детектив, докато влизам във „Стари приятели“ и след две минути отговорът е ясен. Двамата са братя.
Като зашеметена съм. Доста интересна връзка. Значи господинът е финансов директор на „Глейзърбрукс“, която фалира и завлече Трета обединена банка с 50 милиона лири. Той е директор на „БЛК холдинг“ със заем от 50 милиона, дадени преди три дни. А пък Арнолд представлява Трета обединена банка. Те са свързани; роднини са. Най-странното е, че съм убедена, че никой друг не подозира.
Арнолд никога не е споменавал този факт. Никой в „Картър Спинк“ не го е споменавал. Не е ставало въпрос в нито един от докладите по тази сделка. Арнолд нарочно си е мълчал.
Потривам очи и се опитвам да събера разпокъсаните си мисли. Това не е ли конфликт на интереси? Не е ли трябвало той да няма никакъв достъп до информация по сделката? Защо му е на Арнолд да пази толкова важна тайна? Освен ако…
Не!
Не е възможно. Просто не е възможно…
Той не би…
Отварям очи, усещам, че ми се вие свят, сякаш ненадейно съм се гмурнала в дълбоки води. Умът ми трескаво работи, прехвърля различни възможности и ги отхвърля, защото не съм в състояние да повярвам.
Да не би Арнолд да е открил нещо? Да не би да крие нещо?
Затова ли напуска?
Изправям се и прокарвам пръсти през косата си. Добре, нека просто… престани веднага. Става въпрос за Арнолд. Да, за Арнолд. Превръщам се в напълно побъркана теоретичка на разни конспирации. Още малко и ще изпиша за търсене „Извънземни, Розуел, живеят сред нас“.
Обзета от решителност, вадя мобилния. Ще позвъня на Арнолд. Ще му пожелая успех в бъдеще. Така поне ще се отърва от всички абсурдни идеи, които ми се въртят в главата.
След шест прекъснати опита най-сетне събирам сили да набера целия номер и чакам някой да се обади. От самата мисъл да говоря с някой в „Картър Спинк“ — най-вече със самия Арнолд — ми прилошава. Отново прекъсвам, преди да вдигнат, и скривам телефона, сякаш ми се е разминало на косъм.
Най-сетне се стягам, набирам отново и изчаквам. Така и няма да разбера, ако не го направя. Мога да поговоря с Арнолд. Мога да изправя гордо глава.
След три позвънявания се обажда Лара.
— Кабинетът на Арнолд Савил.
Веднага си я представям как седи на бюрото от светло дърво, облечена в неизменното винено сако, и пише нещо. Имам чувството, че съм на хиляди километри.
— Здравей, Лара — започвам аз. — Обажда се… Саманта. Саманта Суитинг.
— Саманта? — Лара е слисана. — Леле боже! Как си? Какво правиш?
— Добре съм. Много добре, благодаря. — Стомахът ми се е свил на топка от нерви. — Обаждам се, защото разбрах, че Арнолд напуска? Истина ли е?
— Истина е! — съобщава ми тя, доволна, че може да сподели клюката. — Направо не можах да повярвам, когато каза. Очевидно Кетърман го е завел на обяд и се е опитал да го накара да остане, но той бил категоричен. И още нещо, ще се мести да живее на Бахамските острови.
— На Бахамските острови ли? — питам удивена аз.
— Купил си е къща там! Стори ми се направо великолепна. В петък ще има прощално парти — продължава Лара. — Аз ще се местя при Дерек Грийн, помниш ли го? Партньора по данъчно облагане. Много приятен човек, въпреки че е доста избухлив понякога…
— Браво… — прекъсвам я аз и си спомням, че тя е в състояние да клюкарства часове наред без дори да си поеме дъх. — Лара, исках да пожелая на Арнолд всичко най-хубаво. Би ли ме свързала с него?
— Ами? — Лара е искрено изненадана. — Та това е невероятно… благородно от твоя страна, Саманта. След всичко, което се случи.
— Нали знаеш — отвръщам притеснено аз. — Арнолд не беше виновен. Той направи каквото можа.
Следва непонятно мълчание.
— Да — отвръща след малко Лара. — Добре. Ще те свържа.
След малко познатият глас на Арнолд прогърмява по линията.
— Саманта, мило момиче! Наистина ли си ти?
— Да… наистина съм аз. — Усмихвам се. — Все още не съм изчезнала от лицето на земята.
— Надявам се, надявам се! Добре си, нали?
— Да… добре съм — отвръщам аз, обзета от чувство на неловкост. — Благодаря. Останах силно изненадана, когато разбрах, че се пенсионираш.
— Не съм мазохист! — избухва в смях той. — Трийсет и три години изкарах в този нажежен до червено ад. Това е повече от достатъчно.
Веселият му глас ми вдъхва кураж. Сигурно съм се побъркала. Не е възможно Арнолд да е намесен в нещо незаконно. Не е възможно да крие каквото и да е. Та това е Арнолд.
Решавам да спомена какво съм открила. Само за да докажа на себе си.
— Ами… надявам се, да си доволен — казвам аз. — Тъкмо ще имаш повече време да се виждаш със… със семейството си.
— Да, ще започнат да досаждат! — избухва в смях той.
— Не знаех, че зет ти е директор в „БЛК холдинг“! — Старая се да говоря естествено. — Какво съвпадение, нали?
Той мълчи.
— Моля? — отвръща Арнолд. Гласът му е все така приятен, но топлотата я няма.
— „БЛК холдинг“ — преглъщам аз. — Нали помниш, другата компания, свързана със заема от Трета обединена банка? Просто забелязах…
— Трябва да затварям, Саманта! — прекъсва ме бързо Арнолд. — Беше ми приятно да си побъбрим, но ме чака работа. Тук сме доста натоварени, така че на твое място не бих се обаждал отново.
Той прекъсва, преди да успея да кажа и дума. Затварям бавно телефона и поглеждам към пеперудите навън.
Тук нещо не е наред. Той обикновено не реагира по този начин. Побърза да се отърве от мен в мига, в който споменах зет му.
Нещо става. Определено има нещо.
Какво ли става? Забравих, че имам работа, и цял следобед останах седнала на леглото, стиснала бележник и молив, докато описвах възможностите.
Кой печели от цялата работа? Оглеждам записаните факти, свързани със стрелки. Двама братя. Милиони лири се прехвърлят между банки и компании. Мисли. Мисли…
Обзета от разочарование, скъсвам страницата и я смачквам. Трябва да започна отново. Нека подредя всичко логично. „Глейзърбрукс“ получават заема. Трета Обединена губят парите. „БЛК холдинг“ минават напред в списъка…
Почуквам с молива по листа. И какво от това? Те ще си върнат единствено парите, които са заели. Нямат никакво предимство, не печелят нищо, тук няма смисъл.
Освен ако… ами ако не са платили нищо?
Мисълта изниква изневиделица. Изправям се рязко и не мога да дишам. Ами ако е това? Ами ако това наистина е бил замисълът?
Умът ми отново започва да препуска. Има двама братя. Те знаят, че „Глейзърбрукс“ имат сериозни финансови затруднения. Знаят, че банката току-що е платила петдесет милиона, а гаранцията не е регистрирана. Това означава, че петдесет милиона заем без гаранция може да бъде прибран от всеки, който регистрира гаранцията…
Повече не мога да седя. Крача напред-назад и нервно дъвча молива, а мозъкът ми пуши като претоварена електрическа верига. Точно така е. Точно така. Те нагласяват цифрите. „БЛК холдинг“ получава парите, които Трета обединена банка е прехвърлила, застрахователите на „Картър Спинк“ оправят сметката…
