Глава 25
Мисля, че за мъжете любовта е чувство, състоящо се от равни части похот и удивление. Жените разбират удивлението. Но плътското желание само си мислят, че разбират. Много малко — може би една на дузина — имат представа какво всъщност представлява похотта и колко дълбоко е вкоренена. И може би така е по-добре за здравия им сън и спокойните им мисли. Тук не става дума за похотливи сатири, изнасилвачи и педофили — говоря за похотта на обущарите и директорите на училища.
Камо ли на писателите и адвокатите.
Спряхме в двора на Мати в единадесет без десет и докато паркирах шевролета до раздрънкания й джип, вратата на караваната се отвори и Мати застана на най-горното стъпало. Глътнах си езика, а Джон шумно си пое дъх.
Никога през целия си живот да не бях виждал по-красива млада жена — стоеше на прага с къси розови панталонки и розово потниче. Панталонките бяха достатъчно дълги, за да не изглеждат предизвикателни (както би се изразила майка ми), но достатъчно къси, за да са секси. Презрамките на потника й бяха вързани на раменете й и разкриваха достатъчно загоряла кожа, за да има за какво да мечтае човек. Косата й беше спусната и се разпиляваше върху раменете й. Усмихваше се и ни махаше. Казах си: „Това е — ако сега я заведа в ресторанта на който и да е кънтриклуб, направо ще зашемети всички.“
— Божке! — изтърси Джон. В гласа му долових неописуем копнеж.
— А-ха. Прибери си очите на място, момчето ми.
Той сви шепи и ги захлупи на очите си, сякаш последва съвета ми. Междувременно Джордж бе спрял алтимата до нас.
— Хайде — отвори вратата и ни подкани той. — Време е за веселба.
— Не бих могъл да я докосна, Майк — промълви Джон. — Направо ще се разтопя.
— Хайде, мухльо.
Мати слезе по стълбите, а Ки я следваше, облечена в подобни дрехи, само че тъмнозелени. Забелязах, че срамежливостта отново я беше прихванала — за кураж се държеше за бедрото на майка си и си бе лапнала палеца.
— Гостите дойдоха! Гостите дойдоха! — извика Мати, засмя се и ми се хвърли на врата. Прегърна ме с все сила и целуна ъгълчето на устните ми. В отговор я притиснах към себе си и целунах страната й. Тя отиде да поздрави Джон, прочете надписа на тениската му, заръкопляска одобрително, после прегърна и него. Той й отвърна доста добре за човек, който се страхува да не се разтопи: вдигна я и я завъртя, а тя увисна на врата му и избухна в смях.
— Богаташка, богаташка, богаташка! — изтананика Джон, после я пусна.
— Свободна, свободна, свободна! — изтананика в отговор тя. — Богатството да върви по дяволите!
И преди да успее да й отговори, решително го целуна по устните. Джон понечи да я прегърне, но тя отстъпи, преди да я достигне. Извърна се към Роми и Джордж, които стояха един до друг и гледаха тъй, сякаш се готвят подробно да обяснят принципите на мормонската църква.
Пристъпих напред, възнамерявайки да ги запозная, но Джон вече бе поел задачата в свои ръце, с едната от които все пак успя да постигне поставената цел — да прегърне Мати през кръста.
Междувременно в дланта ми се шмугна малка ръчичка. Сведох глава и видях Ки, която ме гледаше. Лицето й бе тъжно, бледо и красиво като на майка й. Русата й косица, току-що измита и блестяща, бе привързана с кадифена панделка.
— Сигурно ледилните човечета вече не ме обичат — заяви тя. Смехът и безгрижието се бяха стопили, поне в този момент. Сякаш всеки миг щеше да се разплаче. — Всичките му букви станаха чао-чао.
Вдигнах я и я настаних в свивката на лакътя си, както когато я срещнах за първи път по средата на Шосе N 68 по бански. Целунах първо челцето й, после връхчето на носа й. Кожата й беше като от коприна.
— Зная. Ще ти купя нови.
— Обещаваш ли? — Изпълнени със съмнение сини очи се втренчиха в мен.
— Обещавам. И ще те науча на едни специални думи като зигота и впиянчен. Знам много такива специални думи.
— Колко?
— Сто и осемдесет.
Откъм запад долетя гръмотевичен тътен. Не беше много силен, но ми се стори някак по-фокусиран. Ки извърна поглед натам, сетне отново се обърна към мен:
— Страх ме, Майк.
— Страх ли те е? От какво?
— От не знам. От онази леля с роклята на Мати. И мъжете, дето ги видяхме. — После надникна над рамото ми. — Ето я и Мати.
Актрисите във филмите изричаха репликата „Не пред децата“ с абсолютно същия тон. Кира започна да се върти в ръцете ми.
— Пусни ме.
Оставих я на земята. Мати, Джон, Роми и Джордж се приближиха до нас. Ки хукна към Мати, която я грабна на ръце, после ни огледа като генерал, който прави преглед на войските си.
— Донесе ли бира? — попита ме.
— Тъй вярно. Кашонче „Бъд“ и най-различни безалкохолни. Плюс лимонада.
— Страхотно. Господин Кенеди…
— Джордж, госпожо.
— Добре, Джордж. И ако пак ме наречеш госпожо, ще ти забия един в носа. Казвам се Мати. Дали ще отскочиш до „Лейквю“… — тя посочи към смесения магазин на Шосе N 68… — на около километър оттук за малко лед?
— Дадено.
— Господин Бизонет…
— Роми.
— Роми, откъм северния край на караваната има градинка. Мислиш ли, че ще можеш да изнамериш няколко прилични марули?
— Мисля, че ще се справя.
— Джон, да приберем месото в хладилника. А ти, Майкъл, отговаряш за грила. Брикетите са самозапалващи се — драсваш клечката и се дръпваш назад. Изпълни дълга си.
— Да, добра госпожо — отвърнах и коленичих пред нея. Това най-сетне развесели Ки.
Мати се изкиска, хвана ме за ръка и ми помогна да се изправя на крака.
— Хайде, сър Галахад. Ще вали. Искам дотогава да съм вкъщи на сухо и да съм преяла, за да не се стресна от мълниите.
В града празненствата започват с поздравления на вратата, поемане на палта и странни въздушни целувчици (кога ли пък се е родила
Трупах брикетите почти докато постигнах пирамидата на картинката върху плика, после поднесох запалената клечка. Пламнаха веднага и аз се отдръпнах, изтривайки чело с ръка. Може и да се задава ясно и по-хладно време, но засега не тропа на вратата. Слънцето пламтеше и мрачният ден бе станал ослепително светъл, но на запад продължаваха да се трупат буреносни облаци. Сякаш в онзи край на небето нощта бе получила кръвоизлив.
— Майк?
Сведох поглед към Кира.
