— Тогава изпълнете заветното желание на моя живот.
— Не съм ви съпруг, за да изпълнявам подобно нещо.
— Понякога един васал може да помоли госпо…
— Понякога — да, но не и сега. Сега ще си затваряте устата за всякакви заветни желания и услуги.
Заветно желание се наричаше услуга, която по древен обичай съпругата можеше да поиска от съпруга си или син от баща си — в по-редки случаи съпруг от съпругата — без да загуби престиж, и при условие, че ако желанието бъде изпълнено, поискалият услугата се задължаваше никога вече да не моли за друго до края на живота си. Обичаят изискваше да не се задават въпроси във връзка с това заветно желание, нито някога да се споменава за какво се е отнасяло.
Чу се вежливо почукване.
— Отключете — нареди Торанага.
Тя се подчини. Влезе Судара, следван от жена си Генджико и Нага.
— Нага-сан, слез на по-долната площадка и не разрешавай на никой да се качи без мое разрешение.
Нага излезе.
— Марико-сан, затворете вратата и седнете там — посочи Торанага мястото пред себе си, с лице към останалите. — Заповядах ви да се явите тук, защото трябва да обсъдим много важни семейни дела.
Погледът на Судара неволно се спря на Марико, след което отново се върна на Торанага.
— Тя е тук, синко, по две причини — грубо го сряза баща му. — Първо, защото желая да присъствува, и второ, защото желая да присъствува.
— Да, татко — отвърна Судара, засрамен от липсата на уважение, проявена от баща му към всички присъствуващи. — Мога ли да ви попитам с какво съм ви оскърбил?
— А има ли причина, поради която очакваш да бъда обиден?
— Не, господарю, освен ако усърдието ми да ви служа и нежеланието ми да ви пусна да заминете от този свят са в състояние да ви обидят.
— А какво ще кажеш по въпроса за предателството? Чух, че си се осмелил да претендираш да заемеш мястото ми като глава на рода.
Судара пребледня. Жена му също.
— Никога не съм допускал подобно нещо в мислите, словата или делата си. Нито кой да е от членовете на моето семейство или някой в мое присъствие.
— Това е вярно, господарю — също тъй напрегнато потвърди Генджико. Судара беше слаб мъж с горда осанка, студени тесни очи и тънки устни, които никога не се усмихваха. Беше двадесет и четири годишен, прекрасен военачалник и втори от петимата живи синове на Торанага. Обожаваше децата си, нямаше наложници и бе предан на жена си.
Генджико беше нисичка, натежала от четирите деца, които вече му бе родила, и с три години по- възрастна от него. Ала гърбът й беше изправен и изпитваше същата горда, безогледна привързаност към децата си, както и сестра й Очиба, и същата потенциална жестокост, наследена от дядо им Города.
— Онзи, който е обвинил съпруга ми, е лъжец — заяви тя.
— Марико-сан — каза Торанага, — попитайте Генджико-сан онова, което вашият съпруг ви е заповядал да й кажете.
— Моят господар Бунтаро ме помоля… заповяда ми да ви убедя, че е дошъл часът на Судара-сан да поеме властта в ръцете си, че на други в съвета споделят това мнение на съпруга ми и че ако господарят Торанага не желае доброволно да предаде властта, тя… тя трябва да му се отнеме!
— Никой от нас никога не е допускал подобна мисъл, татко — каза Судара. — Ние сме ви верни и през ум не би ми…
— Ако ти предам властта, какво би направил? — прекъсна го Торанага. Вместо него отговори Генджико:
— Откъде може да знае Судара-сан, след като през ума не му е минавала подобна непочтена мисъл? Много съжалявам, господарю, но той не е в състояние да ви даде отговор, защото не е мислил за това. Как може да знае? А що се отнася до Бунтаро-сан, очевидно е бил обладан от ками.
— Бунтаро е заявил, че и други били на същото мнение.
— Кои други? — злобно попита Судара. — Кажете ми кои и на часа ще им отнема живота!
— Ти ще ми кажеш кои!
— Но аз нямам представа, господарю, иначе бих ви докладвал незабавно.
— Не би ли ги убил на място?
— Вашият пръв закон е търпение, вторият също гласи — търпение. Винаги съм се подчинявал на заповедите ви. Бих изчакал и бих ви докладвал. Ако съм ви обидил, заповядайте ми да извърша сепуку. Но не заслужавам вашия яд, господарю, и не съм извършил предателство. Не мога да понасям несправедливия ви гняв.
Генджико додаде като ехо:
— Така е, господарю. Моля да ме извините, но аз покорно се съгласявам със своя съпруг. Той няма никаква вина и същото се отнася за нашите васали. Ние сме ви верни — каквото имаме, всичко е ваше, каквото сме постигнали, го дължим изключително на вас, каквото наредите, ще го изпълним незабавно.
— Така ли? Значи, сте ми верни васали? Послушни? И винаги се подчинявате на всичките ми заповеди?
— Да, господарю.
— Добре тогава. Върви и умъртви децата си! Още сега! — Судара свали поглед от баща си и погледна жена си. Тя леко му кимна в знак на съгласие.
Судара се поклони на Торанага. Ръката му се впи в дръжката на меча и той стана. Тихо затвори вратата след себе си. Настъпи гробно мълчание. Генджико погледна веднъж към Марико, след това впери поглед в пода.
Камбани известиха средата на часа на козата. Въздухът в стаята като че ли се сгъсти. Дъждът престана за малко, след което отново заваля, по-силно от преди.
Камбаните удариха следващия час и миг след това на вратата се почука.
— Да?
На прага застана Нага.
— Извинете, господарю, но брат ми… Судара-сан желае пак да се качи при вас.
— Пусни го и се върни на поста си.
Судара влезе, коленичи и се поклони. Беше измокрен до кости, а косата му бе сплъстена от дъжда. Раменете му леко потръпваха.
— Децата… децата ми… вие вече сте отвели децата ми, господарю.
Генджико се олюля и едва се задържа да не политне напред, ала се овладя и се втренчи в съпруга си.
— Вие… не ги убихте?
Судара поклати глава, а Торанага мрачно се обади:
— Децата ви са в моите покои, на долния етаж. Заповядах на Чано-сан да ги прибере още щом ви заповядах да се явите тук. Трябваше да съм напълно сигурен и в двама ви. Мръсните времена изискват мръсни изпитания!
Той удари звънчето.
— Вие… оттегляте ли за… заповедта си, господарю? — едва прошепна Генджико, като същевременно отчаяно се опитваше да запази хладнокръвие и достойнство.
— Да. Оттеглям заповедта си. Този път. Трябваше да ви изпитам, както и наследника си.
— Благодаря ви, господарю, благодаря ви — смирено склони глава Судара. Вътрешната врата се отвори.
— Чано-сан, доведете за момент внуците ми — каза Торанага.
След малко се появиха четири дойки, облечени в тъмни дрехи, заедно с децата. Момиченцата бяха на четири, три и две годинки, а бебето — момченцето — беше едва на няколко седмици и спеше в ръцете на дойката си. И трите момиченца бяха облечени в алени кимона с алени панделки в косите. Дойките им коленичиха и се поклониха на Торанага, а питомките им незабавно прекопираха движенията им и опряха
