площада и се заизкачва към крепостта. Знамето му носеше герба на Торанага и той знаеше новата парола. Въпреки това на няколко пъти го спираха, четири пъти му искаха документите и чак тогава го допуснаха до началника на стражата.
— Спешна вест от Мишима Нага-сан, от Хиромацу-сама.
Нага грабна свитъка и се втурна вътре. Спря пред добре охраняваната врата и тихо повика:
— Татко!
— Да?
Нага дръпна вратата и зачака. Торанага прибра меча си в ножницата. Един от пазачите донесе лампа.
Торанага се намести под мрежата и счупи печата. Преди две седмици бе наредил на Хиромацу да замине тайно с елитния му полк за Мишима — укрепения град на пътя Токайдо, охраняващ подстъпите към планините, откъдето се стигаше до градовете Атами и Одавара на източното крайбрежие на Идзу. Атами осигуряваше достъпа до Одавара на север, а Одавара бе ключът към защитата на цяло Кванто.
Ето какво пишеше Хиромацу:
„Господарю, вашият природен брат Дзатаки, господар на Шинано, пристигна днес от Осака с молба да дойде да ви види в Анджиро. Пътува най-официално, придружен от сто самураи и носачи, под герба на «новия» Съвет на регентите. За съжаление сведенията, получени от Кирицубо-сан, излязоха верни. Дзатаки ви е предал и открито е преминал на страната на Ишидо. Тя само не е знаела, че сега Дзатаки е регент на мястото на Сугияма-сама. Показа ми официалното си назначение, подписано от Ишидо, Кияма, Оноши и Ито. Едва удържах хората си да не го насекат на парчета за наглостта му и се подчинявам на заповедите ви да пусна всеки пратеник на Ишидо. Искаше ми се сам да убия тази фъшкия. Заедно с него пътува и варварският свещеник Цуку-сан, който пристигна по море от Нагасаки в пристанището Нумадзу. Поиска ми разрешение да ви посети и аз го изпратих заедно с Дзатаки. Придружават ги двеста души мои хора. Ще пристигнат в Анджиро след два дни. Вие кога се прибирате в Йедо? Шпионите ни доложиха, че Джикю тайно е обявил мобилизация, а от Йедо получих новини, че северните даймио са готови да се присъединят към Ишидо, щом провинция Шинано на Дзатаки се е обявила срещу вас. Моля ви да напуснете незабавно Анджиро — оттеглете се по море. Нека Дзатаки ви последва в Йедо, където можете да се справите с него както трябва.“
Торанага удари с юмрук по пода.
— Нага-сан, доведи веднага Бунтаро-сан, Ябу-сан и Оми-сан.
Те пристигнаха много бързо. Торанага им прочете писмото.
— Трябва да прекратим всички учения. Изпратете мускетния полк — всички до един, в планините. Точно сега не бива да допускаме врагът да подуши нещо.
— Моля да ме извините, господарю — започна Оми, — но помислете дали не е възможно да пресрещнем цялата делегация в планините. Например при Йокосе. Поканете Дзатаки-сан — той много внимателно подбра това „сан“ — да пие минерална вода в някой от близките извори, но срещата насрочете в Йокосе. И тогава, след като ви връчи посланието, той и хората му могат да потеглят обратно, придружени до границата от наши хора, или да бъдат избити — както предпочитате.
— Не познавам Йокосе.
— Много е красиво, почти в центъра на Идзу, господарю — важно и гордо се намеси Ябу. — Намира се отвъд планините, в една падина. На брега на река Кано. Кано тече на север и минава през Мишима и Нумадзу, както знаете, а Йокосе е на кръстопът — там се пресичат пътищата север-юг и изток-запад. Да, Йокосе е подходящо място за срещи, господарю. Наблизо се намират изворите Шудзенджи — много горещи и лековити, едни от най-добрите. Трябва да ги посетите, господарю. Според мен предложението на Оми-сан е добро.
