Торба с кости

какво умееш, не кой си. Освен това мнозина от тях хабер си нямаха кой е Макс Девор.

— Със сигурност са щели да научат, стига да разгърнат „Уолстрийт Джърнал“ и специализираните списания за компютри — промърморих. — Там името на Девор се споменава често, като Божието име в Библията.

— Не думай!

— Мисля, че в списанията за компютри вместо Бог е написано Бил Гейтс, но и старият Макс не пада по-долу.

— Щом казваш, сигурно е така. Важното е, че цели шейсет и пет години Макс Девор не беше идвал задълго в ТР. Известно ти е какво се е случило, когато е напуснал градчето, нали?

— Никой нищо не ми е казвал по този въпрос.

Той изненадано ме изгледа, за миг очите му сякаш по-мътняха. Примигна и погледът му се избистри:

— Ще ти го разкажа друг път — не е тайна — обаче обещах на Хариман да се отбия у тях в единайсет, за да поправя водната помпа… Е, доста се отплеснах. Разказах ти с подробности за Ланс, за да разбереш, че местните младежи го приемаха като добър играч на софтбол. Бяха прекалено млади, за да знаят историите, свързвани с Макс Девор, не се притесняваха, че Ланс е от богато семейство. През лятото тук идват много заможни хора и вече сме свикнали да ги приемаме съвсем нормално. Нито един от летовниците не притежава състоянието на Макс Девор, но богатството е нещо относително.

Имах достатъчно пари, за да знам, че твърдението му не отговаря на истината. Богатството е като снежна топка, която веднъж затъркаля ли се по склона набира скорост и увеличава размерите си. Фицджералд е намерил най-точния израз, макар че едва ли е вярвал в собственото си признание: много богатите хора се различават от събратята си. Изкуших се да споделя мисълта си с Бил, но се отказах — нали бързаше да поправи водната помпа на Хариман.

* * *

Родителите на Кира се запознали съвсем случайно. Както всеки вторник вечер Мати имала задачата да закара обичайното буренце с бира до игрището за софтбол. Количката с бурето заседнала в калта, образувана от наскоро падналия проливен дъжд. Ланс седял на скамейката и изчаквал реда си. Видял как девойката с къси бели панталони и синя униформена блуза се опитва да изтегли количката и побързал да й се притече на помощ. След три седмици двамата вече били неразделни, Мати забременяла; след десет седмици се оженили; след трийсет и седем месеца Ланс Девор бил погребан: никога повече нямало да играе софтбол, да пие студена бира през летните вечери, да се радва на детето си и да се люби с красивата принцеса. Приказката за Мати и Ланс не завършила с: „и живели щастливо до края на живота си“, както обикновено завършват приказките.

Бил Дийн не описа подробно срещата на двамата млади. Каза само:

— Запознали се на игрището за софтбол, когато Ланс й помогнал да изтегли количката, затънала в калта.

Мати никога не спомена какво точно се е случило… и все пак знам всичко. Дори съм готов да се обзаложа на сто долара срещу един, че са ми известни дори най-малките подробности. През онова лято ми бе съдено да узная всичко онова, което не би трябвало да знам.

Лятото на 1994 година е горещо — от десетилетие не е имало такива жеги — а през юли горещината е непоносима. Републиканците създават проблеми на президента Клинтън. Говори се, че сладкодумният Били няма да се кандидатира за втори мандат. Носят се слухове, че Борис Елцин е на смъртно легло поради тежко сърдечно заболяване, или е в някоя клиника за лечение на алкохолици. На Джоана Арлин Нунан може би всяка сутрин започва да й прилошава, но не го споделя със съпруга си.

Виждам Мати — носи синя униформена блуза, а името й е избродирано с бели конци от лявата страна. Късите й бели панталонки контрастират със загорелите й от слънцето стройни бедра. Носи и синя бейзболна шапка с голяма козирка. Тъмнорусата й коса стига до раменете й. Виждам как опитва да изтегли количката, без да преобърне бъчвичката с бира. Свела е глава, сянката от козирката скрива лицето й, виждам само устните й и брадичката й.

