каквото всъщност беше. Но Торанага знаеше, че вече, така или иначе, е осъден за предателство.
Утре Ишидо и съюзниците му ще тръгнат срещу мен. Колко ли време ми остава? Къде да се състои решаващата битка? При Одавара? Победата зависи само от момента и от мястото, а не от броя на сражаващите се. Съотношението на силите ще бъде най-малко три към едно в тяхна полза. Но това няма значение — важното е, че Ишидо ще излезе от крепостта Осака! Марико се измъкна оттам. В играта за власт пожертвувах царицата си, но затова пък Ишидо загуби два топа.
Така е. Ала в последната игра ти загуби повече от една царица. Загуби и един кораб. Пионката може да стане царица, но не и кораб!
Спуснаха се в бърз тръс, от който им се раздрусаха кокалите. Под тях блесна морето. Завиха още веднъж и ето го село Йокохама и обгорелите останки там, до самия бряг. Видя платото със строения за преглед мускетен полк, въоръжени, на коне, с мускети, а до брега имаше още самураи, също така добре въоръжени, на коне, строени в почетна стража край пътя, по който щяха да минат. В покрайнините на Йокохама селяните бяха коленичили в стройни редици и чакаха да го поздравят. Долу се виждаше също галерата и строените моряци начело с капитана си. От двете страни на пристана бяха извадени на пясъка рибарските лодки, подредени в спретнати редици, и той си помисли — да не забравя да направя забележка на Нага. Хубаво е, че е заповядал полкът да е готов за незабавно потегляне, но да докараш селяните от полето и рибарите от морето е просто безотговорност!
Той се обърна и извика на един самурай да каже на Бунтаро да избърза напред и да се погрижи за всичко.
— След това идете до селото и освободете всички селяни — да се върнат на работа. Да остане само кметът.
— Да, господарю.
Самураят пришпори коня и се впусна в галоп да изпълни заповедта. Торанага бе наближил достатъчно платото и различаваше вече хората. Ето ги Анджин-сан, Ябу, Кири и Садзуко. Радостната му възбуда нарасна.
Бунтаро препускаше надолу с огромния си лък и двата колчана на гърба, следван от шест самурая. Свиха встрани от пътя и излязоха на платото. Първият, който видя, беше Блакторн и лицето му веднага се изкриви от омраза. В следващия миг дръпна юздите и внимателно се огледа. С лице към полка бе издигната покрита платформа с една-единствена възглавничка. Наблизо имаше втора, по-малка и по-ниска. Под нейния навес чакаха Кири и Садзуко. Ябу като старши офицер бе застанал начело на полка. От дясната му страна беше Нага, а от лявата — Анджин-сан. Всичко изглеждаше в пълен ред и Бунтаро махна на основната колона да се приближи. Авангардът веднага потегли в тръс, слезе от конете си и се пръсна из платото да охранява платформите. Чак тогава се приближи и Торанага. Нага вдигна високо бойното знаме и четири хиляди гърла изреваха мощно:
— Торанага-а-а!
И се поклониха едновременно.
Ала Торанага не отвърна на поздрава им. Застанал мълчаливо, той внимателно се оглеждаше. Забеляза, че Бунтаро гледа Анджин-сан прикрито, изпод вежди. Ябу бе препасал меча, който той му подари, но изглеждаше притеснен. Поклонът на Анджин-сан беше съвършен, а дръжката на меча му беше отчупена. Кири и най-младата му наложница бяха коленичили, с длани върху рогозките, със смирено сведени глави. За миг погледът му омекна, но веднага след това изгледа неодобрително полка. Всички продължаваха да стоят, сведени в поклон. Не им се поклони, а само кимна кратко с глава и усети тръпката, която премина през самураите, докато се изправяха. Добре, каза си той и пъргаво скочи от коня си, доволен, че ги е страх от неговата мъст. Един самурай пое юздите и отведе коня, а той обърна гръб на полка и изпотен като всички тях от топлото влажно време, отиде при жените си.
— Е, Кири-сан, добре дошла.
Тя отново му се поклони радостно.
