Шогун

ще се върне. Не би ли искал Анджин-сан да го почака? Беше неспокойна, макар и извънредно учтива. Той отново отказа, благодари и, добави, че по-късно пак ще намине, и се спусна обратно към своята къща.

Селяните бяха вече разчистили мястото и се готвеха да започнат строежа. От пожара не бяха спасили нищо, освен някои кухненски прибори. Фуджико не пожела да му каже колко ще струва новият строеж. Било много евтино, твърдеше тя. Моля, не се тревожете.

— Карма, Анджин-сан — обади се един от селяните.

— Да.

— Шигата га най, нее? Не се безпокойте, къщата скоро ще е готова — по- хубава от преди.

В този момент Блакторн забеляза Оми, който се изкачваше към дома си сериозен и изпънат като струна. Отиде да го пресрещне. Като го видя, Оми сякаш се поуспокои.

— А, Анджин-сан — сърдечно възкликна той. — Разбрах, че и вие заминавате призори с Торанага-сама. Много добре, ще пътуваме заедно.

Въпреки явното му дружелюбие Блакторн беше нащрек.

— Чуйте, Оми-сан — сега аз отивам там — посочи той платото. — Моля, елате с мен, да?

— Днес няма да има учения.

— Знам. Моля, елате с мен.

Оми забеляза, че ръката на Блакторн стискаше дръжката па големия меч с типичен самурайски жест — за да не се клати. В следващия миг наблюдателните му очи видяха и издутото място под пояса и по очертанията се досети, че това е скрит пищов.

— Комуто е позволено да носи два меча, трябва да смее да ги използува, а не само да ги носи, нали?

— Моля? Не разбрах.

Оми повтори, този път с по-прости думи.

— А, разбрах. Да, добре.

— Да. Господарят Ябу каза — сега, щом сте вече самурай, трябва да научите някои неща, които за нас са естествени като слънцето и въздуха: как да бъдете секундант при сепуку или дори вие самият да се подготвите за собственото си сепуку — нещо, което сме длъжни да знаем. Да, Анджин-сан, трябва да се научите да боравите с мечовете си. Много е важно за самурая да умее да си служи с меча и да го почита.

Блакторн не разбра и половината от казаното, но му беше ясно какво се опитва да му внуши Оми. Или поне, поправи се той неспокойно, горе-долу ми е ясно какво говори, но какъв ли е подтекстът?

— Да, вярно, много важно. Моля, един ден вие ме научите може би? За мен голяма чест.

— Да, аз ще ви науча, Анджин-сан.

Блакторн настръхна от заплахата, прозвучала в гласа на Оми. Внимавай, каза си той. Не започвай да си въобразяваш разни неща.

— Благодаря. А сега да отидем там, моля. Малко време. Вие елате с мен, да?

— Добре, Анджин-сан, но да отидем с конете си. След малко ще дойда.

Оми се изкачи горе и влезе в двора на къщата си.

Блакторн нареди на слугата да оседлае коня му и го възседна от дясната му страна, както беше прието в Япония и Китай. Да си знаеш, че не те чака добро, ако вземе да те учи да се биеш с меч, каза си той и дясната му ръка докосна скрития пищов. Топлината му вдъхна увереност, която обаче се стопи с повторната поява на Оми. До него яздеха четирима самураи.

Шестимата се задрусаха един до друг по неравния път нагоре към платото. Минаха покрай няколко роти самураи в пълно бойно снаряжение, водени от офицерите си, с развени знаменца на върховете на копията си. Когато се изкачиха на високото, пред тях се откри целият мускетен полк, строен за поход извън лагера, всеки застанал до оседлания си кон с приготвен отзад багаж. Начело бяха Ябу, Нага и помощниците им. Дъждът заваля силно.

— Всички войски отиват? — озадачено попита Блакторн и дръпна юздите на коня си.

— Да.

— Отиват на извори с Торанага-сама, Оми-сан?

— Не знам.

Както винаги в опасни моменти Блакторн усети по интуиция, че не бива да задава повече въпроси. Но на един трябваше да получи отговор.

— А Бунтаро-сан? Той с нас утре? — небрежно попита той.

— Не. Бунтаро-сама вече замина. Тази сутрин беше на площада, когато излизахте от Чаения дом. Не го ли забелязахте?

Блакторн не прочете нищо необичайно по лицето на Оми.

— Не, не го видях, много съжалявам. Той също отива на извори?

— Предполагам, не съм сигурен. — Дъждът се стичаше по конусовидната шапка на Оми, завързана под брадичката му. Очите му почти не се виждаха. — Защо искахте да ме доведете тук?

— Ще покажа едно място, както казах. — И преди Оми да успее да добави нещо, Блакторн пришпори коня си. Безпогрешното му чувство за ориентация на опитен мореплавател му помогна да си припомни съвсем точно мястото над земната пукнатина. Той слезе от коня си и повика с жест Оми. — Моля.

— Какво има? — прозвуча остро гласът на Оми.

— Моля, тук, Оми-сан. Сам.

Оми махна на телохранителите си да се отдалечат и пришпори коня си напред, докато най-после се извиси над Блакторн.

— Нан десу ка? — попита той, а ръката му недвусмислено стисна дръжката на меча.

— Това място Торанага-сама… — Блакторн не можа да намери подходящи думи и дообясни мисълта си с красноречиви жестове.

— Тук го измъкнахте от земята ли? И какво от това?

Блакторн го погледна многозначително, след това свали поглед към меча си, отново го погледна, но не каза нищо. Избърса дъждовните капки от лицето си.

— Нан десу ка? — още по-раздразнено попита Оми.

Блакторн продължи да мълчи. Оми се загледа надолу към пропастта и пак вдигна поглед към Блакторн. Изведнъж очите му светнаха.

— А со десу! Уакаримасу! — Замисли се за миг, после извика един от телохранителите си. — Доведи веднага Мура и двадесет души с лопати.

Самураят препусна в галоп. Оми отпрати останалите обратно в селото, слезе от коня си и застана до Блакторн.

— Да, Анджин-сан. Отлична идея! Отлична!

— Идея? Каква идея? — невинно попита Блакторн. — Само показал място. Помислил: вие искате знаете място. Много съжалявам, не разбирам.

— Торанага-сама е изгубил тук мечовете си. Те са много ценни. Ще е доволен, ако си ги получи обратно. Много доволен, нали?

— А со! Не моя идея, Оми-сан. Идея на Оми-сан.

— Разбира се, благодаря. Вие сте добър приятел и мислите много бързо. Трябваше сам да се досетя. Да, добър приятел сте, а през следващите месеци ще имаме голяма нужда от приятели. Войната е неминуема, независимо дали я искаме, или не.

— Моля? Много се извинявам. Не разбирам, говорите толкова бързо. Моля да ме извините.

— Радвам се, че сме приятели. Вие и аз. Разбирате ли?

— Разбирам. Вие казвате война? Война сега?

— Скоро. Шигата га най. Какво можем да направим? Нищо. Не се безпокоите, Торанага-сама ще победи изменника Ишидо и неговите съюзници. Това е истината, разбирате ли? Не се тревожете.

— Разбирам. Аз отивам сега моя къща. Добре?

— Да. Ще се видим призори. Отново би благодаря. Блакторн кимна, но не си тръгна.