Гьоко ги прекъсна многословно:
— Разрешете ни да ви донесем нещо, което няма да е недостойно за вас, Оми-сама. Ще се присъедините ли към нас, след като се преоблечете, Кику-сан?
— Разбира се, моля да ме извините, Оми-сама, задето ви се показвам в такъв вид. Много се извинявам. — И момичето се затича, като се престори на щастливо — което не беше вярно. Ако я следваше по петите.
— Бих искал да бъда с нея тази вечер за вечеря и развлечения — кратко отряза Оми.
— Разбира се, Оми-сама — поклони се ниско Гьоко, като знаеше много добре, че Кику няма да бъде свободна. — Голяма чест е за дома ми и за всички нас. Кику-сан има голям късмет, че и оказвате такова внимание.
— Три хиляди коку! — Торанага беше възмутен.
— Да, господарю — отговори Марико. Намираха се на личната му веранда в крепостта. Започна да вали, но дъждът не намали голямата жега. Марико се чувствуваше отпусната, много уморена и копнееше за хладната есен. — Съжалявам, но по никакъв начин не можах да сваля цената. Преговаряхме до зори. Много съжалявам, господарю, но вие ми наредихте на всяка цена да се споразумея с нея още тази нощ.
— Но три хиляди, Марико-сан! Това е изнудване. — Всъщност Торанага беше доволен, че се е появил нов проблем, който да му отвлече вниманието от налегналите го тревоги: фактът, че християнският свещеник Цуку-сан пътуваше заедно с регента парвеню Дзатаки, предвещаваше само неприятности. Беше обмислил всички пътища за измъкване, оттегляне и нападение и отговорът беше неизменен: ако Ишидо действува бързо, аз съм загубен.
Трябва ми време. Но как да го изкопча?
На мястото на Ишидо бих започнал незабавно, без да чакам края на дъждовете. Ще разположа хората си по същия начин, както направихме с тайко, за да разбием Бепу. Този план винаги ще печели — защото е безкрайно прост. Ишидо не може да е толкова глупав, че да не вижда: единственият начин да се защищава Кванто е, като се притежава Осака. Докато Осака е настроена враждебно, Кванто е в опасност. Тайко много добре го знаеше и именно затова ми подари тези осем провинции. Без Кияма, Оноши и варварските свещеници…
Торанага с усилие на волята пропъди мисълта за утрешния ден и се съсредоточи изцяло върху невъзможната сума пари.
— За три хиляди коку и дума не може да става.
— Съгласна съм, господарю, напълно сте прав. Според мен и петстотин е много, но тази Гьоко не пожела да свали цената. Макар че има една възможност…
— Каква?
— Тя помоли за честта да свали цената до две хиляди и петстотин коку, ако благоволите да я приемете насаме за една пръчка време.
— Една мама-сан ще се откаже доброволно от петстотин коку само за да разговаря с мен?
— Да, господарю.
— Защо? — подозрително попита той.
— Каза ми каква е причината, господарю, но смирено ме помоли да и разрешите сама да ви обясни всичко. Имам всички основания да вярвам, че предложението и ще ви се стори интересно. Пък и петстотин коку… не е малко спестяване. Много съжалявам, че не можах да се справя по-добре, макар че Кику-сан е дама Първа класа и напълно заслужава статута си. Знам, че не се справих с възложената ми задача.
— Така е — кисело се съгласи Торанага. — И хиляда коку щяха да са много. Това е Идзу, а не Киото.
— Напълно сте прав, господарю. Казах на жената, че цената е направо възмутителна и неприемлива и че аз в никой случай не мога да я приема на своя глава, макар и да ми заповядахте да приключа сделката още снощи. Надявам се да ми простите неподчинението, но и казах, че преди да и дам окончателната си дума, трябва да се посъветвам с майката на Оми-сан, която е старша дама в селото.
Торанага се съживи и веднага забрави неприятностите си.
— Аха, значи сделката е уговорена, но не е окончателна?
— Да, господарю, докато не се посъветвам с Касиги-сама, не сте обвързан с нищо. Казах, че ще и отговоря днес по пладне. Моля да ми простите неподчинението.
— Трябваше да приключите сделката, както ви наредих — престори се на ядосан Торанага, макар да беше ужасно доволен от умната вратичка, която Марико му беше оставила отворена, за да даде положителен или отрицателен отговор, без да изгуби престиж. Би било немислимо той самият да се пазари за пари. Но ох ко, три хиляди коку… — Значи твърдите, че договорът на това момиче си струва ориза, необходим за изхранването на хиляда семейства в продължение на три години?
— Заслужава си всяко зрънце ориз, но за определен мъж.
Торанага я изгледа изпитателно.
— Нима? Я ми разкажете какво знаете за нея и всичко, което се случи там.
И Марико му разказа — като пропусна само чувствата си към Анджин-сан и дълбочината на неговите чувства към нея. Както и предложението, което и направи Кику.
— Добре, много добре — остана доволен Торанага. — Той трябва много да и е допаднал, щом още първия път е останала тъй дълго на портата.
Цяло Анджиро бе очаквало този момент — момента на раздялата между варварина и дамата Първа класа.
— Трите коку се оказаха за него добре вложени. Славата му сега ще се носи навсякъде.
— Така е — отвърна Марико, много доволна от достойното представяне на Блакторн. — Тя е изумителна дама, господарю.
Торанага беше заинтригуван от увереността на Марико, че е сключила добра сделка. Все пак петстотин коку щяха да са предостатъчни за договора. Повечето съдържателки на чайни домове не спечелваха толкова за цял живот работа, затова беше много озадачаващо, че Гьоко-сан бе готова да пожертвува с лека ръка такава сума…
— Значи си заслужава всяко зрънце ориз, казвате? Не мога да повярвам.
— Зависи за кой мъж, господарю. Но съм убедена в това. Не мога само да преценя кой може да бъде този мъж.
Чу се почукване по вратата.
— Да?
— Анджин-сан чака при главната порта, господарю.
— Доведете го тук.
— Да, господарю.
Торанага започна да си вее с ветрилото. Беше наблюдавал скришом Марико и от погледа му не убягна радостта, която премина през лицето и. Той нарочно не я беше предупредил, че е изпратил да го повикат.
Какво да правя? Всичко, което включих в плановете си, все още е в сила. Сега обаче повече от всякога имам нужда от Бунтаро, Анджин-сан и Оми. И от Марико — много.
— Добро утро, Торанага-сама.
Торанага отвърна на поклона му и забеляза топлината, обляла Блакторн при вида на Марико. Последваха официални поздрави и отговори, след което нареди:
— Марико-сан, кажете му, че призори ще потегли заедно с мен. А вие продължавате за Осака.
Тя отново усети познатата хладна тръпка.
— Да, господарю.
— Аз отивам в Осака, Торанага-сама? — попита Блакторн.
— Не, Анджин-сан. Кажете му, Марико-сан, че аз заминавам за ден-два при минералните извори в Шудзенджи. Дотам ще ме придружите и двамата, откъдето вие продължавате за Осака, а той ще тръгне към границата и оттам за Йедо.
Следеше ги отблизо. Блакторн каза нещо забързано и напрегнато.
— Много съжалявам, Торанага-сама, но Анджин-сан най-покорно моли да му разрешите да ползува