— Благодаря, господарю. Вече мислех, че не ще имам удоволствието да ви видя отново.
— Аз също. — Торанага си позволи да изрази щастието, което го изпълваше. После погледна към младото момиче. — Е, Садзуко-сан? Къде е синът ми?
— С дойката си, господарю — задъхано му отвърна тя, пламнала от удоволствие.
— Моля ви да изпратите някой веднага да го донесе.
— Позволете ми, господарю, аз сама да го донеса.
— Да, разбира се, щом искате — усмихна се Торанага и се загледа подире й с обич. После отново се обърна към Кири: — Добре ли си? — попита я много тихо, за да чуе само тя.
— Да, господарю. Много съм щастлива, че ви виждам такъв здрав и силен.
— Отслабнала си, Кири-сан, и си се подмладила.
— А, господарю, извинете, но това не е вярно. Въпреки това ви благодаря, благодаря ви.
Той се засмя.
— На каквото и да се дължи — самота или изоставеност, — много ти отива. Радвам се, че те виждам, Кири-сан.
— Благодаря, господарю. Щастлива съм, че нейното послушание и саможертва отключиха портата на крепостта Осака. За нея би било голямо щастие, ако знаеше, че е успяла.
— Първо да се оправя с тези негодници. По-късно ще си поприказваме. Имаме много неща да си кажем, нали?
— О, да! — Очите й блеснаха. — Синът на небето ще се забави, доколкото разбрах?
— И много мъдро от негова страна.
— Нося ви лично послание от Очиба-сама.
— А, така ли? Добре. Но и то ще трябва да почака. — Торанага помълча. — Достойно ли умря Марико- сан? По собствен избор или случайно, по грешка?
— Тя сама си избра смъртта. Извърши сепуку. Ако не бе постъпила така, щяха да я пленят. Ох, господарю, ако знаете как възхитително се държа тя през всички онези страшни дни! Каква храброст прояви! Също и Анджин-сан. Ако не беше той, щяха да я хванат жива и да я опозорят. И не само нея — всички щяхме да бъдем пленени и опозорени.
— Да, тези нинджа… — Торанага изпусна въздух през зъби и очите му станаха като връхчетата на иглички дори Кири неволно потрепера. — Ишидо ще плаща за много неща, Кири-сан. А сега ме извини…
И той се качи с тежка стъпка на платформата, издигната за преглед на войските, и седна на възглавничката — отново суров и застрашителен. Телохранителите му незабавно го заобиколиха.
— Оми-сан?
— Да, господарю?
Оми се приближи и се поклони. Изглеждаше поостарял и отслабнал.
— Изпратете Кирицубо-сан до покоите й и се погрижете моите да са в пълен ред. Ще нощувам тук.
Оми се поклони и тръгна да изпълнява задачата, а Торанага със задоволство отбеляза, че внезапната промяна на плана не предизвика дори трепване в погледа му. Добре, помисли си той, Оми се владее или пък шпионите му са успели да докладват, че тайно съм заповядал на Судара и Хиромацу да дойдат тук — така че в никой случай не бих могъл да си тръгна още днес.
Чак сега обърна внимание на полка. По даден от него знак Ябу се приближи и се поклони. Торанага вежливо отвърна на поклона му.
— Е, Ябу-сан, добре сте дошли пак у дома.
— Благодаря, господарю. Позволете ми да ви кажа колко съм щастлив, че се измъкнахте от предателската клопка на Ишидо!
— Благодаря. Същото се отнася и за вас. Нещата не потръгнаха много добре в Осака, а?
— Не. Душевната ми хармония беше нарушена. Надявах се да поведа всички и да доведа безопасно и двете ви жени, и сина ви, а също и Тода-сама, Анджин-сан и екипаж за кораба. Но за жалост бяхме предадени — и там, и тук.
— Да. — Торанага погледна към останките от кораба, които морето равнодушно ближеше. През лицето му като мълния проблесна силен гняв и всички настръхнаха в очакване да избухне. Но той се овладя. — Карма. Да, Ябу-сан, карма. Какво може човек срещу стихиите? Нищо. Виж, небрежността е друго нещо. Но
