дъвки „Джуси фрут“. Щастливо усмихнат, Лио се втурна към нея. Дългата му коса се развяваше, в ръката си стискаше топката.
„Тази асоциация между белите червеи и усмивката на Харолд… откъде на Джо (Не, Лио, поне така го наричаме) му е дошла такава мисъл — колкото интелигентна, толкова и ужасна?“ Момчето бе в нещо като транс. И не само то; колко пъти, откакто бе пристигнал, Лари бе забелязал как някой спира на улицата като вцепенен, взирайки се за миг в пространството, а сетне продължава пътя си, сякаш нищо не се е случило? Всичко се бе променило, дори човешките възприятия.
Това го плашеше.
Лари тръгна към Лио и Дейна.
Същия следобед Стю завари Франи да пере в малкия двор на новия им дом. Бе напълнила корито с вода и изсипала в него почти половин кутия „Тайд“ и разбъркала всичко с дървената дръжка на метлата, докато коритото се напълни догоре с пяна. Франи се съмняваше, че прави каквото трябва, но твърдо бе решила да не пита майка Абигейл и да издаде невежеството си относно домакинските въпроси. Пусна дрехите в студената вода, сетне мрачно стъпи в коритото и започна да ги тъпче, сякаш тъпчеше грозде за вино. „Новият ти модел «Мейтаг» 5000 — помисли си тя. — Задвижва се с два крака, запазва цветовете на дрехите, идеална за финото ви бельо, и…“
Извърна се и съгледа своя любовник, който, застанал до портата, я наблюдаваше развеселено. Франи задъхана спря.
— Ха-ха, много смешно. Откога стоиш там, умнико?
— От няколко минути. Какво си въобразяваш, че правиш? Може би изпълняваш любовния танц на горската патица?
— Ха-ха — изгледа го тя студено. — Още една дума и ще прекараш нощта на дивана в дневната или във Флагстаф, при приятеля си Глен Бейтман.
— Не исках да…
— Тук са и твоите дрехи, господин Стюарт Редман. Може да си основател на новия свят или за каквото там се мислиш, но това не пречи да си цапаш гащите.
Стю се усмихна, сетне се разсмя и каза:
— Не си ли малко груба, скъпа?
— Точно сега не ми е до любезности.
— Добре, излез от коритото. Трябва да поговоря с тебе.
Франи с удоволствие се подчини, въпреки че щеше да се наложи да измие краката си, преди да се залови отново с прането. Сърцето й биеше силно до пръсване, но не от щастие, също като пружина, навивана до скъсване от някой луд. „Ако това е начина, по който пра-пра-прабаба ми е прала — помисли си Фран, — тогава може би е имала право да търси усамотение в тази стая, която накрая се бе превърнала в скъпоценната приемна на майка ми. Навярно е смятала, че напълно си я е заслужила.“
Гневно погледна към краката си. По тях все още имаше полепнала сивкава пяна, която младата жена избърса с отвращение.
— Когато съпругата ми переше на ръка — започна Стю, — … обикновено използваше, как се наричаше? Дъска за търкане. Спомням си, че майка ми имаше поне три.
— Да, знам — раздразнено отвърна Франи. — С Джун Бринкмейкър обиколихме Боулдър, за да намерим нещо подобно, но не открихме нито една. Явно техниката е напреднала.
Той отново се засмя.
Франи сложи ръце на кръста си.
— Да не си посмял да ми се присмиваш, Стю Редман!
— Не. Просто си мислех, че знам откъде да ти намеря дъска за търкане. На Джун също, ако все още й трябва.
— Откъде?
— Чакай първо да проверя дали е още там. — Усмивката му помръкна и той прегърна младата жена. — Знаеш ли, благо дарен съм ти, че переш дрехите ми. Но Франи, защо си създаваш излишни грижи?
— Как защо? — смутено го изгледа тя. — А какво ще облечеш? С мръсни дрехи ли смяташ да ходиш?
— Скъпа, магазините са пълни с най-различни облекла. Лесно мога да си намеря дрехи с моя размер.
— Какво, да изхвърляш старите си дрехи само защото са се изцапали?
Стю неуверено сви рамене.
— Няма да стане. Това са навици от едно време, Стю. Като кутиите, в които поставяха хамбургерите или бутилките за еднократна употреба. Безсмислено е да започваме всичко отначало.
Той нежно я целуна.
— Добре. Само че следващия път аз ще се заема с прането ясно ли е?
— Съгласна — лукаво се усмихна тя. — И докога ще продължи това? Докато родя ли?
— Докато успеем да пуснем електростанцията. Тогава ще ти подаря най-голямата и лъскава перална машина на света.
— Предложението се приема. — Тя го целуна страстно и той отвърна на целувката й. По тялото й премина топла вълна (не топла, а гореща, не бива да се притеснявам, цялата горя винаги става така, когато ме целуне). Гърдите й се напрегнаха, а в слабините си усети приятна тежест. Промълви задъхано:
— Престани, ако искаш само да поговорим, иначе…
— Може да говорим по-късно.
— Дрехите…
— Хубаво е да покиснат малко — сериозно й обясни той. Франи се засмя, но той притисна устни към нейните. Когато я вдигна на ръце и тръгна към къщата, младата жена усети как силно пече слънцето и се запита: „Беше ли едно време толкова топло? Или това са ултравиолетови лъчи? Или причината е в това, че се намираме много над морското равнище? Така ли е всяко лято? Толкова ли е горещо?“
След миг осъзна, че Стю я съблича, че я милва още докато я носи нагоре по стълбите, като я караше да копнее за тялото му, да го обича.
— А сега седни тук — настоя той.
— Но…
— Говоря съвсем сериозно, Франи.
— Стюарт, изсипах в прането половин кутия „Тайд“, сигурно дрехите ще се втвърдят или нещо такова.
— Не се притеснявай.
Младата жена седна на шезлонг под сянката на навеса. Стю събу обувките и чорапите си, нави крачолите на панталоните си. Стъпи в коритото и тържествено заподскача върху дрехите. Франи безпомощно се закиска.
Стю вдигна поглед и каза:
— Искаш ли да прекараш нощта на дивана в гостната?
— Не, Стюарт — отвърна тя с разкаян вид и отново избухна в смях… докато по страните и започнаха да се стичат сълзи и я заболяха мускулите на корема. Овладявайки се, го запита:
— За какво искаше да поговорим?
— О, да. — Той се разхождаше напред-назад по прането, потънало в пяна. На повърхността изплуваха два чифта джинси и той отново ги натисна във водата. Франи си помисли: „Прилича ми на… о, не, ще се разсмея отново и ще пометна.“
— Тази вечер е първото заседание — заяви Стюарт.
— Имам две кутии бира, соленки, сирене и люти чушлета, които…
— Не става дума за това, Франи. Днес дойде Дик Елис и заяви, че иска да напусне комитета.
— Така ли? — изненада се тя. Дик не изглеждаше като човек, който би избягал от отговорност.
— Каза, че с радост би изпълнил всичко, което му наредим, веднага щом се появи истински лекар, но
