— Не, господарю…
— Нито пазарлък, нито разбирателство, нито компромис, нищо?
— Нищо, господарю. Опитахме дори с убеждение и принуда. Моля да ми повярвате.
Алвито знаеше в какъв капан се намира и лицето му отразяваше донякъде обзелото го отчаяние.
— Ако можех, щях да ги заплаша с отлъчване от църквата, макар че подобна заплаха би била безполезна, тъй като мога да я изпълня само в случай, че извършат някакъв смъртен грях, който не желаят да изповядат, да се смирят и да се покаят. Но дори една заплаха за постигане на временна изгода би била много погрешна стъпка от моя страна, смъртен грях. Бих се обрекъл на вечни мъки.
— Искате да кажете, че ако съгрешат спрямо вашата вяра, тогава бихте ги отлъчили?
— Да. Но не твърдя, че това ще ги принуди да преминат на ваша страна, господарю. Моля да ме извините, но те… в момента са изцяло срещу вас. И двамата много ясно ни дадоха да го разберем — и заедно, и поотделно. Моля се на господа да променят решението си. Ние ви обещахме да опитаме, заклехме се пред бога — и Делегатът посетител, и аз. Изпълнихме обещанието си. Но не успяхме да ги склоним.
— Значи ще загубя — каза Торанага. — Разбирате това добре, нали? Ако те останат на страната на Ишидо, всички даймио християни ще ги последват. И тогава ще загубя. Съотношението ще е двадесет техни самураи срещу един мой. Така ли е?
— Така е.
— Какво възнамеряват да правят? Кога ще ме нападнат?
— Не знам, господарю.
— А ако знаехте, щяхте ли да ми кажете?
— Да, щях.
Съмнявам се, помисли си Торанага и се загледа в нощта. Тежестта на бремето му щеше да го смаже. Значи все пак ще се наложи да обява „Алено небе“, каза си безпомощно. Глупавото, обречено на провал нападение срещу Киото.
С омраза си помиели за позорната клопка в която бе хванат. Също като тайко и Города преди него, и той трябваше да търпи християнските свещеници, защото се бяха впили в португалските търговци като конски мухи и държаха иначе непокорното си паство в абсолютно светско и духовно подчинение. Без свещениците нямаше търговия. Тяхната добра воля като посредници в преговорите, свързани с Черния кораб, беше от жизненоважно значение, защото говореха и двата езика и двете страни еднакво им се доверяваха, и ако империята затвореше завинаги вратите си за тях, всички варвари щяха да отплават и никога нямаше да се върнат. Той си спомни как тайко се опита един — единствен път да се отърве от свещениците и в същото време да поощри търговията. Две години — никакъв Черен кораб. Шпионите докладваха, че главният жрец на свещениците, разположил се в Макао като отровен черен паяк, заповядал да се прекрати всякаква търговия като наказателна мярка срещу указите на тайко за прогонване на свещениците, тъй като му беше пределно ясно, че в крайна сметка, тайко ще склони глава. И наистина, на третата година той се примири с неизбежното и покани свещениците да се завърнат. Все едно, че изобщо не знаеше за съществуването на собствените си укази и причините за бунтовете, предизвикани от свещениците.
Не можеш да се скриеш от действителността, мислеше Торанага. Не можеш. Не вярвам на думите на Анджин-сан, че търговията е също тъй жизненоважна за варварите, както и за нас, че алчността им ще ги принуди да търгуват, независимо какви мерки ще предприемем срещу свещениците. Рискът е прекалено голям, за да си правя опити, нямам нито време, нито власт. Нали направихме един опит — не успя. Кой знае? Може би свещениците, щяха да издържат тогава и десет години — достатъчно са безкомпромисни. А ако заповядат да се сложи край на търговията, според мен така и ще стане. Ние не можем да чакаме десет години. Нито дари пет. А ако изгоним всички варвари, на английския варварин ще са му нужни двадесет години, за да запълни празнотата, и то при положение, че говори истината, и ако — едно огромно „ако“ — ако китайците се съгласят да търгуват с тях вместо с южните варвари. А не мисля, че китайците ще променят установените си навици. Никога не са го правили. Двадесет години е прекалено дълго. И десет години е прекалено дълго.
