услугите ми за още два дни. Казва, моля да ме извините, че присъствието ми до него ще ускори въпроса с неговия кораб. След това, ако такава е волята ви, веднага ще вземе един от крайбрежните ви кораби и ще ме изпрати за Осака, а той самият ще продължи за Нагасаки. Предполага, че по този начин ще се спести много време.
— По въпроса за кораба не съм взел още окончателно решение. Нито по въпроса за екипажа. Може да не му се наложи да ходи в Нагасаки. Изяснете му много добре това. Още нищо не е решено. Но ще обмисля молбата му относно вас. Утре ще получите отговора ми. А сега можете да вървите… Да, още нещо, Марико-сан. Кажете му, че ми трябва списък на всичките му предци. Да го направи, а вие ще го преведете и ще потвърдите писмено достоверността му.
— Да, господарю. Веднага ли да свършим тази работа?
— Не, като пристигне в Йедо.
Марико преведе на Блакторн.
— За какво му е? — учуди се той.
Марико го изгледа поразена.
— Как за какво? Всеки самурай трябва да има записани официално всички раждания и всяка смърт в рода си, както и всички имения, които притежава, и земи, които е получил в награда. Как иначе ще може господарят му да държи всичко в пълен ред? Във вашата страна не е ли така? Тук законът задължава всички граждани да бъдат записани в обществените регистри, дори и ета: дати на раждане, смърт, женитби… Всяко селце, град и улица са задължително регистрирани. Иначе как ще знаем кой откъде е, какво му е потеклото?
— Ние не записваме такива неща. Невинаги. И неофициално. Значи всички са регистрирани? До един?
— О, да, дори и ета, Анджин-сан. Това е много важно, не мислите ли? По този начин никой не може да претендира, че е нещо, което не е. Престъпниците се залавят по-лесно, а мъже, жени и родители не могат да измамят никого при женитбите.
Блакторн отложи разсъжденията си по въпроса за по-късно и изигра още една карта, на която беше заложил и която, както се надяваше, щеше да доведе до гибелта на Черния кораб.
Марико го изслуша най-внимателно, зададе му един — два допълнителни въпроса и чак тогава преведе на Торанага:
— Господарю, Анджин-сан ви благодари за благоволението и множеството подаръци. Моли ви да му окажете чест, като изберете лично двестате васали, които му позволихте да има. Казва, че вашите указания в това отношение ще са безценни.
— Готов ли е да даде за тях хиляда коку? — запита веднага Торанага. Забеляза изненадата, изписана по лицата и на двамата. Радвам се, че все още си прозрачен, Анджин-сан, въпреки цялата лакировка на цивилизованото ти поведение, помисли си той. Ако играех комар, бих заложил, че идеята не е твоя — някой ти е подсказал да ми искаш подобни указания.
—
— Добре — съгласи се той сухо. — Щом като Анджин-сан е толкова щедър, приемам предложението му. Хиляда коку. В помощ на някои нуждаещи се самураи. Кажете му, че васалите му ще го чакат в Йедо. Ще се видим утре призори, Анджин-сан.
— Да, благодаря, Торанага-сама.
— Марико-сан, посъветвайте се още сега с Касиги-сан. След като вече сте се съгласили на тази сделка, предполагам, че тя също ще я одобри, колкото и да е неблагоразумна, макар да допускам, че ще пожелае да размисли до утре заран, защото сумата е наистина главозамайваща. Изпратете някой слуга да доведе тази Гьоко по залез слънце. А тя да води със себе си куртизанката. Кику-сан може да пее, докато разговаряме.
Торанага ги освободи, доволен, че е направил спестяване от хиляда и петстотин коку. Някои хора са тъй разточителни, помисли си той добродушно.
— Ще ми останат ли достатъчно, за да наема екипаж? — попита Блакторн.
— О, да, Анджин-сан. Но засега не ви е разрешил да заминете за Нагасаки. Петстотин коку са повече от достатъчно, за да преживеете една година, а останалите петстотин можете да превърнете в сто и осемдесет кобана злато и с тях да си наемете моряци. Това са страшно много пари.
Фуджико се надигна, едва прикривайки болките си, и каза нещо на Марико.
— Вашата наложница ви моли да не се безпокоите, Анджин-сан. Тя ще ви даде препоръчителни писма до някои лихвари, които ще ви отпуснат всички необходими средства. Ще уреди каквото трябва.
— Да, но нали трябва да плащам на свитата си? И с какво ще издържам къщата, Фуджико-сан и слугите?
Марико беше потресена.
— Моля ви, много се извинявам, но това, разбира се, не са ваши грижи. Наложницата нали ви каза, че ще се погрижи за всичко. Тя…
Фуджико я прекъсна и двете жени си говориха известно време.
—
Блакторн пресметна.
— Ще ми заеме пари?
— О, не, Анджин-сан, ще ви ги даде, разбира се. Ако имате нужда. Не забравяйте, че финансовите ви затруднения ще продължат само тази година. От догодина сте богат. Що се отнася до свитата ви, първата година ще получат по две коку. Не забравяйте, че Торанага-сама ви подарява цялото им въоръжение и конете, а две коку са предостатъчно, за да се изхранят самите те, конете и семействата им. Не забравяйте също, че подарихте на Торанага-сама шестмесечния си доход, за да ги подбере лично той. Това е огромна чест, Анджин-сан!
— Така ли мислите?
— Разбира се. И Фуджико-сан е напълно съгласна. Много умно постъпихте.
— Благодаря.
Блакторн си позволи да не прикрива задоволството си. Възвръщаш си умението да мислиш. Нещо повече — започваш вече да мислиш като тях, зарадва се той. Да, много умно беше от моя страна, че поканих Торанага да ми помогне. Сега ще получа възможно най-добрите самураи — нещо, което беше немислимо да постигна сам. Какво са хиляда коку в сравнение с Черния кораб? Сбъдна се още нещо от думите на Марико: че една от слабостите на Торанага е неговото скъперничество. Тя, разбира се, никога не му го беше казвала направо, а само, че с невероятното си богатство Торанага успявал да постигне много повече, отколкото всички други даймио в империята. Този намек, подкрепен от собствените му наблюдения — дрехите на Торанага бяха крайно семпли, както и храната му, а начинът му на живот почти не се отличаваше от този на всеки самурай, — му подсказа още един ключ към разгадаването на Торанага.
Благодаря на бога за Марико и за брат Доминго!
Паметта му го върна обратно в затвора и си помисли колко близо беше тогава до смъртта и колко близо е до нея и сега — въпреки всичките си почести. Защото Торанага с едната ръка дава, а с другата може да отнеме всичко. Мислиш го за приятел, но щом е в състояние да убие жена си, любимия си син, как можещ да разчиташ на дружбата му или на живота си? Няма как, отговори си той и отново си каза за кой ли път: всичко е карма. Нищо не мога да направя срещу карма, а и винаги съм бил на ръба на смъртта, така че в сегашното си положение не виждаше нищо ново. Отдай се на карма в цялата и прелест. Приеми карма с цялото и величие. Довери се на карма през следващите шест месеца. И тогава, догодина по същото време, ще прекосяваш Магелановия проток, на път за Лондон, далеч от пипалата му…
Фуджико говореше нещо и той я наблюдаваше. По превръзките и все още имаше избили петна. Лежеше, обзета от болки, на рогозките, а една прислужница непрекъснато и вееше.
— Тя ще уреди всичко до утре сутринта, Анджин-сан. Предлага да вземете със себе си два коня и един товарен за багажа ви, един прислужник, една прислужница…
