да се отдели от реалния свят. Моят Чаен дом в Мишима е на една от улиците в южния му край, а останалите чайни домове са разпръснати из целия град. Същото е в Киото, Нара и изобщо из цялата империя. Дори в Йедо. Но си помислих — защо Йедо да не даде пример на всички останали градове?
— По какъв начин? — Сърцето му трепна от съвършения акорд.
— Всички останали занаяти много умно са разположени на отделни улици или квартали. Ние също трябва да имаме свой квартал, господарю. Йедо е нов град — защо да не се определи специална част в него за нашия Свят на върбите? Всички чайни домове да бъдат съсредоточени в този квартал и да се забрани съществуването дори на най-скромния Чаен дом извън него.
Този път Торанага успя да се съсредоточи напълно, защото идеята криеше огромни потенциални възможности. Беше толкова удачна, че той се ядоса, задето не се беше сетил пръв. Да се затворят зад едни стени всички чайни домове и всички куртизанки — по този начин беше невероятно лесно да бъдат следени, наблюдавани, облагани с данъци, а също така следени, наблюдавани и шпионирани техните клиенти. Беше толкова просто, че той чак се потресе. Защото много добре знаеше какво силно влияние имат дамите Първа класа.
Лицето му обаче не издаде въодушевлението му.
— И каква ще е ползата от всичко това, Гьоко-сан?
— Ще си имаме наша собствена гилда, което означава и закрилата, осигурявана от една гилда — но една истинска, господарю, съсредоточена на едно място, а не разпръсната къде ли не и която би се подчинявала…
— Би трябвало да се подчинява може би?
— Да, господарю, прав сте. Трябва да се подчинява, за благото на всички. Тя ще следи цените да бъдат разумни и да се поддържат определени стандарти. По този начин след няколко години една дама Втора класа в Киото ще се равнява на дама Втора класа в Йедо и така нататък. Ако този план се окаже сполучлив за Йедо, защо да не се въведе във всички градове?
— Да, но ще стане така, че онези собственици на чайни домове, които са събрани във въпросния квартал, ще монополизират всичко. Те ще могат да определят прекалено високи входни такси, ще затворят вратите на много други, които имат същото право на съществуване в Света на върбите.
— Да, може да стане така, господарю. Не е изключено. Но могат да се наложат строги закони, които да гарантират честността и справедливостта — за наше добро и за доброто на почитаемите ни клиенти. Второ, дамите от…
— Да приключим с първа точка, преди да пристъпим към втората, Гьоко-сан — прекъсна я сухо Торанага. — Все пак това беше основателно възражение срещу вашето предложение.
— Така е, господарю. Съществува такава вероятност. Но всички даймио лесно могат да се разпоредят и да не се допусне подобно нещо. При това ще имат работа само с една гилда. Например вие, господарю, няма да имате никакви неприятности. Всеки квартал ще отговаря за спокойствието и реда, както и за данъците.
— Ах, да, данъците. Действително, че по този начин ще е много по-лесно да се събират данъците. Това е голям плюс.
Гьоко бе насочила поглед към благовонната пръчка. Повече от половината беше изгоряла.
— Вие с присъщата си мъдрост можете да наредите нашият Свят на върбите никога да не се облага с данъци — никога, за вечни времена. — Тя го погледна с чисти, искрени очи, а гласът и беше самата невинност. — Та нали, господарю, нашият свят се нарича още Плаващ свят и предлага красота, а красотата е привилегия на младостта. От своя страна, младостта, този дар от боговете, е тъй мимолетна и това я прави свещена. Вие като мъж не може да не знаете колко неповторима и преходна е красотата, както и жената!
Музиката заглъхна. Очите му се бяха вперили в Кику-сан. Тя го наблюдаваше напрегнато, между веждите и се бе образувала малка бръчка.
— Да — искрено потвърди той. — Знам колко е преходна. — Отпи от чая си. — Ще обмисля предложението ви. Второ?
