— Да, дори милиони.
Спреят се е втвърдил на кристални сиви капки. Бързо ги почиствам с парцал, само че те не искат да излязат. По дяволите!
Поглеждам внимателно опаковката. „Да не се използва върху гранит.“ По дяволите.
— Както и да е — заявявам аз и бързо покривам петната с парцала. — Пречиш ми. — Грабвам пъстроцветната четка за прах, направена от пера, и започвам да събирам трохите от кухненската маса. — Би ли ме извинил.
— Ще те оставя — решава Натаниъл и стисва устни. Поглежда четката за прах. — Не трябва ли за тази цел да използваш четка и лопатка?
Поглеждам неуверено нещото в ръката си. Че какво му е? А той за какъв се мисли, за контрольор на праха ли?
— Имам си собствени методи — вирвам брадичка аз. — Благодаря ти.
— Добре — ухилва се той. — Доскоро.
Няма да му позволя да ме стряска. Мога и сама да почистя къщата. Просто ми трябва… план. Точно така. Трябва да си разпределя времето, също както правя в офиса.
Щом Натаниъл излиза, грабвам химикалка и лист и започвам да пиша списък за деня. Представям си как се прехвърлям от задача на задача, стиснала четка в едната ръка, парцал в другата и въвеждам ред навсякъде. Също като Мери Попинс.
9.30 — 9.36 ч. — оправи леглата.
9.36 — 9.42 ч. — извади прането от пералнята и го прехвърли в сушилнята.
9.42 — 10.00 ч. — почисти баните.
Щом написвам и това, прочитам вече готовия списък, обзета от ентусиазъм. Така е по-добре. Така е наистина по-добре. Ако следвам плана, ще свърша към обяд.
9.36 ч. Мамка му. Не мога да оправя това легло. Защо чаршафът не иска да се изпъне?
9.42 ч. Как е възможно да произвеждат толкова тежки матраци?
9.54 ч. Това е истинско мъчение. Ръцете никога не са ме болели толкова много през целия ми живот. Одеялата тежат цял тон, чаршафите не искат да се изпънат, а аз нямам никаква представа къде да завра щръкналите ъгли. Как се оправят камериерките? Как успяват?
10.30 ч. Най-сетне. След цял час неистови усилия успях да оправя едно легло. Вече съм изостанала от графика. Нищо. Трябва да продължа. Прането ме чака.
10.36 ч. Недей, моля те, недей.
Нямам сили дори да погледна. Пълна катастрофа. Всичко в пералнята е станало розово. Всяка една от дрехите.
Какво се е случило?
С треперещи пръсти изтеглям влажна кашмирена жилетка. Беше кремава, когато я пъхнах вътре. Сега е като гнусно оцветен захарен памук. Знаех си аз, че КЗ е лоша работа. Знаех си…
Спокойно! Сигурно има някакво разрешение. Започвам трескаво да преглеждам препаратите по полиците. Белина. „Ваниш“. Трябва да има някакъв начин… Налага се да помисля.
10.42 ч. И така. Намерих отговора. Може и да не се получи съвсем, но е най-добрият вариант.
11.00 ч. Току-що похарчих 852 лири, за да подменя дрехите, съсипани в пералнята. Отдел „Доставки“ в „Хародс“ много ми помогнаха и ще ги изпратят още утре по експресен куриер. Искрено се надявам Триш и Еди да не забележат, че гардеробът ми е набъбнал като с магическа пръчка.
Сега просто трябва да се отърва от розовите дрехи. И да довърша останалите задачи.
11.06 ч. По дяволите! Гладенето. Какво ще правя с него?
11.12 ч. Точно така. Прегледах местния вестник и намерих разрешение. Момиче от селото ще дойде за прането, ще изглади всичко до утре за 3 лири на риза и ще зашие копчето на Еди.
Дотук тази работа ми струва почти хиляда лири. А още не е станало обяд.
11.42 ч. Справям се отлично. Наистина се справям отлично. Включила съм прахосмукачката и обикалям с нея.
По дяволите! Това пък какво е? Какво изсмуках с прахосмукачката? Защо издава този стържещ звук? Да не би да я развалих?
11.48 ч. Колко струва една прахосмукачка?
12.24 ч. Краката ме болят. Коленичила съм на твърдите плочки и чистя банята, както ми се струва от часове. Плочките имат малки ръбчета, които се забиват в коленете ми, горещо ми е, а от препаратите кашлям. Единственото ми желание е да си почина. Само че не мога да спра нито за миг. Толкова съм изостанала.
12.30 ч. Какво й става на тази бутилка с белина? Защо е този стърчащ накрайник? Въртя го, оглеждам стрелките по пластмасата, но така и не излиза нищо. Добре. Значи ще го стисна с всички сили…
По дяволите! За малко да ми влезе в окото.
12.32 ч. Мамка му. Какво е направила гадната белина на косата ми?
В три часа съм като пребита. Не само че не съм преполовила списъка, но не виждам как ще успея да свърша всичко докрай. Нямам представа как хората чистят къщи. Това е най-трудната работа, която някога ми се е налагало да върша.
Не успявам да свърша задачите бързо и безпроблемно като Мери Попинс. Зарязвам една недовършена работа, за да се втурна на друга, и се мотая също като муха без глава. В момента съм застанала на един стол и се опитвам да избърша огледалото в хола. Това е някакъв кошмар. Колкото повече търкам, толкова повече петна се появяват.
Виждам отражението си. Никога не съм имала по-убит вид през живота си. Косата ми е щръкнала във всички посоки, да не говорим, че съм се обзавела с една зеленикаворуса резка там, където попадна белината. Лицето ми е алено, лъскаво, ръцете ми са червени, болят ме от лъскането и търкането, очите ми са кръвясали.
Защо не иска да се изчисти? Защо?
— Изчисти се! — викам аз и заридавам от безсилие. — Изчисти се, проклето… проклето…
— Саманта.
Спирам да търкам и забелязвам застаналия на вратата Натаниъл, който гледа мърлявото огледало.
— Пробва ли с оцет?
— Оцет ли? — поглеждам го подозрително.
— Така се премахва мръсотията — обяснява той. — Добре действа на огледала.
— Така ли? Добре. — Оставям парцала и се опитвам да си възвърна самообладанието. — Знам.
Натаниъл клати глава.
— Не, не знаеш.
