— И за броя на японските наемници във всяка една от новите ви бази?
— Делегатът посетител поиска да му изпратят доклади от всички тези бази, господарю, и ще ви ги връчи веднага щом ги получи.
— Добре. А сега ми разкажете как научихте за моето спасение.
— Всичко, което се случва на Торанага-но-Миновара, е храна за слухове и легенди. По пътя от Мишима насам чухме, че земята почти ви погълнала по време на земетресението, но „златният варварин“ ви издърпал от пропастта. Същото сте направили и вие за него и някаква дама — предполагам, че става дума за Марико-сама?
Торанага едва-едва кимна.
— Да, тя е тук, в Йокосе. — Помисли малко и добави: — Утре би искала да се изповяда според обичаите ви. Но само за неща, които нямат нищо общо с политиката. Това включва всичко, което има някакво отношение към мен и моите хатамото. Същото съм го обяснил и на нея.
Алвито се поклони в знак на съгласие.
— Ще ми позволите ли да отслужа една литургия за всички християни, събрани тук, господарю? Съвсем скромна, разбира се. Например утре?
— Ще помисля. — Торанага продължи да говори за незначителни неща и чак тогава попита: — Носите ли ми някакво послание? От вашия главен отец?
— Най-почтително моля за разрешение да ви посоча, господарю, че то е много лично послание.
Торанага се престори на замислен, макар че отдавна бе решил как точно ще протече срещата и се бе уговорил най-подробно с Анджин-сан как да се държи и какво точно да каже.
— Анджин-сан, можете да си вървите вече, по-късно пак ще си поговорим — обърна се той към Блакторн.
— Да, господарю. Извинете, а Черният кораб? Пристигнал в Нагасаки?
— Ах, да, благодаря — отговори той, доволен, че въпросът на Анджин-сан не прозвуча като заучен и репетиран. — В пристанището ли е корабът, Цуку-сан?
Алвито се изуми, като чу Блакторн да говори на японски, и въпросът го завари неподготвен. Той очевидно се смути.
— Да, господарю. Пристигна преди четиринадесет дни.
— А, значи четиринадесет… Разбрахте ли, Анджин-сан?
— Да, благодаря.
— Добре. За всички останали неща можете да попитате Цуку-сан по-късно.
— Да, господарю. Моля да ме извините. Блакторн стана, поклони се и се отдалечи с небрежна походка. Торанага го проследи с поглед.
— Много интересен човек… за един пират. А сега най-напред ми разкажете за Черния кораб.
— Пристигна благополучно, господарю, с най-големия товар от коприна, който е бил доставян досега. — Алвито се опита да се покаже въодушевен. — Споразумението, сключено между вас и господарите Харима, Кияма и Оноши е изпълнено. Догодина по това време съкровищницата ви ще се обогати с десетки хиляди кобани. Качеството на коприната е от най-доброто. Донесох една мостра, за да я покажа на вашия интендант. Капитан Ферейра ви изпраща своите поздрави и почитания и се надява в най-скоро време да ви види лично. Това беше причината, която ме забави, и не можах да се явя пред вас навреме. Нашият Делегат посетител ме изпрати веднага от Осака за Нагасаки да проверя дали всичко е наред. Тъкмо като си тръгвах от Нагасаки, чух, че сте потеглили от Йедо за Идзу, и се помъчих да дойда колкото ми бе възможно най-бързо — с кораб от Нимадзу, един от най-бързите ни кораби, — а оттам по суша. В Мишима се натъкнах на Дзатаки-сан и му поисках разрешение да се присъединя към него.
— Корабът ви все още ли е в Нимадзу?
— Да, господарю, ще ме чака там.
— Добре. — За миг Торанага си помисли дали да не изпрати по него Марико в Осака, но реши по-късно да обмисли този въпрос. — Моля ви да предадете довечера мострата на интенданта ми.
— Да, господарю.
— Сключена ли е спогодбата за тазгодишния товар?
— Да, всичко е наред.
— Добре. А сега по другия въпрос. Важния.
Дланите на Алвито пресъхнаха.
— Нито Кияма-сама, нито Оноши-сама са съгласни да изоставят генерал Ишидо. Много съжалявам. Не се съгласиха да застанат под вашите знамена въпреки настойчивите ни намеци.
Лицето на Торанага се изкриви в жестока гримаса.
— Аз ясно ви дадох да разберете, че е нужно повече от намеци.
— Много съжалявам за неприятната вест, господарю, но никой от тях не пожела да премине открито на…
— Открито ли казахте? А прикрито, тайно?
— И за тайно присъединяване са също тъй категорично…
— С всеки поотделно ли разговаряхте или с двамата заедно?
— Разбира се, и заедно, и поотделно, най-поверително, но колкото и да им внушавахме…
— Само сте им „внушавали“? Защо не им заповядахте?
— Както ви каза Делегатът посетител, господарю, ние не можем да заповядваме на никой даймио или…
— Да, но на братята си заповядвате, нали?
— Да, господарю.
— Заплашихте ли ги и тях с отлъчване?
— Не, господарю.
— Защо?
— Защото не са извършили смъртен грях — твърдо заяви Алвито, както се бяха споразумели с дел Аква, но сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите. Страшно му беше неприятно да съобщава лоши новини, още повече, че Харима, законният владетел на Нагасаки, му каза насаме, че преминава на страната на Ишидо с цялото си огромно богатство и влияние. — Моля да ме извините, но не аз съм измислил божиите повели, както и вие не сте измислили вашия морален кодекс бушидо — Пътя на воина. Трябва да се съобразяваме с…
— Вие отлъчвате един нещастен глупак за нещо тъй естествено като спането с жена, а когато двама от покръстените от вас даймио се държат противоестествено, дори предателски, и когато аз, вашият приятел, ви моля най-настойчиво за помощ, вие само „намеквате“. Разбирате колко сериозно е всичко това, нали?
— Много съжалявам, господарю. Моля да ме извините, но…
— Може би няма да ви извиня, Цуку-сан. Както казах преди: дошъл е моментът всеки да реши на чия страна ще застане.
— Разбира се, че сме на ваша страна, господарю. Но не можем да заповядаме на Кияма-сама и Оноши- сама да правят…
— За щастие аз поне мога да заповядвам на моя християнин.
— Не ви разбрах, господарю.
— Мога да пусна на свобода Анджин-сан. Заедно с кораба му. И оръдията.
— Пазете се от него, господарю. Той е дяволски хитър, но е еретик, пират и не бива да му имате доверие.
— Тук Анджин-сан е самурай и хатамото. В открито море може да е пират. Ако наистина е такъв, предполагам, че ще привлече на своя страна много други корсари и вако — много. Но какво върши един чужденец в открито море, си е негова лична работа. Такава е била нашата политика открай време.
Алвито премълча и се опита да събере мислите си. Никой не беше допускал, че англичанинът ще стане толкова приближен на Торанага.
— Значи тези двама даймио християни не желаят да сключат никакво споразумение, дори тайно?
— Не, господарю. Ние опитахме дори…
— Никаква отстъпка, никаква?
