последвано от блестящо солово изпълнение на китара на Сън Тидуел.
В мрака проблесваха светлини, които ми напомниха за песента на популярната през петдесетте Клодин Кларк:
Някъде над мен Сара пееше припева на песента за Мандерлей: „Харесваш ми, защото си силен, харесваш ми, защото си лош, харесва ми с теб да танцувам през цялата нощ“, ала гласът й постепенно заглъхваше. Навярно групата бе издигнала естрадата си на алеята, точно където Джордж Футман беше паркирал колата си, когато дойде да ми връчи призовката. Слизах по дървените стъпала, върху които играеха разноцветни петна, а нощните пеперуди неуморно кръжаха около полюшващите се хартиени фенери. Една бе успяла да проникне във фенера и сянката й изглеждаше чудовищно голяма… като сянката на прилеп. В сандъчетата, които Джо беше подредила от двете страни на стъпалата, растяха рози, чието ухание изпълваше мрака. Под светлината на хартиените фенери всички изглеждаха сини.
Сега музиката едва се долавяше. Сара продължаваше да пее и да се залива в смях, сякаш никога не е чувала по-забавен текст, но вече не различавах отделните думи. Много по-ясно чувах плискането на водата в каменистия бряг, глухото потракване на барабаните, задържащи сала на повърхността, и писъка на гмурец нейде в мрака. Някакъв човек стоеше на Улицата вдясно от стъпалата. Не виждах лицето му, само кафявото му спортно сако. Беше разкопчано, но закриваше част от надписа, щампован на тениската му, който изглеждаше така:
Но аз знаех какво гласи надписът… забелязали ли сте, че в сънищата всичко се случва като по магия? На тениската на непознатия пишеше: „НОРМАЛНА СПЕРМАТОГРАМА“. Текстът беше по-нелеп дори от тъпите послания на лепенките, с които Бъди Джелисън беше украсил „Вилидж Кафе“.
Събудих се. Бях в леглото си в северната спалня, а всичко, което бях чул и видял, е било насън… само дето имах усещането, че отново сънувам: хлопката на Бънтър дрънчеше, а в коридора стоеше някой. Дали е господин Нормална сперматограма? Не, не беше той. Върху вратата падаше сянка, която не беше на човешко същество. Бе някак изгърбена и като че нямаше ръце. Звънчето продължаваше да дрънчи. Седнах в леглото и притиснах към гърдите си смачкания чаршаф — бях сигурен, че това е съществото с мъртвешки саван, което е излязло от гроба, за да ме отвлече.
— Моля те, недей — прошепнах задавено. — Моля те, недей, моля те.
Сянката, открояваща се върху вратата, вдигна ръце. Чух Сара Тидуел да пее: „Само ще си потанцуваме със тебе, мили, само ще те завъртя напред-назад…“ Пееше и се заливаше в смях.
Проснах се в леглото и презглава се завих с чаршафа, като дете, което се крие под завивката, за да не види страшния таласъм… изведнъж се озовах на малкия плаж в подножието на дървените стъпала. Бях само по долни гащета и бях нагазил в езерото, а водата ми стигаше до глезените. Сянката ми се раздвояваше под оскъдната светлина на тънкия лунен сърп и на хартиения фенер с пленената нощна пеперуда. Човекът с кафявото спортно сако го нямаше, на неговото място стоеше пластмасов бухал, който се взираше в мен със стъклените си златисти очи.
— Хей, ирландецо!
Вдигнах очи и видях, че Джоана е застанала на сала. Навярно току-що беше излязла от водата, защото кичури коса прилепваха към страните й. Носеше сив бански костюм с червени кантове, същия, с който бе заснета на онази фотография.
— Доста време измина, ирландецо, какво ще кажеш?
— Не те разбирам — извиках, макар че много добре знаех за какво намеква.
— За това! — Тя стисна гърдите си толкова силно, че между пръстите й протече вода от банския костюм. — Хайде, ирландецо — продължи, а гласът й се разнесе едновременно встрани от мен и над мен, — ела, мръсник такъв, да вървим. — Дръпна чаршафа и с лекота го изтръгна от вцепенените ми пръсти. Затворих очи, но тя сграбчи ръката ми и я сложи между краката си. Докоснах кадифената цепнатина, а Джоана започна да масажира врата ми.
