— Може да си имаме нов съсед, някоя видна личност — предполага Еди и си сипва чаша бира. В същия момент Триш покрива устата си с ръка.
— Джоана Лъмли! Чух, че щяла да си купува имот в селото! Саманта, ти чула ли си нещо?
— Аз… ъъъ… не. — Заеквам и усещам, че лицето ми пари. Трябва да кажа нещо. Хайде! Кажи нещо! Какво да кажа?
Откъде да започна?
— Саманта, ще ми изгладиш ли тази блуза за довечера? — Мелиса се вмъква в кухнята, понесла пепитена блуза без ръкави. — И да внимаваш с яката, нали? — добавя намръщено тя. — Последната, която глади, имаше гънки.
— Ами добре. Много съжалявам — отвръщам аз. — Ако я оставите в мокрото…
— И да минеш стаята ми с прахосмукачка — продължава да нарежда тя. — Разсипах малко пудра на пода.
— Не съм сигурна дали ще ми остане време… — започвам аз.
— Намери време — сопва се тя и грабва една ябълка. — Какво става навън?
— Никой не знае — отвръща Триш силно объркана. — Решихме, че е заради Джоана Лъмли.
В същия момент на вратата се звънва. Стомахът ми се преобръща. В първия момент ми идва да изскоча през задната врата.
— Дали не са те? — възкликва Триш. — Еди, върви да видиш. Саманта, свари кафе. — Поглежда ме нетърпеливо. — Хайде, де!
Аз съм като парализирана. Трябва да кажа нещо. Трябва да им обясня. Само че устата ми не желае да се отвори.
— Саманта? — Тя ме поглежда. — Добре ли си?
Вдигам поглед с огромно усилие.
— Ъъъ… госпожо Гайгър… — Гласът ми е станал дрезгав от вълнение. — Има… има нещо… трябва…
— Мелиса! — прекъсва ме гласът на Еди. Бърза в кухнята, ухилен до уши. — Мелиса, миличка! За теб са дошли.
— За мен ли? — Мелиса вдига учудено поглед. — Как така, чичо Еди?
— От „Дейли мейл“ са. Искат да те интервюират! — Еди се обръща към Триш, грейнал от гордост. — Ти знаеше ли, че нашата Мелиса е една от най-обещаващите адвокатки в страната?
О, не, не може да бъде.
— Какво? — Триш за малко да изпусне книгата.
— Така казаха! — кима Еди. — Казаха, че може и да се изненадам, че в дома ми живее такава звезда. Аз им казах, че няма такова нещо. — Той прегръща Мелиса. — Открай време знаем, че си звезда!
— Госпожо Гайгър… — настоявам аз. Никой не ме забелязва.
— Сигурно е заради наградата, която спечелих в университета! Сигурно някой им е казал! — ахва Мелиса. — Господи! „Дейли мейл“.
— Искат да те снимат! — добавя Еди. — Искат ексклузивно интервю.
— Трябва да си сложа грим! — Мелиса е напълно объркана. — Как изглеждам?
— Веднага! — Триш отваря ръчната си чаната. — Ето ти аркансил. И червило…
На това трябва да се сложи край.
— Господин Гайтър… — прочиствам гърлото си аз. — Сигурен ли сте… искам да кажа, те за Мелиса ли попитаха…
— Нямаше нужда! — грейва Еди. — В тази къща има само един адвокат.
— Направи кафе, Саманта — нарежда остро Триш. — Използвай розовите чаши. Бързо! Измий ги!
— Работата е там, че… имам… трябва да ви кажа нещо…
— Не точно сега, Саманта! Измий чашите по-бързо! — Триш ми подава гумените ръкавици. — Ама на теб какво ти става днес?
— Те не са дошли заради Мелиса — отвръщам отчаяно аз. — Има нещо… което не съм ви казала…
Никой не ми обръща внимание. Всички се въртят около Мелиса.
— Как изглеждам? — Мелиса приглажда коса.
— Чудесно, миличка! — Триш се привежда напред. — Още малко червило… така… ще ти придаде повече цвят…
— Готова ли е за интервюто? — Непознат женски глас се разнася пред вратата и всички застиват.
— Тук сме! — Еди отваря вратата и на прага застава тъмнокоса жена на средна възраст в костюм с панталони. Веднага оглежда преценяващо кухнята.
— Ето я нашата звезда! — Еди посочва Мелиса с нескрита гордост.
— Здравейте. — Мелиса отмята коса и протяга ръка. — Аз съм Мелиса Хърст.
Жената поглежда намръщено Мелиса.
— Не е тя. За нея става въпрос. — Насочва пръст към мен.
Всички мълчаливо се обръщат към мен. Мелиса е присвила подозрително очи. Виждам, че семейство Гайгър се споглеждат.
— Това е Саманта — обяснява объркана Триш. — Тя е икономката ни.
— Вие значи сте Саманта Суитинг, нали? — жената вади бележник. — Може ли да ви задам няколко въпроса?
— Искате да интервюирате икономката? — пита Мелиса и избухва в саркастичен смях. Журналистката не й обръща никакво внимание.
— Нали вие сте Саманта Суитинг? — настоява тя.
— Аз… да — признавам най-сетне и усещам, че цялото ми лице пламти. — Само че не искам да давам интервю. Без коментар.
— Коментар ли? — Триш не разбира какво става. — За какъв коментар става дума?
— Саманта, миличка, какво става? — Еди е очевидно притеснен. — Да не си в беда?
— Те не знаят ли? — Журналистката вдига поглед от бележника. — Те нищо не знаят.
— Какво да знаем? — пита уплашено Триш. — Кажете?
— Тя пребивава нелегално в страната! — писва доволно Мелиса. — Знаех си аз! Знаех, че има нещо…
— Вашата „икономка“ е една от най-известните и скъпо платени адвокатки в Ситито. — Жената подхвърля „Дейли мейл“ на масата. — Отказала е партньорство и шестцифрена заплата, за да работи за вас.
Все едно, че някой хварля граната в кухнята. Еди се олюлява. Триш залита на високите си токчета и се подпира на облегалката на един стол. Лицето на Мелиса е като спукан балон.
— Исках да ви кажа… — Прехапвам устни и ги поглежзам. — Тъкмо щях…
Триш се кокори, докато чете заглавието във „Дейли мейл“. Отваря и затваря уста, но така и не издава звук.
— Ти си… адвокатка? — заеква най-сетне тя.
— Станала е някаква грешка! — Бузите на Мелиса са яркорозиви. — Аз съм адвокат. Аз взех награда в правния факултет. Тя е чистачка.
— Тя е получила три награди в правния факултет — посочва ме с брадичка жената. — Завършила е първа по успех във випуска.
— Ама… — Лицето на Мелиса става още по-румено. — Не е възможно.
— Тя е най-младият адвокат, на когото са предлагали да стане равноправен партньор в „Картър Спинк“… — Журналистката поглежда бележките си. — Нали така, госпожице Суитинг?
— Не! — отвръщам аз. — Искам да кажа… ами… да, нещо такова… Да ви направя ли чай? — предлагам отчаяно аз.
Никой не се интересува от чай. Струва ми се, че Мелиса ще повърне.
— Имахте ли представа, че коефициентът на интелигентност на икономката ви е 158? — Журналистката определено се наслаждава на всеки момент. — Че тя е почти гений.
— Знаех си аз, че е умна! — опитва да се защити Еди. — Веднага забелязахме! Дори й помогнахме с… — Той млъква, защото се чувства глупаво… — малко с английската граматика.
