддържа ерекцията, след като вече се е изпразнил. С негова помощ, казва Кику-сан, той може да достави удоволствие на жената, след като самият той е превалил планинския връх или желанието му е западнало. — Марико го погледна. — Нее?

— Точно така — усмихна и се Блакторн. — Да ме пази добрият господ и от двете — и от това да не съумея да доставя удоволствие. Помолете, моля, Кику-сан да ми купи три броя — за всеки случай.

Следващият предмет, който му демонстрираха, беше хиро-гумби — Броня за Изнурения — тънки изсушени стъбълца от някакво растение, които се накисват във вода и се увиват около Несравнимата Част, където набъбват и Я карат да изглежда по-надарена. Последваха най-разнообразни еликсири за възбуда и увеличаване на възбудата, както и мазила и мехлеми — за навлажняване, за подпухване, за подсилване.

— А няма ли нещо, което да запази завинаги силата на Несравнимия? — попита той с нарастващо веселие в гласа.

— О, не, Анджин-сан, това би било нередно. Кику наизвади още пръстени, които се надявали от мъжа — от слонова кост, еластични, копринени, с възли или четина по тях, с панделки или всякакви приспособления и украшения от слонова кост, конски косъм, семенца и дори миниатюрни звънчета.

— Кику-сан твърди, че почти всяко едно ще превърне в ненаситна развратница и най-свенливата жена.

О, господи, как бих искал да те видя като ненаситна развратница, мислеше той.

— Но те са само за мъжа, нали?

— Колкото е по-възбудена жената, толкова е по-силно удоволствието на мъжа, нее. Разбира се, доставянето на удоволствие на жената е и задължение на мъжа, а с помощта на някое от тези той ще може, ако за жалост е малък, слаб, стар или уморен, да я задоволи и да спаси честта си.

— Вие използували ли сте ги, Марико-сан?

— Не, Анджин-сан. За пръв път ги виждам. Това са… съпругите не са за удоволствие, а за да раждат деца и да се грижат за дома и домакинството.

— Нима жените не очакват да им бъде доставено удоволствие?

— Не. Не е прието. Удоволствието е за Дамите от Света на Върбите. — Марико си вееше с ветрилото и обясняваше на Кику какво са си казали. — Тя казва, че и във вашия свят нещата вероятно са устроени по същия начин — дълг на мъжа е да доставя удоволствие на дамата, както и тя на него.

— Моля да й кажете, че за съжаление не е така, а точно обратното.

— Тя казва, че е много жалко. Още саке?

— Обяснете и — каза той, — че нас са ни учили да се срамуваме от тялото си, от правенето на любов, от голотата и… и какви ли не други глупости. И едва тук разбрах, че това са глупости. Сега, след като се цивилизовах, много неща ми станаха ясни.

Марико преведе. Той изпразни чашката си и Кику веднага я напълни, като придържаше дългия си ръкав с лявата ръка, за да не докосва ниската лакирана масичка.

— Домо.

— До иташимашите, Анджин-сан.

— Кику-сан казва, че за всички нас е чест, дето говорите тези неща, Анджин-сан. И аз съм съгласна с нея. Карате ме да се чувствувам много горда. Днес в крепостта също много се гордеех с вас. Но не мога да повярвам, че нещата у вас са чак толкова зле, както ни разказвате.

— Дори по-зле. За вас е трудно да разберете, пък и аз не мога да го обясня както трябва, защото, ако не сте били там и сами не сте видели… Разбирате ли, всъщност…

Блакторн видя как те търпеливо го гледат и чакат да им обясни, пъстроцветни, изящни, толкова чисти, в почти голата спокойна стая, без излишни мебели. И в пълен контраст с всичко това си спомни за топлата, уютна смрад на английския му дом, където по пръстения под имаше разхвърляна слама, пушекът от откритото огнище се издигаше направо към дупката в тавана — в цялото село имаше само три от новите огнища с комини и те бяха в къщите на най-богатите. Две тесни спални и голяма, разхвърляна всекидневна, където се хранеха, живееха, готвеха, разговаряха. Влизаш вътре направо с моряшките ботуши, зиме и лете,