— Второ… — Гьоко се съсредоточи. — Второ и последно. Според мен, господарю, трябва да се въведе справедлив ред в Света на върбите — веднъж и завинаги. Да вземем например някои от нашите дами: ето Кику-сан — тя е изучавала пеене, танци и свирене на самисен от шест годишна възраст. Всеки свободен миг се е трудила да усъвършенствува своето умение и изкуство. С пълно право стана дама Първа класа — заслужено получи тази титла за изключителното си дарование. Но въпреки всичко тя е куртизанка и някои клиенти желаят да й се наслаждават и в леглото, а не само на изкуството и. Спорел мен трябва да се въведат две категории за нашите дами. Първата да са куртизанките — както винаги забавни, весели, усмихнати, земни. И втора, нова категория — може би най-добре ще е да бъдат наречени гейши — човек на изкуството, човек, посветил се изцяло на изкуството. От гейшите няма да се очаква да спят с клиентите — това няма да влиза в задълженията им. Те само ще забавляват, ще развличат, ще танцуват, ще пеят, ще свирят, като истински професионални изпълнителки и ще бъдат отдадени само и изключително на тази си професия. Нека гейшите развличат ума и духа на мъжете чрез своята красота, грация и изкуство. И нека куртизанките задоволяват телата им със своята красота, грация и не по-малко изкуство.
Той отново бе поразен от простотата и огромното бъдеще на нейното предложение.
— Как ще бъдат избирани гейшите?
— Според дарбите им. Когато момичето стигне пубертета, собственикът ще реши какъв път ще поеме в бъдеще. А гилдата ще приеме или отхвърли кандидатката за гейша.
— Изумително хрумване, Гьоко-сан.
Жената се поклони и потръпна.
— Моля да извините моята многословност, господарю, но по този начин, когато красотата повехне и тялото загрубее, момичето пак ще има голямо бъдеще и стойност. Няма да и се налага да тръгне по на надолнището, което сега очаква всички куртизанки. Моля ви заради истинските таланти сред тях, господарю, заради такива като Кику-сан. Умолявам ви да осигурите на онези, които имат данни, колкото и да не са много, положението и бъдещето, което заслужават в тази страна. Да се научиш да пееш, да танцуваш, и да свириш, изисква години усилен труд, а за леглото е нужна главно младост, защото тя е най-силното възбудително средство, нали така?
— Така е. — Торанага я наблюдаваше изпитателно. — Значи на гейшите няма да им е позволено да правят любов?
— Това просто няма да влиза в задълженията им, не зависимо колко пари им се предлагат. Няма да бъдат длъжни да се любят, господарю. Ако някоя от тях желае да спи с определен мъж, това си е нейна работа — или може би ще се урежда с позволението на господарката й и цената ще бъде според възможностите на мъжа. Дълг на куртизанката ще бъде да прави любов с високо професионално майсторство, а гейшите ще бъдат освободени от това задължение. Моля да ме извините, че говорих толкова дълго. — Гьоко се поклони, след което и Кику също се поклони. От благовонната пръчка бе останала едва забележима частица.
Торанага разговаря с тях двойно по-дълго от определеното време, доволен от предоставената му възможност да научи някои подробности за техния свят, да узнае хрумванията, надеждите и страховете им. Това, което научи, го въодушеви. Получените сведения със сигурност щяха да му послужат някога. Накрая изпрати Кику в градината.
— Бих искал тя да остане с мен тази нощ, Гьоко-сан, ако желае и ако е свободна, до разсъмване. Бихте ли я помолили? Разбира се, предполагам, че сигурно е вече доста уморена. Нали свири тъй прекрасно и тъй дълго време. И все пак може би ще се съгласи. Ще ви бъда признателен, ако я попитате.
— Разбира се, господарю, но съм уверена, че ще бъде поласкана от поканата ви. Наш дълг е да ви служим възможно най-добре.
— Да. Но тя, както вие сама изтъкнахте, е нещо изключително. Напълно ще я разбера, ако отвърне, че е прекалено уморена. Моля ви да я попитате след малко. — Той подаде на Гьоко кожена торбичка с десет кобана. Този недвусмислен жест му беше неприятен, но знаеше, че положението му го изискваше. — Може би така ще успея да ви се отблагодаря за идеите, които ми подсказахте.
— Наш дълг е да ви служим, господарю. — От погледа му не убягна как тя се помъчи безуспешно да се пребори с неудържимото си желание да преброи с пръсти монетите през тънката кожа. — Благодаря,