— П-п-озволете д-да ви п-помогна — казва Ланс и тя вдига поглед. Младежът онемява при вида на големите й сини очи, каквито ще има и дъщеричката им. Загубил е битката още преди да е започнала; напълно е обсебен от русокосата красавица.

Останалото, както казват по тези места, е било само ала-бала.

Макс Девор имал три деца, но, изглежда, обичал само Ланс. („Дъщеря му е напълно откачена — преспокойно отбеляза Бил. — Затворена е в някаква лудница в Калифорния. Наскоро чух, че била болна и от рак.“) Не бил разочарован, че момчето не проявява интерес към компютърни програми и компютри. Другият му син бил напълно способен да управлява компанията, ала бил неспособен в друго отношение — никога нямало да има деца.

— С обратна резба е — довери ми Бил. — Казват, че имало много педали в Калифорния.

Според мен не липсваха и в ТР, но не възнамерявах да му изнасям лекция за свободата на сексуалния избор.

Ланс Девор изучавал лесовъдство в колежа „Рийд“ в Орегон. Знаете ли какво е лесовъд? Човек, който носи зелен вълнен панталон и червени тиранти и изпада в умиление, когато на зазоряване зърне кондори. Всъщност под гръмката титла се крие дърварят от приказката на братя Грим. През лятната ваканция след първата година на Ланс в колежа баща му го повикал в семейното имение в Палм Спрингс и му подарил кожено куфарче, натъпкано с географски карти, снимки, направени от самолет, и нотариални актове. Представете си реакцията на колекционер на комикси, ако му подарят огромен кашон, натъпкан с отдавна изчерпани книжки за Доналд Дък. Представете си реакцията на кинолюбител, в чиито ръце е попаднал рулон с неизвестен филм с Хъмфри Богарт и Мерилин Монро. Едва тогава ще проумеете какво е почувствал младият природолюбител, като е разбрал, че баща му притежава огромни залесени площи в Западен Мейн.

Макс Девор напуснал ТР през 1933 година, но проявявал жив интерес към района, където бил израснал, дори редовно се абонирал за местните вестници и списания. В началото на осемдесетте започнал да купува земи, намиращи се източно от границата между Мейн и Ню Хампшър. Избрал бил най-удобния момент, тъй като компаниите за производство на хартия, които притежавали терените, една по една закривали фабриките в Нова Англия. Така земите, насилствено иззети от индианците и разпределени между компаниите през двайсетте и петдесетте години на нашия век, станали притежание на Девор. Може би ги е купил, защото са се продавали на безценица, а той разполагал с много пари. Може би е искал да докаже на себе си, че вече не е бедното момче от ТР, че е преуспял, макар да е прекарал детството си в мизерия.

А може би е купил земите да ги подари на сина си, както другите родители купуват играчки. По онова време Ланс още е бил хлапе, но вече е проявявал интерес към лесовъдството. През лятото на 1994 година Девор помолил сина си да отиде в ТР и да огледа терените, закупени преди повече от десетилетие. Искал младежът не само да подреди документацията, но и да даде мнението си. Едва ли се е интересувал от препоръка как да бъдат използвани земите, въпреки че сигурно е щял да се вслуша в съветите на Ланс. Истинската му цел е била да разбере стойността на придобивките си. Сигурен съм, че като е предложил на сина си месечна заплата от три хиляди долара, младежът е отвърнал като Бъди Джелисън: „Иска ли питане?“

През лятото на 1994 година Ланс пристигнал в ТР-90 и опънал палатка на брега на езерото. Учебните занятия в „Рийд“ започвали от първи септември, но вместо да се върне в колежа, той прекъснал следването за една година. Това не се понравило на баща му, който подушвал, че е замесена жена.

— Бивало си го е обонянието му — промърмори Бил Дийн, облегна се на вратата на пикапа и скръсти ръце. — Намирал се е в Калифорния, но е знаел какво се случва в Мейн. Бас държа, че някой е душел вместо него.

— За какво намекваш? — попитах.

— За клюкарството и доносничеството, към които са склонни някои хора. А срещу заплащане стават още по-словоохотливи.

— Хора като Ройс Мерил ли?