обладах. Тя впери в мен очите си, посребрени от лунната светлина, и едва сега забелязах, че едната й зеница е по-голяма. Такива бяха очите й на екрана на монитора в моргата, където ме бяха повикали да я разпозная. Беше мъртва. Съпругата ми беше мъртва, а аз чуках един труп. Ала осъзнаването на ужасяващата истина не охлади страстта ми.
— Кой е бил този мъж? — извиках и отново се тласнах в студената й плът. — Кой, Джо? За Бога, кажи ми!
Придърпах Мати върху себе си, наслаждавайки се на докосването на малките й, стегнати гърди и дългите й бедра, които се обвиха около кръста ми. Обърнах я по гръб, но когато тя посегна между краката ми, отблъснах ръката й. Знаех, че ако ме докосне, веднага ще се изпразня.
— Разкрачи се, бързо… — промълвих и тя се подчини. Затворих очи и се съсредоточих върху онова, което правех. Опитах се да проникна в нея, но успях едва когато си помогнах с ръка — членът ми се плъзна с лекота, като пръст в ръкавица с копринена подплата. Мати смаяно ме изгледа, сетне постави длан на страната ми и ме накара да обърна глава.
— Там долу всички са мъртви — заяви равнодушно, като че това бе съвсем в реда на нещата.
През прозореца видях отсечката от Пето Авеню между Петдесета и Шейсета улица, където са най- престижните магазини: „Биджан“, „Бали“, „Тифани“ и „Бергдорф“. Ето го и Харолд Облоуски, който бодро крачи по улицата и стиска дръжката на коженото дипломатическо куфарче, което с Джо му бяхме подарили за Коледа. До него върви секретарката му — пищната красавица Нола. Но от пищните й форми няма и помен. Превърнала се е в скелет с костюм на Дона Каран и с обувки от крокодилска кожа, а вместо глава има ухилен череп. Костеливите й пръсти, украсени с пръстени, са се вкопчили в елегантната й чанта. Харолд се е озъбил в типичната си „служебна“ усмивка, която сега е още по-противна. Любимият му тъмносив двуреден костюм (творение на Пол Стюарт) плющи около него като корабно платно, издувано от попътен вятър. По двата тротоара се движат множество оживели мъртъвци — мумифицирани майки водят за ръка или возят в скъпи колички бебешки трупове, виждам портиери зомби и възкръснали от гроба момчета със скейтбордове. Висок чернокож мъж, от чийто череп висят останки от плът като ивици обработена еленова кожа, разхожда скелета на кучето си. Шофьори на таксита се разлагат под звуците на реге. Пътниците в автобусите също са мъртви и до един се хилят като Харолд. Току-виж някой ме е попитал: „Хей, как си, как са жената и децата, пишеш ли някоя интересна книга?“ Продавачите на фъстъци са гниещи трупове…
Но ужасяващата гледка не охлади страстта ми. Плъзнах длани под задника на Мати и я повдигнах. Впих зъби в чаршафа (не се изненадах, че е щампован със сини рози), за да не захапя шията й, раменете, гърдите й.
— Кой е бил онзи мъж! — изкрещях. — Знаеш, нали? — Продължавах да стискам чаршафа между зъбите си и едва ли някой би разбрал какво говоря. — Кажи ми, долна мръснице!
Стоях в мрака на пътеката между студиото и къщата. Държах пишещата машина, изпод която стърчеше възбуденият ми член (странното е, че обстановката в сънищата ми се сменяше, но половата ми възбуда не преминаваше). Ненадейно усетих, че не съм сам. Съществото с мъртвешкия саван бе зад мен — и то като нощните пеперуди беше привлечено от светлината на хартиените фенери. Дочух смеха му, безочлив и дрезгав. Само една жена на света се смееше така. Машината ми попречи да видя ръката, която ме сграбчи за най-чувствителното място, но бях сигурен, че е на чернокожа жена. Сграбчи члена ми и го стисна.
— Какво искаш да разбереш, захарчето ми? — попита иззад мен. Продължаваше да се смее и да ме опипва. — Наистина ли искаш да научиш всичко? Или предпочиташ да го почувстваш.
— Божичко, не издържам! — изстенах. Всеки момент щях да изпусна тежката пишеща машина. Мускулите ми сякаш бяха опънати струни.
— Искаш ли да разбереш кой е бил лошият чичко, миличък?
— Веднага ми кажи, мръснице! — извиках. Тя отново се засмя — смехът й беше дрезгав, сякаш тя кашляше. Стисна ме по-силно.
— А сега стой мирно — промърмори. — Стой мирно, хубавецо, иначе току-виж съм ти отскубнала оная работа… — Не чух нито дума повече, защото получих толкова силен оргазъм, че светът експлодира пред очите ми. Рязко отметнах глава и се втренчих в звездите, докато изхвърлях семенна течност. Неволно изкрещях, а откъм езерото ми отвърнаха два гмуреца.