Не можеш да избягаш от действителността. Дори от най-страшната действителност — призрака, от когото тайно се ужасяваха и Города, и тайко и който сега надига гнусната си глава срещу нас: че ако притиснеш фанатичните безстрашни християнски свещеници прекалено силно до стената, те ще упражнят всичкото си влияние, всичката си търговска и морска мощ и ще застанат зад някой от християнските даймио. Нещо повече — ще предизвикат нахлуване на облечени в железни доспехи, също тъй фанатизирани конквистадори, въоръжени с най-модерни мускети, за да подкрепят същия този даймио християнин — както за малко да направят последния път. Само по себе си едно нахлуване на варварски войски, колкото и многобройни да са, придружени от техни свещеници, не представлява заплаха за нашите обединени военни сили. Смазахме войските на Кублай хан и можем да се справим с всеки нашественик. Но ако се съюзят с някой от нашите хора, някой от влиятелните даймио християни с многобройни армии от самураи, и ако междувременно империята бъде обхваната от гражданска война, нищо чудно най-накрая да предадем на този даймио абсолютната власт над всички нас.
Кияма или Оноши? Сега ми става ясно, че именно такъв е планът на свещеника. Моментът е избран много сполучливо. Но кой ще е този даймио?
Първоначално и двамата, подпомагани от Харима от Нагасаки. Кой обаче ще понесе най-накрая знамето? Кияма — защото прокаженият Оноши няма да го бъде още дълго и очевидно ще бъде възнаграден за подкрепата, оказана на омразния му враг и съперник Кияма, като му бъде гарантиран безболезнен вечен живот в християнския рай и постоянно място до дясното коляно на християнския им бог.
Двамата заедно сега разполагат с четиристотин хиляди самураи. Базата им е Кюшу, а този остров е непревзимаем. Ако се съюзят, лесно могат да подчинят целия остров и тогава ще имат неограничени запаси от воини, храна и кораби, необходими за нападението, всичката коприна и Нагасаки. В останалата част на страната има още пет — шестстотин хиляди християни. От тях повече от половината — покръстените от езуитите — са самураи, равномерно разпръснати из армиите на всички даймио, огромен резерв от потенциални предатели, шпиони и убийци — ако свещениците им наредят. А кое ще им попречи да го направят? Ще получат онова, към което се стремят най-много, което им е по-скъпо от живота дори — абсолютна власт над душите ни, над тази Земя на боговете. Ще наследят земята ни и всичко, което има в нея — ще стане така, както Анджин-сан ни разказа, че е станало в този техен Нов свят… Покръстват някой крал и после го обръщат срещу собствения му народ, докато погълнат цялата страна.
Колко лесно ще ни покори тази малка групичка варварски свещеници! Колко ли са в цяла Япония? Петдесет, шестдесет? Да, но каква власт държат в ръцете си! И освен това вярват. Готови са с радост да умрат за вярата си — нещо подобно вече видяхме в Нагасаки, където опитът на тайко даде пагубни резултати. Нито един от свещениците не се отрече от вярата си, десетки хиляди присъствуваха на изгарянето им, десетки хиляди се покръстиха веднага след него, като „мъченичеството“ им придаде огромен престиж на християнството и се използува най-успешно до този момент.
Според мен свещениците не успяха, но това няма да ги спре да следват неотклонно избрания от тях път. И това също така е факт.
Значи Кияма.
Дали планът е вече одобрен — план, в който Ишидо играе ролята на глупака, а също и Очиба и Яемон? Дали Харима се е присъединил вече тайно към тях? Дали да не хвърля Анджин-сан още сега срещу Черния кораб?
Какво да правя?
Не прави нищо повече от това, което правиш винаги. Бъди търпелив, стреми се към хармония, освободи се от всички грижи за своето „аз“, за Живота и Смъртта, Забравата и Отвъдния живот, Сега и После и измисли някакъв план. Какъв план? — искаше му се да изкрещи в отчаянието си. Няма никакъв план!
— Много съм натъжен, че и двамата са решили да останат на страната на истинския враг.
— Кълна се, че опитахме всички средства, които са ни позволени, господарю.
Алвито го наблюдаваше със съчувствие, защото от погледа му не убягна как Торанага се покруси.
— Да, вярвам ви. Вярвам ви, че вие и Делегатът посетител сте удържали тържественото си обещание, и затова аз също ще спазя своето. Можете незабавно да пристъпите към строежа на своята катедрала в Йедо. Вече съм ви определил място.