— Не си Джо — прошепнах. — Коя си?
Ала жената беше изчезнала. Намирах се в гората. Беше нощ, откъм езерото долитаха крясъците на гмурците. Вървях по пътеката към студиото на Джо. Невъзможно бе да сънувам, защото потръпвах от студения нощен въздух, а в босите ми ходила от време на време се забиваше камъче. До ухото ми изсвири комар и аз замахах с ръка, за да го прогоня. Бях по долни гащета и имах страхотна ерекция.
— Какви са тези номера? — възкликнах, когато видях в мрака постройката, където се помещаваше студиото на Джо. Обърнах се и видях на хълма „Сара“, не певицата, а къщата, чиято тераса надвисваше над тъмните води на езерото. — Какво се случва с мен?
— Всичко е наред, Майк — обади се съпругата ми. Стоеше на сала и наблюдаваше как плувам към нея. Сложи ръце на тила си, като че позираше за снимка в календар, и гърдите й още повече изпъкнаха. Зърната й прозираха под мокрия сутиен. Плувах към сала, а ерекцията ми не спадаше.
— Всичко е наред, Майк — каза Мати и аз отворих очи. Тя седеше до мен на леглото в северната спалня. Беше гола, а кадифената й кожа сякаш блестеше под приглушената светлина на нощната лампа. Косата й не беше прибрана на опашка и докосваше раменете й. Гърдите й бяха малки, но зърната й бяха огромни и някак разтеглени. Ръката ми още беше между бедрата й, докосвах косъмчета, пухкави като перушина. Беше обгърната от сенки, наподобяващи на крила на нощна пеперуда, на листенца на роза. Беше неописуемо привлекателна и недостижима, като голямата награда на панаирджийско стрелбище, която никой никога не печели. Тя повдигна чаршафа и стисна онова, което издуваше гащетата ми.
Изкачих се по стълбичката и стъпих на сала. От мен течеше вода, а гащетата ми бяха издути отпред. Мисля, че сексуално възбуденият мъж представлява комична гледка за всеки страничен наблюдател. Джо стоеше на сала и мокрият бански костюм прилепваше към тялото й. Привлякох Мати в леглото до мен. Отворих вратата на студиото на Джоана. Всичко се случваше едновременно, събитията се преплитаха като брънки от екзотичен колан. Най-нереално беше преживяването с Джо, а най-истинско онова, при което прекосявах студиото и се втренчвах в електрическата пишеща машина. Сцената с Мати в спалнята беше и действителна, и като на сън.
Джо, която стоеше на сала, промълви:
— Прави каквото пожелаеш.
Мати, която лежеше до мен в спалнята, промълви:
— Прави каквото пожелаеш.
Бях в студиото и нямах нужда от напътствия, защото знаех какво желая.
Отново се озовах на сала. Сведох глава и засмуках зърното на Джо. Усетих вкуса на мокър плат и на езерна вода. Съпругата ми посегна към издутината в гащетата ми, но аз отместих ръката й. Знаех, че ако ме докосне, веднага ще се изпразня. Продължих да смуча зърното й, като поглъщах водата, изцеждаща се от мократа тъкан. Опипах задника й, сетне смъкнах долнището на банския й костюм. Тя се отпусна на колене, аз също, като най-сетне успях да сваля гащетата си. Бяхме лице срещу лице, бях гол, а Джо полугола.
— С кого си била на игрището за софтбол? — попитах. — Кой е бил този мъж?
— Не е важно, ирландецо. Бе само една торба с кости. — Засмя се, изпъна гърди и се втренчи в мен. Пъпът й беше като мъничка черна чаша. Позата й беше странно изкусителна. — Там долу всички са мъртви — добави, притисна към страните ми белите си костеливи пръсти и обърна главата ми към езерото. Видях под повърхността разложени трупове, носени от силното подводно течение. Очите им се взираха в мен. Дупки зееха на мястото на носовете им, изгризани от рибите. Езиците им се полюшваха като водорасли между белезникавите им устни. След някои се влачеха пихтиестите им вътрешности, от други вече бяха останали само скелетите. Но дори ужасяващата гледка не отвлече вниманието ми от онова, което така страстно желаех. Тръснах глава, за да се освободя от хватката на Джоана, после я проснах по гръб и я