Същевременно бях на сала. Джо вече я нямаше, но отдалеч долиташе гласът на Сара, която заедно със Сън и с Червените шапки изпълняваше „Блек Маунтин Раг“. Седнах на мокрите дъски — бях замаян и като изцеден от половия акт. Не виждах дървените стъпала, водещи към къщата, но разноцветните светлини от хартиените фенери, с които бяха окичени дърветата от двете страни, лъкатушеха в мрака, следвайки извивките на пътеката. Грабнах мокрите гащета и понечих да си ги сложа, защото исках, докато плувам към брега, ръцете ми да са свободни. Нахлузих ги, но преди да ги вдигна, се вцепених. По пръстите ми беше полепнала разложена плът. Изпод ноктите ми стърчаха кичури коса… коса на мъртъвци.
— Господи! — изстенах. Силите ме напуснаха, строполих се върху нещо мокро. Бях в спалнята. Почувствах топлина и си помислих, че съм се изпразнил. Но на бледата светлина на нощната лампа видях, че лежа в локва кръв. Мати беше изчезнала, а сред кръвта лежеше нещо, което отначало помислих за парче плът или човешки орган. Разгледах го по-внимателно и установих, че е плюшено животинче. Черната му козина беше сплъстена от кръвта. Лежах, без да откъсвам поглед от него, искаше ми се да скоча от леглото и да избягам от спалнята, но не можех да помръдна. Мускулите ми сякаш бяха изпаднали в несвяст. С коя жена съм правил секс и какво съм й сторил? Какво, за Бога?
— Не вярвам на тези лъжи — чух се да казвам и макар че ги бях изрекъл като заклинание, думите ми нанесоха силен удар и ми помогнаха да се взема в ръце. Не се случи точно това, но все пак е относително вярно описание на усещането, което изпитах. Бях едновременно на сала, в спалнята и на пътеката, всеки от тримата Майкъловци почувства силен удар, като че вятърът го е нокаутирал. Пред очите ми причерня, чувах как дрънчи хлопката на Бънтър. После звукът замря, аз също. Изпаднах в блажено забвение, все едно напуснах този свят.
Събуди ме бодрото чуруликане на птички, които с песен прославят топлия летен ден. Заобикаляше ме странен червеникав мрак — слънчевата светлина проникваше през затворените ми клепачи. Вратът ми беше схванат, краката ми бяха изтръпнали от неудобната поза, бях плувнал в пот.
Леко повдигнах глава, но още преди да отворя очи, знаех, че не съм в леглото, нито на сала, нито на пътеката между къщата и студиото. Лежах на дъсчен под.
Светлината ме заслепи. Замижах и изстенах като човек, измъчван от махмурлук. Закрих с длани очите си и едва тогава ги отворих с надеждата да се приспособят към ослепителната светлина, после отпуснах ръце и се огледах. Лежах в коридора на горния етаж, точно под повредения климатик, на който още бе залепена бележката от госпожа Мезърв. Пред вратата на кабинета ми стоеше зелената пишеща машина, а на валяка беше поставен лист хартия. Сведох поглед и видях, че краката ми са изцапани с кал. Борови иглички бяха полепнали по стъпалата ми, върху единия пръст забелязах дълбока драскотина. Бавно се изправих, но се олюлях, защото кракът ми беше изтръпнал. Подпрях се на стената и едва тогава забелязах, че съм по гащета. По нищо не личеше, че съм имал „злополука“. Дръпнах ластика и погледнах надолу. Членът ми беше в обичайното си състояние — приличаше на спящо животинче, свило се на кълбо между гъстите косми. Ако малкият Майкъл наистина се беше проявил през нощта, то сега от смелостта му нямаше и следа.
— Приключението си го биваше — изрекох прегракнало и избърсах потта от челото си. Тук беше горещо като в пещ. — Само дето не приличаше на приключенията, описани в романите за юноши.
Внезапно си спомних напоения с кръв чаршаф и плюшеното животинче върху него. Обаче не изпитах облекчение, както се случва, когато се събудите и разберете, че преживяното е било само кошмарен сън. Нощните ми приключения изглеждаха съвсем реални, като видяното по време на делириума, в който бях изпаднал в детството си поради високата температура — всичко видяно тогава бе действително, но изопачено от трескавото ми съзнание.
Залитайки, се добрах до стълбището и заслизах, като се държах за перилото. Страхувах се, че кракът ми, който още беше изтръпнал, ще ми изневери. Озовах се в дневната и се огледах, сякаш за пръв път стъпвах тук, сетне закуцуках по коридора към северното крило.
Вратата на спалнята беше открехната, но отначало не посмях да я отворя и да вляза. Бях много