— Лесно ли се отбранява?
— Да, господарю — побърза да отговори Оми. — Има мост, а планинските склонове наоколо са стръмни и евентуалните нападатели трябва да се бият по много криволичещ път. И двата прохода могат да се отбраняват от съвсем малък брой хора. Няма опасност от засада. Имаме повече от достатъчно самураи да ви отбраняваме и те могат да избият два пъти повече врагове от собствения си брой. Ако се наложи.
— При всяко положение ще ги избием! — презрително додаде Бунтаро. — И по-добре там, отколкото тук. Позволете ми, господарю, да осигуря безопасността на избраното от вас място. Петстотин стрелци с лък, никакви мускетари — само конници. Като прибавим и хората, изпратени от баща ми, това е повече от достатъчно.
Торанага провери още веднъж датата на писмото.
— Кога ще стигнат кръстовището?
Ябу погледна към Оми за потвърждение.
— Може би тази вечер?
— Да. Но по-вероятно утре призори.
— Бунтаро-сан, тръгнете веднага — нареди Торанага. — Спрете ги при Йокосе, но ги задръжте на другия бряг на реката. Аз ще тръгна утре призори с още сто души. По пладне трябва да пристигнем, Ябу-сан, вие ще поемете засега командуването на мускетния полк и ще ни пазите откъм гърба. Устройте засада на пътя за Хейкава — срещу линията на хоризонта, така че при нужда да можем да се оттеглим, като минем през вас.
Бунтаро стана да изпълнява заповедта, но спря, като чу разтревожения глас на Ябу:
— Защо очаквате предателство, господарю? Та те имат само сто души.
— И все пак очаквам. Дзатаки няма да рискува главата си, без да е скроил някакъв план, защото аз, разбира се, ще му я взема при първа възможност, и той много добре го знае. А ако него го няма, за да поведе лично фанатиците си, ние ще можем много по-лесно да преминем планините му. Защо тогава рискува всичко? Защо?
— Възможно ли е да се отметне и отново да ви стане съюзник? — попита Оми.
Всички знаеха за дългогодишното съперничество между двамата братя. До скоро приятелско.
— Не и той. Никога не съм му имал доверие. Сега бихте ли му се доверили?
Всички поклатиха глави.
— Но все пак няма за какво да се тревожите, господарю — повтори Ябу, — Дзатаки е регент, това е така, но сега идва само като пратеник, нали?
Глупак, искаше да му изкрещи Торанага, толкова ли нищо не разбираш?
— Скоро ще разберем. Вървете, Бунтаро-сан.
— Да, господарю. Ще избера място за срещата, но вие не го допускайте по-близо от десет крачки до себе си. Бихме се заедно с него в Корея и го знам колко светкавично действува с мечовете си.
— Добре.
Бунтаро забързано излезе.
— Дали все пак не можем да изкушим Дзатаки да предаде Ишидо? — предложи Ябу. — Да му подхвърлим някаква стръв? На какво кълве? Планините на Шинано са достатъчно непроходими и без неговото предводителство.
— Ясно е на какво кълве — отвърна Торанага. — На Кванто. Това е, към което се домогва и към което винаги се е домогвал. Същото, към което се стремят всичките ми врагове. Дори самият Ишидо.
Никой не продума. Нямаше какво да кажат.
— Буда да ни е на помощ — тържествено заключи Торанага. — Край на мира, наложен от тайко. Започва войната.
С опитните си уши на морски вълк Блакторн долови нещо тревожно в приближаващия се конски тропот, което му вещаеше опасност. Веднага се разсъни, готов да напада или да се оттегля — изострени сетива. Тропотът отмина нагоре по хълма и постепенно заглъхна.
Той изчака. Нямаше придружаващи конници. Очевидно самотен пратеник. Откъде? Дали не е избухнала най-после войната?
Вече разсъмваше. След малко небето изсветля и се открои в рамката на прозорчето. Беше облачно,
